Разпореждане № 8361 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8361 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110155435 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Т., чрез адв. Ж. Ж., с която срещу "Консултинг МДТ" ЕООД са предявени четири обективно кумулативно съединени осъдителни претенции.

След като е констатирал, че в първоначалната искова молба ищецът сочи неясни и противоречиви фактически твърдения (заем, договор за продажба на дружествени дялове, позовава се и на нормата на чл. 134 ТЗ), от които следва да се изведе правната квалификация на предявените за разглеждане претенции, с разпореждане № 191238/18.12.2025 г. съдът е дал указания за отстраняване на нередовностите.

По делото на 12.01.2026 г. е постъпила молба от ищеца чрез адв. Ж., като въпреки изложените твърдения, противоречията в исковата молба не са били отстранени.

С разпореждане № 4779/13.01.2026 г. съдът е приел, че нередовностите не са отстранени, доколкото исковата молба продължава да съдържа противоречиви твърдения относно правоотношенията и страните по тях, във връзка с които са извършени процесните преводи по сметка на ответника. На ищеца са дадени допълнителни указания, които са били насочени към отстраняване на нередовностите на исковата молба и съдържащите се в нея противоречиви твърдения.

На 19.01.2026 г. по делото е постъпила нова молба, насочена към уточняване на исковата молба, но със същата нередовностите отново не са отстранени. Ищецът продължава да твърди, че М. Д. – Т.а е била едноличен собственик на капитала и управител на ответното дружество към момента на постигане на устна уговорка за прехвърляне на ищеца на половината дружествени дялове от капитала на дружеството.

След като е била едноличен собственик на капитала на това дружество, то и е несъмнено, че ищецът поддържа г-жа Д. – Т.а да е била собственик на всички дружествени дялове. С молбата от 19.01.2026 г. обаче ищецът твърди, че е постигнал уговорка за продажба на половината дялове с г-жа Д. – Т.а, като последната е действала в качеството си на органен представител на дружеството ответник, а не в лично качество, съответно тези уговорки за продажба на дялове задължавали дружеството, а не собственика на дяловете. По-нататък ищецът поддържа, че доколкото до прехвърляне на дружествените дялове не се е стигнало, то и дружеството се е обогатило неоснователно и следва да върне сумата на ищеца на неосъществено основание (поради липсата на сключен договор за покупко-продажба на дялове).

1

Оттук се извежда и същественото, непреодолимо противоречие в твърденията на ищеца, с оглед което и съдът не може да даде надлежна квалификация на предявените претенции – дали същите са по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

От една страна, се твърди, че едноличен собственик на капитала е физическото лице М. Д. – Т.а. След като тя е собственик на дружествените дялове, с нея е била постигната уговорка за продажба на дружествените дялове, то и страна по такъв договор (продавач, прехвърлител) би била М. Д. – Т.а. След като сумите са били преведени на дружеството, същото би дължало връщането им поради липсата на основание сумите да бъдат превеждани по негова сметка, доколкото уговорки за прехвърляне на дялове са били постигнати между ищеца и собственика на дяловете (гжа М. Д. – Т.). Същевременно ищецът твърди, че задължено лице за прехвърляне на дяловете е дружеството, което не е техен притежател, и след като уговорката за прехвърлянето им не била осъществена, то дружеството дължало да върне парите поради неосъществено основание (чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД). Последното е в противоречие с твърденията на ищеца кой е притежател на дяловете, които е следвало да му бъдат прехвърлени, а това е физическото лице М. Д. – Т.а, като техен собственик, а не като управляващ и представляващ дружеството. На ищеца двукратно е предоставена възможност да отстрани това противоречие, но последното продължава да е налице и в последната подадена по делото молба. Правната квалификация на предявените искове е задължение на съда, но същата се извежда въз основа на фактическите твърдения, изложени от ищеца с исковата молба. Съдът в настоящия си състав приема, че не е сезиран с редовна искова молба, доколкото исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД се различават по фактическите си състави, съответно ищецът не е изложил коректни и безпротиворечиви твърдения, които да дават основание на съда да посочи какви искове са предявени за разглеждане. Обстоятелството, че ищецът сочи, че е превел сумите по сметка на дружеството и иска връщането им, не е достатъчен, за да даде съдът надлежна квалификация на претенциите, с оглед останалите фактически твърдения относно правоотношенията във връзка с тези преводи и страните по тях.

Исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, искова молба, вх. № 413962/17.12.2025 г., подадена от И. А. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Ж., срещу "Консултинг МДТ" ЕООД, ЕИК 204698825, и прекратява производството по гр.д. № 55435/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца чрез адв. Ж. на съдебния адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2