Решение № 260603 от 16.10.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1546/2017
- Вид
- Решение № 260603
- Подписан
- 16.10.2020
- В сила
- 10.03.2022
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 141 · Закон за водите
- чл.6 · Закон за водите
- §1, ал. 1 т. 94 · Закон за водите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал.1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл.196, ал.1 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 1546 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 50, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и с евентуално съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу ответниците по посочените по- горе главни искове.
Ищцата М.Ж.И. твърди, че претърпяла значителни имуществени вреди, произтичащи от повреда на собственото й движимо и недвижимо имущество, както и неимуществени вреди – болки, страдания, притеснения и битови неудобства, а вредите настъпили вследствие наводнението на имота и в с. Бисер, О.Х.. Инцидентът настъпил на
06.02.2012г. при неконтролирано изливане на значителни водни маси в землището на селото, в резултат скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“. Според твърденията на ищцата, описаните събития били резултат от неподдържаната инфраструктура на язовир "Иваново“ и при това произтичали от виновното противоправно бездействие на служители на М.на о.на Република България, което е привлечено като ответник в качеството му на ползвател на 2/3 ид.ч. от язовир "Иваново“ съгласно ПМС
№148/1961г., и на длъжностни лица при О.Х., която е привлечена като ответник в качеството й на собственик на останалата 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, в който е разположен язовир
"Иваново", съгласно АДС № 00527 издаден на О.Х.. Понесените от ищцата имуществени вреди били според нея твърде значителни и се проявили в различни насоки. От една страна били унищожени жилищна и стопанска сграда, разположени в УПИ II-103 от кв. 11 на с. Бисер, О.Х., намиращи се на административен адрес ул. „Охрид“ в същото село.
След наводнението, постройките били разрушени в значителна степен и остатъците били премахнати по заповед на заместник - кмета на общината, а при огледа стойността на постройките била оценена на сумата от 50 000 лв. Освен това, според твърденията на ищцата, в резултат на посоченото събитие били погинали и следните движими вещи, намиращи се в имота по време на наводнението: готварска печка – 2 бр., печка на дърва – 2 бр., фризер ракла –
1 бр., легло с ракла – 1бр., спалня – 1бр., легло с бюфет – 1 бр., метална детска кошара – 1 бр., дървена маса – 1 бр., ютия – 1бр., мотофреза – 1 бр., резачка за дърва – 1 бр., напоителна бензинова помпа , 1 бр., напоителна ел. помпа – 1 бр., компресор за въздух – 1 бр., циркуляр – 1 бр., проточен бойлер – 1 бр., обемен бойлер – 1 бр., електрическа печка – 1 бр., ел. котлон – 1 бр., ел. скара – 1 бр., радио касетофон – 1 бр., ъглошлайф – 1 бр., ел. мотор – 2 бр. и електрожен – 1 бр., които вещи били на обща стойност от 7450 лв. Погиването на недвижимото и движимо имущество предизвикало у ищцата емоционални последици - значително душевно страдание и битово неудобство. При така изложените фактически твърдения ищцата претендира за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение в размер на: сумата от
50 000 лева, представляваща обезщетение за унищожените вследствие на приливната вълна две сгради /жилищна и стопанска/, на които тя била собственик, да заплатят солидарно и сумата от
7 450 лева, представляваща общ размер на обезщетение за унищожените вследствие на приливната вълна движими вещи, които са се намирали в процесните сгради, както и сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и неудобства, причинени като резултат от наводнението и унищожаването на споменатите вещи, заедно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми, изчислена за периода от датата на настъпване на увреждането на 06.02.2012г. до деня на окончателното плащане. При условията на евентуалност, ако не се установи предпоставка за възникване на солидарна отговорност на ответниците – ищцата насочва исковете си срещу М.на о.на Р.Б.като предпочитан ответник и срещу О.Х.в качеството на евентуален ответник. Предвид очаквания благоприятен изход на правния спор - ищцата претендира сторените в настоящото съдебно производство разноски.
Ответникът М.на о.на
Р.Б.оспорва предявените искове, по съображения, които са подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответникът оспорва надлежната си пасивна материална легитимация като лице, носещо отговорност за настъпилите вредоносни последици, отричайки твърдението, че процесното хидротехническо съоръжение язовир „Иваново“ в землището на с. Иваново, О.Х., му е било предоставено за стопанисване и управление. Посочва, че в близост до съоръжението се намирал полеви учебен център /полигон/ „Корен“, но язовирът не попадал в неговите граници, а бил построен и използван от юридически лица и за цели извън предмета на о.на страната. По същество, ответникът признава факта на настъпилото наводнение, след значителна приливна водна вълна от язовир „Иваново“ на 06.02.2012г., но оспорва останалите предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 50 от ЗЗД, поддържайки твърдението, че претенцията на ищцата се основава на отговорност за вреди, причинени от вещи.
Исковата претенция е оспорена и от ответника О.Х.по съображения, които са подробно изложени в отговора на исковата молба. Ответникът оспорва надлежната си пасивна материална легитимация, в качеството на лице носещо отговорност за вредите, като при това отрича твърдението на ищцата, че процесното хидротехническо съоръжение - язовир „Иваново“, е било представено за стопанисване и управление на общината. Посочва, че язовирът е държавна собственост и ползването за целите на о.на онази именно част от хидротехническото съоръжение, в което попада язовирната стена е било в режим на ползване от М.на о.– а това практически е лишило О.Х.от възможността да осъществи надзор за изправност на язовирната стена. Твърди, че доколкото язовирът е държавна собственост – то областният управител на област Хасково е бил отговорен за поддържане на съоръжението, което фактически било ползвано от трети лица. Оспорва предявените искове по основание и размер като поддържа становище, че не са доказани юридическите факти, относими към установяване на тяхната основателност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени и приети като писмени доказателства документи, уреждащи статута на яз. „Иваново“ и вещноправния режим под който е поставен във връзка със стопанисването и управлението на язовира и прилежащите му сухопътна територия и хидротехнически съоръжения към датата на настъпване на увреждането – Акт за публична държавна собственост №0567, рег.:МО, картотека МО-П, досие /РЗ/-1212, издаден от Министъра на отбрана на РБ на 23.04.2003г.;
Акт за публична общинска собственост №250, рег.2, картотека 10, досие /РЗ/ 1, издаден от Кмета на О.Х.на 28.03.2000г., Становище на началника на главния щаб на сухопътните войски рег.№79700/01.06.2004г., Докладна записка от д-р инж. Р.К.Директор на Дирекция „Инфраструктура на отбраната“ изпратена към Министъра на отбраната, Списък на язовирите, стопанисвани от бившите в Хасковски окръг и Технически данни за язовирите собственост на АПК Харманли-юг, Списък на малките язовири в район Харманли, Списък на помпените станции, собственост на ТКЗС в Хасковски окръг към 01.01.1975г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства писма, отправени към органите на общинската, областната и централната администрация във връзка с установяване на титуляра на правото на собственост върху яз. „Иваново“, находящ се в землището на с. Иваново, общ. Харманли обл. Хасково, съответно за отстраняване на допусната фактическа грешка при отбелязването му в надлежните регистри при Общинска служба „Земеделие и гори“ гр. Харманли.
Като доказателства по делото са приети писма, адресирани до органите на общинската и областната администрация /съотв. вх.№ОХ-02-117/07.12.2010г и вх.№25550/19.11.2010г./, в чието съдържание е отправено искане за оказване на съдействие във връзка с констатирано нарушение при стопанисването на яз. „Иваново“ – пропадане на стената на язовира, заедно с приложен доклад за техническото състояние на язовира. Като доказателства по делото са приети и писмени отговори на сезираните административни органи във връзка с констатираното нарушение при стопанисването и поддържането на язовира - писмо рег.№08-00-6 от 25.12.2010г. изпратено от Министъра на о.на РБ до Областния управител на обл.
Хасково, Констативен акт за извършена проверка по ЗВ №026030 от 19.02.2009г., издаден от инж. Любомир Василев при М.на извънредните ситуации, Констативен протокол от 12.11.2010г. издаден от комисия при О.Х., Констативен акт от извършена проверка по чл.48 от Наредба №13 от 29.01.2004г. серия В0002674/21.04.2011г., изготвен от инж. П.К.– инспектор към ГД Гражданска защита при МВР, писмо с изх.№ОХ-02-132 от 14.11.2011г. и писмо с изх.№ОХ-02-151 от 16.12.2011г. изпратени от кмет на О.Х.до областния управител на област Хасково,
Като доказателства по делото са приети документи, представляващи част съдържанието на сл.д. №208/2014г. по описа на ОСО при ОП-гр. Пловдив ( л. 318 до л.455 от пр. пр. №4509/2014г., Справка №1 на преоценени хидромелиоративни обекти по сметка 204 към 31.12.1991г. от пр. пр.1509/2014г., Постановление за изпращане на досъдебно производство по компетентност от 04.06.2013г., издадено от прокурор при РП Харманли, Постановление за спиране на наказателното производство от 16.12.2016г. издадено от прокурор при РП Пловдив и Постановление за спиране на наказателното производство от 19.06.2018г. по сл.д.№208/2014г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив) които съдържат данни за установените от органите на досъдебното производство факти за настъпването на инцидента с хидротехническото съоръжение, неговите причини и последици.
Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно, понеже отразените в тях правнорелевантни факти са предоставени за анализ на специализирани съдебни експертизи.
Приетият като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №81, том I, дело №167/1973г. установява, че посоченото в него лице - Ж.Д. Ф.е придобил собствеността върху процесния имот, включително построената в него жилищна сграда, заедно с построените в имота стопански/ помощни постройки.
Съдържанието на приетия като доказателство препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №53, том I, нот. дело №480/1998г. мотивира извода, че ищцата е придобила последством договор за дарение ½ идеални части от недвижим имот, заедно с построените в него постройки.
Като доказателства по делото са представени и приети Решение №5 от 08.06.2012г. на Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, Протокол №43 от 14.02.2012г., издаден от комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед №112/13.02.2012г. на зам.-кмета на О.Х., за извършен преглед на процесната сграда, Заповед №219 от 01.03.2012г. издадена от зам.- кмет на О.Х.за премахване на процесната сграда и стопанска постройка, Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната площадка преди отстраняване на строеж от 12.03.2012г., изготвен от работна група при О.Х., Заповед №669/28.06.2012г. на кмета на О.Х..
Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, която бе изготвена от вещо лице инж. П.З., мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:
·
Основната причина за скъсване на язовирната стена е непровеждането на мелки за системна техническа поддръжка и експлоатация на конструктивните елементи от тази стена, което е довело до образуване на дебела ледена покривка и интензивен ледоход. Ледоходът, от своя страна, предизвикал блокиране на преливника на язовира, а рязкото повишаване на водното ниво предизвикало преливане на водна маса над короната на язовирната стена, което било последвано от скъсване на стената и наводнение на землището на с. Бисер;
Разпечатката съдържа 32 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/138c018a-3272-4059-97cd-a79202fffe8c