Решение № 601 от 24.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. гр. Хасково, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640100230 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, от К. Х. П., ЕГН **********, с адрес: *************, съдебен адрес: *********, адв. Д.М. от АК - Пловдив, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, за връщане на заплатени по недействителни договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г., сключен между К. Х. П. и „Кредисимо“ ЕАД и на Договор за предоставяне на поръчителство от 08.01.2022 г., сключен между К. Х. П. и „Ай Тръст“ ЕООД суми.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г., сключен с „Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора, тя получила сумата от 1500 лева, под формата на кредит, при срок на кредита от 16 месеца. Съгласно чл.4.1 от ДПК № 2501353 / 08.01.2022 г. следвало да сключи и Договор за поръчителство с дружеството „Ай тръст" ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за кредит. Така, ищцата сключила с втория ответник „Ай тръст" ЕООД и договор за поръчителство от 08.01.2022 г., по който следвало да заплати сумата от 1813,60 лева. По този начин общото задължение по Договора за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г. и Договора за поръчителство ставало в размер на 3525,92 лева, при обща месечна погасителна вноска от 220,37 лева. На 18.02.2022 г., ищцата заплатила първата пълна обща месечна погасителна 1 вноска в размер на 220,37 лева, от които главница – 82,99 лв.; лихва в размер на 24,03 лв.;

113,35 лв. – възнаграждение за поръчител. На 17.03.2022 г. предсрочно погасила Договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г. и Договор за предоставяне на поръчителство.

Поддържа се в исковата молба, че Договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г. бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.11 ал.1 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК. Сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г. бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК било предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Доколкото в двата процесни договора била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва и такса поръчител, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.

Претендираните суми не били индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от за главница, за лихва и за такса гарант, както и дали не се съдържали в нея и друга сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула.

Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит 2

№ 2501353/08.01.2022 г. била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било недопустимо.

Тези съставни елементи оставали обаче неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото била предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Наред с това, посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не било ясно какво точно съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.

11, ал.1, т. 10 ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречала на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

На следващо място се посочва, че съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство било въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не можело да бъде сключен, било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

Освен това, при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД било "Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника било гаранционни сделки, каквато се явявала и процесната. Следвало да се посочи, че печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" ЕАД. С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" ЕАД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.

В тази насока била и практиката на съдилищата в страната.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на 4 които можело да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която била приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за потребителски кредит № 2501353/08.01.2022 г. следвало да се прогласи за недействителен.