Решение № 8933 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8933 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110147472 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т....” ЕАД е предявило срещу Д. С. Т. и Ю. М. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на по 5, 40 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, район „С...“, жк „Х...“, бл.., вх. 1, ап.., аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от по 1, 06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 16.10.2023 г. до 16.05.2025 г., сумата от по 8, 78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 16.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30323/2025 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ю. Т., с който исковете се оспорват като неоснователни. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Изложени са доводи за недължимост на сумите, начислени 1 по перо „сградна инсталация“ предвид отмяна на формулата, по която се изчислява, както и решение по дело С-760/23 от 23.10.2025 г. на СЕС. По отношение претендираната лихва за забава се сочи, че не е предвиден срок за плащане, поради което не е налице забава. Изрично е заявено, че не се оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Т., с който исковете се оспорват като неоснователни. Направено е възражение за изтекла тригодишна погасителна давност. Изложени са доводи за недължимост на сумите, начислени по перо „сградна инсталация“ предвид отмяна на формулата, по която се изчислява, както и решение по дело С-760/23 от 23.10.2025 г. на СЕС. По отношение претендираната лихва за забава се сочи, че не е предвиден срок за плащане, поради което не е налице забава. Изрично е заявено, че не се оспорва количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.

Моли се исковете да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери.

В проведените открити съдебни заседания, както и в хода на устните състезания, двамата ответници изрично оспориха да се намират в облигационни отношения с ищеца. За доказване наличието на облигационни отношения между ищецът и ответниците още с определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ищеца са издадени два броя съдебни удостоверения. Постъпил е отговор от ИА „В..“ към Ми.. (л. 85), съгласно който при направена справка в архива е било установено, че за процесния имот не се съхранява продажна преписка.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. По делото не бяха събрани каквито и да е доказателства за правото на собственост върху процесния апартамент въпреки положените процесуални усилия, а ответниците изрично оспориха да се намират в облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия с ищеца. Ето защо, съдът намира, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са клиенти на 2 топлинна енергия за имота през процесния период, поради което предявените искове подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. има всеки от процесуалните представители на ответниците, съответно за заповедното производство, съразмерно с предявените и отхвърлени искове като се вземе предвид, че заповедта за изпълнение е била обезсилена частично поради извършено в хода на заповедното производство плащане, и за исковото производство.

Съдът намира, че за цялото заповедно производство справедливият размер на адвокатското възнаграждение се равнява на общо 102, 26 евро, а за исковото производство – общо 204, 52 евро по следните съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази наличните обективни фактори, а именно изключително ниския размер на предявените претенции, обстоятелството, че двамата процесуални представители, макар и формално да имат сключени отделни договори за правна помощ всеки от тях, разполагат с общи пълномощни да представляват всеки от двамата ответници. Видно то съдържанието на подадените възражения и отговори на исковата молба, те са напълно идентични, т.е. не са положени отделни процесуални усилия за изготвяне на възражения и отговори на исковата молба за всеки от двамата ответници, а единствено са сменени данните в титулната им част.

Производството по делото не се отличава с процесуални усложнения, то се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае потребителски спор по т. н. масови дела за дължими суми към топлофикационно дружество. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност. Отделно от това макар и да са налице 3 няколко претенции, същите имат един общ правопораждащ юридически факт. В конкретния случай от страна на адвоката не се изисква специфична защита, която да е обусловена от обективното и субективно съединяване на искове, следваща му отделно възнаграждение за всеки иск, доколкото същите произтичат от един интерес, поради което съдът намира, че не му се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове.

Ето защо, съдът намира, че така определеното едно общо адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 102, 26 евро следва да се раздели поравно за представителство за всеки от двамата процесуални представители, като съразмерно с отхвърлената част от претенциите по заповедното производство, всеки от двамата адвокати има право да получи адвокатско възнаграждение в размер на по 14, 97 евро за заповедното производство. По същите съображения, общо определеното адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 204, 52 евро следва да бъде разделено поравно и всеки от процесуалните представители да получи адвокатско възнаграждение в размер на по 102, 26 евро за исковото производство.