Решение № 64 от 07.05.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Силистра, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.а при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20253400500485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 522/4.08.2025 г., постановено по гр.д. 1685/2024 г. на Районен съд – Силистра е осъдил „Ситово“ ООД с ЕИК 118580273 и адрес на управление: с. Ситово, обл.

Силистра, ул. „Трети март“ № 66, представлявано от Георги Маринов Драганов, да заплати на „Грийн Фючър“ ООД с ЕИК 200705222 и адрес на управление: **********, представлявано от Гатьо Гатев, сумата от 2353,34 лв. (две хиляди триста петдесет и три лв. и 34 ст.), представляваща неизплатена част от възнаграждение (с включен ДДС) за доставката и инсталирането на фотоволтаична система в УПИ 1, кв. 1 от регулационния план на с. Ситово, за което е издадена фактура № 2000000002 от 31.03.2023 г., законна лихва върху тази сума за периода от 01.08.2023 г. до 10.10.2024 г. в размер на 385,28 лв. (триста осемдесет и пет лв. и 28 ст.), както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.10.2024 г., до окончателното плащане, като е отхвърлил като неоснователни исковете за присъждане на възнаграждение по фактура № 2000000002 от 31.03.2023 г. над така посочената сума и на обезщетение за забава над така посочената сума и за периода от 01.04.2023 г. до 31.07.2025 г.

Решението в осъдителната част е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на „Грийн Фючър“ ООД, който обжалва решението в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска му срещу „Ситово“ ООД – за 9952.70 лв. главница и 2128,35 лв. обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/. Моли съда да го отмени в съответната му част, като осъди ответното дружество “ Ситово“ ООД да му заплати сумата от 9952.70 лв. неизплатена част от фактура № 2000000012/31.03.2023 г. и законната лихва върху тази сума от 10.10.2024 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 2128,35 лв. - неприсъдена част от дължимото обезщетение за забавено плащане за периода 1.04.2023 - 10.10.2024 г. Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно, като постановено при съществени 1 нарушения на процесуалните правила и при необоснованост. Излага оплаквания за нарушени правни принципи на диспозитивното начало, като намира, че съдът се е отклонил от това начало и в превишаване на правомощията си е изследвал вида на изграденото от ищеца разширение на фотоволтаичната централа - дали е с функция с възможност „ да връща“ / т. е. да се продава на съответното Електроразпределително дружество“ излишната ел. енергия / или да няма такава възможност. Изтъква, че в отговора на исковата молба ответникът не прави възражения, че ищецът е изградил централа от друг вид / да не връща/, а според сключения между тях договор е следвало да изгради централа, която “да връща“ излишната ел. енергия.Сочи, че възраженията на ответника се свеждат до това, че инсталацията е частично изградена, но не е въведена в експлоатация и не са съставени проект, съгласуван с ЕРП и Община Ситово; разрешение за строеж и план за доставка, монтаж и пуск на централата със 72 часови проби. Сочи, че също така в отговора си на исковата молба не посочва какви видове и количества довършителни дейности не са изпълнени от ищеца и които той е възложил на друг изпълнител да извърши; не посочва и отделни стойности на тези довършителни дейности; не възразява срещу размера на посочената във фактурата цена или че не е задължен по тази фактура, тъй като междувременно, преди извършването на монтажните дейности от ищеца по втория етап е прехвърлил недвижимия имот, в който са инсталирани процесиите 36 панела на трето лице.

Не прави и възражение за прихващане срещу извършени от него разходи за поправка на извършеното. Намира, че е изпълнил дадените от съда по реда на чл.140 ГПК указания - да докаже съществуване на договор и изпълнение на задълженията му по договора, като договора е представен в с.з. на 29.01.2025 г. а изпълнението е доказано със свидетелски показания и заключението на експертизата. Обръща внимание, че съдът е обосновал съдебният си акт именно на тази техническа характеристика на централата, без да е съобразил, че възражение от ответника относно техническите възможности на изграденото от ответника не е въведено. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, възраженията или липсата на възраженията от страните. Така ответникът е получил процесната фактура още през м. април 2023 г. Заплатил е без възражения по- голямата част от стойността на извършените монтажни работи по тази фактура тях, но не е направил възражения,нито е уведомил ищеца поради какви съображения не е изплати цялата сума. Освен това СсРС не е съобразил предмета на иска за заплащане на стойността на извършено от ищеца разширение на фотоволтаична централа /втори етап по договора от м.09.2017 г. /, което разширение е част от вече инсталирана още през 2017 г. фотоволтаична централа, чиито технически параметри са само за собствено потребление - т.е. „да не връща“ излишната ел. енергия към ЕРП. Ответникът е бил наясно, че тази централа работи още от 2017 г. без да връща излишната ел. енергия и не е възразил своевременно, което означава, че приел изработеното без възражения, като петгодишният срок по чл. 265 ал.З от ЗЗД отдавна е изтекъл. Но дори и само за процесното разширение на една отдавна инсталирана централа, ответникът също не е възразил своевременно. Намира за необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че между страните са настъпили изменения в договорните им правоотношения, като прави този извод от представения проект, който се отнасял за фотоволтаична инсталация от типа“ да връща“. Така проектът не е изготвен от ищеца, а от трето лице – проектант, като възложител по проекта не е ответното дружество, а неучастващо по делото юридическо лице, с което ищецът няма договорни отношения. Освен това според предмета на договора от 09.2017г. ищецът няма задължение да изготви проект и всички съпътстващи документи и разрешения. Проектът не е подписан от възложителя „Ситово2“ ООД и с оглед на това не може да се възприеме като допълнително споразумение, водещо до изменение предмета на договора, сключен между страните в процеса. Сочи, че ответникът представя проектно решение, изготвено от друг проектант след м. април 2024 г., което означава, че проектът на който се основава решението на съда не е приет от „Ситово 2“ООД, а това дружество е изградило нова ФЕЦ по друг проект, изготвен от друг проектант. Тази нова ФЕЦ, с функция „да връща“ излишната ел. енергия, е въведена в експлоатация едва през м. ноември 2024 г. – т. е след предявяването на иска. Освен това проектът няма дата на изготвяне, но предвид единствената дата в 2 съпътстващата документация -тази на издаване на застрахователната полица на проектанта, която е 15.05.2023 г., то това означава ,че е изготвен след тази дата. Монтажните дейности, предмет на исковата претенция са извършени и процесиите 36 бр. панели вече са били присъединени към съществуващата фотоволтаична инсталация, произвеждали са ел. енергия и процесната фактура е била издадена и частично платена. На следващо място не е съгласен и с изводите на съда, че трето, неучастващо по делото лице “Ситово 2“ ООД правомерно било извършило необходимите действия и разходи за да се довърши / видоизмени / изграждането на централата до функционални възможности „ да връща“ излишната ел.енергия, тъй като то било придобило правото на собственост на сградата на която ищецът е инсталирал процесиите 36 бр. панели. Фотоволтаичните панели и централата като цяло представляват съоръжение, което не е трайно прикрепено към недвижимия имот и може да бъде демонтирано и преместено без риск за неговата цялост и функционалност. То не е било предмет на нотариалната сделка и правото на собственост върху него не е прехвърлено с нея. Необоснован и незаконосъобразен е и изводът, че е настъпила промяна на възложителя по договора от м.09.2017 г., при липса на доказателства в тази насока. Необосновано също съдът е приел, че с представените от ответника две фактури, издадени от „Джи Ем Систем Солар“ ЕООД са остойностени необходимите довършителни дейности,които ищецът не бил извършил.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от “Ситово “ ООД, чрез процесуалния си представител адв. П., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира, че правилно СсРС е приел, че ищецът се е отклонил от поръчката и поправката е извършена от Джи Ем Сън Систем Солар“ ЕООД, като с паричната сума по двете фактури е намалено уговореното първоначално възнаграждение. Обосновано е и заключението на съда за това, че представеният от жалбоподателя инвестиционен проект /изготвен през месец октомври 2023г./ не съответства изцяло на предмета на договора от месец септември 2017г., тъй като в него са отразени последващи изменения в първоначалните договорености.

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата, изразени във въззивната жалба, съответно в отговора на въззивната жалба. Представят писмени бележки.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

В исковата молба на „Грийн Фючър“ ООД, по която е било образувано първоинстанционното гр.д 1685/2024г. на СсРС се посочва, че през 2023 г., по възлагане от ответника, дружеството е доставило и инсталирало фотоволтаична система с мощност 15 kW върху покрива на стопанска сграда, собственост на ответника. За извършената доставка и монтаж ищецът е издал фактура № 2000000002 от 31.03.2023 г. на обща стойност 27 306,04 лв. с ДДС, по която ответникът е извършил две частични плащания в общ размер на 15 000 лв. Въпреки многократните проведени разговори, ответникът не е заплатил остатъка от задължението си в размер на 12 306,04 лв. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати дължимата сума, както и обезщетение за забава.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ситово“ ООД не оспорва обстоятелството, че между страните е постигната устна договореност за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на фотоелектрическа централа, както и че уговореното възнаграждение възлиза на 27 306,04 лв. Посочва също, че е извършило авансово плащане в размер на 15 000 лв. Възразява, че от страна на ищцовото дружество е монтирана и въведена в експлоатация ФЕЦ, съгласно уговореното мужду страните. Сочи, че след извършените от него плащания, ищцовото дружество спира изпълението на договореното, като не изпълнява докрай задължението си, а именно: не е изготвен проект за монтаж на ФЕЦ, съгласуван с ЕРП Север и Община Ситово, липсвало разрешение за строеж на ФЕЦ, издадено от главния архитект на общината и не бил изготвен план за доставка и монтаж, както и за пуск на ФЕЦ, включващ съгласувани технически мероприятия и 72- часови проби пред органите на „Енерго Про“.

3

Поради това е поддържал, че обектът е само частично изграден и не е въведен в експлоатация, като извършените плащания покриват изпълнената част от задълженията.

Като последица от неизпълнението за ответника е възникнала необходимост да ангажира друг изпълнител срещу възнаграждение.

В първото съдебно заседание ищецът е пояснил, че процесната фотоволтаична централа, всъщност представлява втора част допълнение, разширение на монтирана такава фотоволтаична на покрива на същата сграда през 2018г. /втори етап по договор между страните от м.09.2017 г. /, чиито технически параметри са само за собствено потребление т.е. „да не връща“ излишната ел. енергия към ЕРП. Първата част е изплатена изцяло. В това съдебно заседание ответникът е поддържал, че не е довършена работата – доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация, като изпълнението е било довършено от трето лице (друга фирма), на което е заплатено за извършените дейности. На по късен етап от производството ищецът уточнява, че е извършил доставка и монтаж на фотоволтаична централа на първи етап през 2017г. по отношение на която няма спор между страните, която е съставена от 36 бр. панела заедно с три инвертора всеки от 5 kW. След инсталацията с цел подготовка за изпълнение на втори етап –предмет на спора, на 30.09.2019г. са доставени и монтирани на място клеми, мълниезащитна инсталация, акумулаторни батерии и още един инвертор с мощност 15 kW и модел Solar edge SEISK. Той е използван към новата инсталация – втори етап, предмет на договора. От уточненията става ясно, че сумата по процесната фактура № 2000000002 от 31.03.2023 г. касае доставката и монтажа на конструкция и панели от втория етап на изграждането на централата- 36 панела от модел Hanersun Hitouch 5, конструкция върху която са монтирани и окабеляване и връзка с доставения през 2019 година инвертор с мощност 15 kW, но не и на четвъртия инвертор, към който впоследствие били присъединени панелите от втория етап и който бил доставен и монтиран преди това, съгласно приложена фактура № 332 от 30.05.2019 г. на обща стойност 41 776,33 лева.