Протокол № 185 от 18.05.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 185 гр. Варна, 16.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000073 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 15:20 часа се явиха:

Въззивникът Г. Д. И., редовно уведомен от предходно съдебно заседание чрез адв.П.

Б., не се явява, за него се явява адв. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, гр.

София, редовно уведомено от предходно съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Р. Л., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се лично.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Л.: Моля, да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Б.: Нямаме възражения срещу неспазване на срока за представяне на заключението на вещото лице, моля, същото да бъде изслушано.

Юрисконсулт Л.: Ние също нямаме възражения, относно неспазения срок за представяне на заключението. Моля, да бъде изслушано вещото лице.

Съдът пристъпи към снемане на самоличността и разпит на вещото лице: Й. Л. М. 42год., неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде заключение по знание и съвест.

1

В.л.М.: Представил съм заключение, което поддържам.

Адв. Б.: Вие добре сте го написал в експертизата, но да разбираме ли, че ако не беше тази неравност на пътя, автомобилът можеше да предприеме намаляване на скоростта и да вземе завоя?

В.л. М.: Считам, че технически автомобилът е имал възможност служебно, което е различно от аварийно да намали скоростта си на движение и да изпълни кривата на десен завой.

Адв. Б.: Това е при случай, че не беше налична тази неравност на пътя?

В.л. М.: Да, наличието на тази неравност на пътя обясни техническото поведение на автомобила. Оставянето на тези плътни черти и движението на автомобила по предходен вектор на движение не отговарящ на завой, беше неадекватно, технически не беше обяснимо спрямо алгоритъма, който трябва да изпълни автомобила. Именно това пропадане е накарало автомобила да мине в авариен режим, т.е. там вече не е зависело от водача дали иска да извърши маневра, дали иска да отпусне спирачката или не. Автомобилът е установил, че имаме разлика в поведението във вертикална съставна, откъдето е действал аварийно. Това са предпазни системи, които се включват аварийно при настъпване на алгоритъм от несъответствия.

Адв. Б.: Т.е. да разбираме, че при липсата на такава неравност водачът е можел да вземе завоя с тази скорост.

В.л. М.: Технически може се предположи и то абсолютно категорично и автомобилът нямаше да напусне пътното платно при липсата на тази изключително сериозна неравност, която установихме в предно заседание.

Адв. Б.: Нямам други въпроси.

Юрисконсулт Л.: Имам няколко въпроса.

При приетата от Вас скорост от 145 км/ч преди възникване на опасността, а именно твърдяната неравност, водачът могъл ли е да вземе завоя при движение със скорост 145 км/ч ако неравността не е била там, а в завоя, както твърди водачът в първата инстанция.

Адв.Б.: Противопоставям се на въпроса, той вече отговори на същия въпрос.

Юрисконсулт Л.: Не отговори на същия въпрос, отговори на друг въпрос. Въпросът ми е дали при установената скорост на движение от 145 км/ч и без неравност има техническа възможност за преодоляване на завоя?

В.л. М.: Завоят може да бъде взет технически със скорост около 120 км/ч. Казваме около, защото тя може да варира, да бъде малко по-висока или малко по-ниска, т.е. ние изчисляваме средна скорост, като тази зависимост е с оглед техническо състояние на процесен автомобил, като имаме предвид неговото общо техническо състояние – снабдяване с губи и човешкият фактор, който го управлява.Т.е. смятаме, че категорично всеки един среден автомобил може да вземе този завой със 120 км/ч. Ограничението е 90 км/ч, то е записано в експертизата.

2

В.л. М. на въпрос на съда: С оглед марката, модификацията на този автомобил конкретно за този случай считам, че за да навлезе и да изпълни завоя, той трябва да намали скоростта с около 25 км/ч, ако се установява неравност преди завоя. Ако неравността я изтеглим в завоя, променя се изцяло механизма на ПТП.

Юрисконсулт Л.: Разликата в механизма се дължи единствено на това, че приемате по допълнителното заключение, че неравността е преди завоя, а не както твърди водачът в завоя, нали така?

В.л. М.: Аз приемам изцяло това, което изслушахме в предно заседание, т.е. показанията на автосъставителя и той определи конкретните параметри и разположението на неравността. Спрямо тези параметри е дадено заключението.

Юрисконсулт Л.: Има ли значение дължината на тази неравност, защото свидетелят М. заявява, че тази неравност – пропадане е с дължина 5, 10, 15 метра. Вие сте приел в заключението си пред тази инстанция, че тази неравност е дълга 10 метра. Има ли значение дължината, влияе ли на предотвратимостта при установената от Вас скорост от 145 км/ч?

В.л. М.: Не можем да приемем, че дори неравността да е само пет метра, автомобилът ще прелети. Говорим за тежък автомобил, който няма възможност да не установява постоянен контакт с пътното платно.

Юрисконсулт Л.: Установено е, че автомобилът би оставил спирачни следи, които са прави и непрекъснати и с еднаква ширина.

В.л. М.: Те не са категорично установени, това е заключението по предходната автотехническа експертиза и това е базирано на снимковия материал. Там съм направил изследване на конкретните следи и видимостта им спрямо снимковия материал и наслагване на карта от Гугъл. По този начин е установено колко части на мантинелата съответстват на тези спирачни следи. Там отново имаме едно осредняване защото нямаме замерване. Категорично не е водено досъдебно производство, но съм установил конкретна дължина спирачни следи

Юрисконсулт Л.: И не се е установило тази спирачна следа да има прекъсване?

В.л. М.: Нормално е да има прекъсване ако автомобилът не беше реагирал аварийно.

Не беше ясно защо автомобилът не е отговорил правилно на случващото се, но ето след като установихме тази неравност изгладихме тази неяснота, защо автомобилът не е реагирал правилно.

Юрисконсулт Л.: В такъв случай възможно ли е спирачната следа да започва от там в неравността преди завоя, когато автомобилът отново е имал контакт с пътя?

Юрисконсулт Л. на въпрос на съда: Да, говоря за същата неравност, която вещото лице е приело да е налице преди завоя по това допълнително заключение, защото по това допълнително заключение вещото лице приема, че неравността е преди завоя въз основа на показанията на свидетеля М., който е слушан предходния път.

А по основното заключение и свидетелските показания в първата инстанция вещото 3 лице е същото, там се твърди, че неравността е в самия завой.

Адв. Б.: Такова нещо не се твърди там.

Юрисконсулт Л.: При изслушването на вещото лице в първата инстанция е протоколирано и е установено, тъй като вещото лице заявява в първата инстанция, че е налице спирачна следа, която е непрекъсната с еднаква ширина, права и последователна, която започва от дясната лента, пресича осевата линия и приключва вляво защото там се установява автомобила. С оглед на това, че не ясно колко е тази вдлъбнатина на пътя преди завоя, съобразно показанията на свидетеля М. слушан пред Апелативния съд, възможно ли е началото на тази следа да е след пропадането на автомобила в неравността и първия контакт?

В.л. М.: Има изключително много възможности, но все пак анализът е комплексен.

След като изслушах показанията на автосъставителя, аз останах с впечатлението, че там са настъпвали нееднократно ПТП. Ако има разминаване между едната експертиза и другата, това са разминавания, които се дължат изцяло на показания, които са събирани, то считам, че по-верни след анализ се оказват показанията събрани пред настоящия състав, тъй като те обобщават неколкократно пътно-транспортни произшествия, е не само процесното.

Откъдето считам, че тази неравност не се намира само в завоя, а се намира преди завоя. В противен случай не биха се наблюдавали ако тук гледаме неправомерно движение с голяма скорост, то не може да се кажем, че във всички случаи водачът се е движил с превишена скорост. Изпадаме в теория на вероятности, където можем да приемем много неща, аз считам, че този анализ е най-коректен.

Юрисконсулт Л.: При този анализ, преди завоя съгласно показанията на свидетеля М., ако я има тази неравност и при движение с каква максимална скорост, независимо от това каква е разрешената, автомобилът би могъл да премине безпрепятствено?

В.л. М.: Изрично трябва да имаме дълбочината на неравността и нейния излаз, т.е. едно е само автомобилът да пропадне и вторият момент техническият е когато автомобилът излиза тази неравност. Трябва да имаме конкретната неравност за да могат да бъде замерено и да се направят конкретните изчисления. Не може да се даде отговор от вътрешно убеждение на вещото лице.

Юрисконсулт Л.: Не са ли необходими същите данни за да се направи извод, че може да се преодолее завоя с каква да е скорост с тази неравност.

В.л. М.: Ние говорим само и единствено за завоя. При изчисляване критична скорост на завоя там се интересуваме единствено от състоянието на пътното платно, т.е. че имаме асфалт, неговия наклон и градуса на завоя. Това изчисление 120 км/ч, то не коментира изобщо с наличие или липса на тази неравност. Считам, че в тази си част експертизата кореспондира правилно, тъй като разглеждаме неравност която е извън завоя, т.е. тази техническа част, че завоят може да бъде преодолян средно със 120 км/ч не е в противоречие между двете експертизи.

Юрисконсулт Л.: Считате ли, че водачът е имал техническа възможност да намали и 4 да преодолее завоя при тази неравност установена, в тази инстанция?