Определение № 1633 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 19.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501391 по описа за 2026 година

Производство по чл.274 ал.2 вр.чл.229 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба, депозирани съответно от Г. М. Г. срещу определение № 8105 / 08.04.2026г. по ч.гр.д.№ 3059/2026г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ-І-Е състав, с което без раглеждане е оставена подадената от Г. М. Г. частна жалба вх. № 417921/22.12.2025 г. срещу определение № 48890/26.11.2025 г. по гр.д. № 36456/2024 г. по описа на СРС, 163 състав, с което се отказва спиране на производството по делото.

Определението е било съобщено на жалбоподателя на 09.04.2026г. Частната жалба срещу това определение е депозирана на 17.04.2026г.

Жалбоподателят Г. М. Г. изтъква факта, че спирането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка- решение, постановено без спиране при наличие на преюдициален спор, е недопустимо. В този смисъл Решение № 50054/28.02.2023 г. по гр.д.

№ 1770/2022 г., IV г.о Решение № 60293/15.06.2022 г. по гр.д. № 10/2021 г., IV г.о., Решение № 50025/28.02.2023 г. по гр.д. № 1898/2022 г„ I г.о., Моли съдът да отмени определение по въззивно частно гражданско дело № 20261100503059 по описа за 2026 година, с което частната жалба се оставя без разглеждане като недопустима и да укаже на въззивния съд да разгледа жалбата и да се произнесе по същество.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за неоснователни по следните съображения:

Предмет на обжалване е определение, с което СГС е оставил без разглеждане неговата ч.ж. срещу отказ на СРС да спре производството, поради наличието на друго висящо производство между същите страни, поради връзка на преюдициалност.

За да се произнесе в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че за разлика от 1 определението за спиране на делото, което има преграждащ характер съгласно указанията в т.5 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и подлежат на обжалване с частна жалба в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, определението, с което съдът отказва да спре делото, не прегражда развитието на производството. Поради това и предвид отсъствието на изрично предвидена в закона възможност за подаване на частна жалба срещу определението за отказ да се спре делото, въззивният съд е направил извод, че за обжалваното пред него определение самостоятелният инстанционен контрол е изключен, което обуславя недопустимост на подадената от Г. Г. частна жалба.

Обжалваното определение е правилно.

Определенията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, са посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Процесуална възможност за самостоятелно обжалване е предвидена по отношение на две категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл.274, ал.1, т.1 ГПК), и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). С подадената пред СГС частна жалба е обжалвано определение, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството. Жалбоподателят твърди, че искът по гр.д. № 36456/2024 г. бил с правно основание чл. 30 от ЗН – за възстановяване на запазената част на Ю. Г. в резултат на извършени разпореждания от наследодателя му Е. Г.. В СРС било висящо и производство по гр.д. № 29005/2025 г., по описа на 150 състав по иск на Г. Г. и Ю. Г. за установяване правото им на собственост върху три обекта, от които приживе наследодателят им Е. Г. е придобила право на собственост върху ½ ид.ч. от тях по давност.

Посоченото определение не попада в нито една от двете категории определения по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които законодателят е предвидил самостоятелен инстанционен контрол.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че за разлика от определението за спиране, определението, с което се отказва спиране, не препятства развитието на производството и по аргумент за противното от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба.

В процесуалния закон няма изрична разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване с частна жалба на определението за отказ да се спре производството по делото, поради което обжалваемостта не може да бъде изведена и от чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. След като не отговаря на критериите по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, обжалваното от Г. определение не може да бъде обект на самостоятелен инстанционен контрол и подадената срещу него частна жалба правилно е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Макар определението за отказ да бъде спряно производството по делото да не подлежи на самостоятелно обжалване, правилността му може бъде предмет на инстанционен контрол при обжалване на постановеното по делото решение. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд в обжалваното определение. Различен извод на следва от разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава частният жалбоподател. В мотивите на тълкувателния акт е прието, че от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на 2 свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Посочено е, че при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението. Определението на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото, е от посочената категория, тъй като съгласно т. 1 на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК, е недопустимо. По изложените съображения определението СГС следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.274 ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8105 / 08.04.2026г. по ч.гр.д.№ 3059/2026г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ-І-Е състав, с което без раглеждане е оставена подадената от Г. М. Г. ч.ж. вх. № 417921/22.12.2025 г. срещу определение № 48890/26.11.2025 г. по гр.д. № 36456/2024 г. по описа на СРС, 163 състав, с което се отказва спиране на производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3