Решение № 557 от 21.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Пловдив, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330114290 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен от Н. Р. Р. против „Прокредит Банк България“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 4 353, 68 лв. – главница по договор за потребителски кредит за покупка № ****** г. по изпълнителен лист от 2005 г. по ч.гр.д. № 1360/2005 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, за принудителното събиране на което е образувано изп. д. № ******г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, продължено като изп.д. № *****г. на частен съдебен изпълнител А.А. с ***** и район на действие – Окръжен съд - Пловдив, поради погасяването му по давност.

Ищцата твърди, че в полза на ответника „Прокредит Банк България“ ЕАД е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1360/2005 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, по силата на който ищцата е осъдена да заплати солидарно с Младен Борис Рангелов 4 353, 68 лв. – главница по договор за потребителски кредит за покупка № ***** г., сумата от 257, 82 лв.

– лихва за периода от 08.11.2004 г. до 17.03.2005 г., сумата от 619, 77 лв. – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 08.11.2004 г. до 17.03.2005 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2005 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 104, 63 лв. – съдебни разноски. Сочи, че за принудителното събиране на задълженията и по молба на взискателя от 1

06.04.2005 г. е образувано изп.д. № **** г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив. Твърди, че с разпореждане на съдебния изпълнител от 10.05.2005 г. за двамата длъжници са наложени принудителни административни мерки по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗБДС. Сочи, че изпълнителното дело е изпратено за продължаване при частен съдебен изпълнител А А., като е продължило под № ****г. Твърди, че със запорно съобщение от 13.12.2007 г. е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника М.

Р. Поддържа, че от налагането на ограничителната мярка по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗБДС, по отношение на ищцата не са извършвани други изпълнителни действия в продължение на две години и на 11.05.2007 г. изпълнителното производство се е прекратило, като осъществените след тази дата изпълнителни действия не са породили правни последици. Сочи, че задължението за главница се погасява с изтичане на петгодишния давностен срок и задължението е погасено на 12.05.2012 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „Прокредит Банк България“ ЕАД не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответника на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на посочения в исковата молба адрес на управление, чрез служител, съгласен да приеме съобщението.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 15.02.2022 г. на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, като с призовката е уведемен за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството е представен препис от изпълнителното производство, образувано за принудителното удовлетворяване на процесните парични притезания, от което се установява, че е изтекъл период – по-дълъг от 5 години, през който не са осъществявани 2 принудителни действия, съобразно твърденията на ищеца.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени. В полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от 674, 15 лв., от които за заплатена държавна такса в размер от 174, 15 лв. и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Р. Р., ЕГН

**********, с адрес гр. П ул. И. Р., със съдебен адрес гр. П. , ул. Г. С., против „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26, установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищцата Н. Р. Р. не дължи на „Прокредит Банк България“ ЕАД сумата от 4 353, 68 лв. – главница по договор за потребителски кредит за покупка №****. по изпълнителен лист от 2005 г. по ч.гр.д. № 1360/2005 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, за принудителното събиране на което е образувано изп. д. *****. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, продължено като ***** г. на частен съдебен изпълнител А. А. с рег. № **** и район на действие – Окръжен съд - Пловдив, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Прокредит Банк България“ ЕАД, ЕИК 130598160, да заплати на Н. Р. Р., ЕГН **********, сумата от 674, 15 лв. – разноски в производството по гр.д. № 14290/2021 г. на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________ 3