Решение № 412 от 26.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Б., 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500456 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от А. В. Б., чрез особения му представител адв. М. М. против Решение №21/14.01.2024г. по гр.д.№1656/2022г. по описа на РС Б..

Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

Посочва, че неправилно РС е приел, доказването от ищеца на основанието и размера на предявените искове. Счита, че не са представени доказателства за начина на отчитане на изразходваното количество вода.

Единствените доказателства представени по делото са 5 бр. фактури и справка. Фактурите обаче не доказват доставка. Изслушаната съдебно техническа експертиза /СТЕ/ също не доказава реално доставяне на начисленото количество вода. РС е приел СТЕ за правилна, въпреки че тя е неясна и необоснована. Експертът не е успял да установи как дружеството е начислило дължимите 140 куб.м. вода и дали те са реално потребени. Вещото лице се позовава на чл. 25, ал. 8 , т. 1 от ОУ като за целта е уточнило, че през процесния период е имало водомер на адреса, но е бил повреден. Ако това обаче е така, то изчислението следва да се извърши служебно по правилото на 1 чл. 26, ал. 2 от ОУ. Доказателства за спазването на разпоредбата не са представени. Вещото лице е изготвило заключението си само въз основа на данните от процесните фактури, но те са оспорени, поради което СТЕ не установява как е начислено количеството вода.Обясненията на експерта за начисляването по процесните фактури въз основа на разпределение на количеството вода, съставляващо разлика от отчетеното количество от общия водомер със сбора отиндивидуалните водомери противоречи на данните от фактурите, в които такава разлика няма. Във фактурите показанията на общия водомер съвпада със сбора от показанията на индивидуалните водомери.

Вещото лице въобще не е съобразило, че по една от фактурите има реално, а не служебно отчитане на показания. Съдът не е обсъдил, че не следва да се плаща и мораторна лихва, поради нарушаване от ищеца на задължението си по чл. 33, ал. 1 от ОУ за ежемесечно издаване на фактури.

Неправилно РС е приел, че ответникът има качеството на потребител позововайки се на обстоятелството, че постоянния му и настоящ адрес съвпадат с адреса на процесния имот, тъй като от приложената към делото справка на НБД „Население“ за адреса на ответника и адреса на имота, за който са издадените фактури, е видно, че двата адраса са различни.

Неправилно е изписано ЕГН на ответника в решението.

Подробни съображения в подкрепа на тезата си адвоката излага в с.з. и в представената писмена защита.Моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на исковете.

Въззиваемият „В.“ ЕООД депозира писмен отговор.

Поддържа, че от представените писмени доказателства се установява начина на отчитане на изразходваното количество вода, като допълва, че със стореното плащане в хода на съдебното производство от 81,30 лв. задължението към ВиК по процесните фактури е признато. Без да конкретизира в съответствие с кои разпоредби от ОУ е отчетено количеството вода, ВиК сочи, че са съобразени и стриктно спазени разпоредбите от ОУ.

Сочи, че вещото лице е дало отговор на поставените му въпроси, повтаряйки отговорите от заключението без да обосновава с конкретни факти становището си за неоснователността на доводите в жалбата срещу заключението.

Излага пространни съображения за приложимостта на Общите условия и 2 за неизпълненото задължение по чл. 62, ал. 1 от ОУ от наследниците на В. Б.а, като заключава, че ответникът е потребител.

Сочи, че не са депозирани възражения каквата възможност е предвидена в ОУ и в Наредба 4/2004 г. Съображения в подкрепа на тезата си възиваемият освен в жалбата, изтъква в с.з. и в представена писмена защита.Моли решението да се потвърди

БлОС счита подадената въззивна жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС е уважил предявените установителни искове като е признал за установено, че А. В. Б. дължи на „В.“ ЕООД сумите, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 499 от 15.04.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 945/2022 г. на Районен съд - гр. Б., а именно на сумата от 51,59 лв. - главница за периода от 30.05.2016 г. до 20.02.2021 г., представляваща припадащата му се част от общата дължима сума, в качеството му на наследник на В. Г. Б.а, с ЕГН **********, починала на *** г., за доставена, но неизплатена от ответника ВИК услуга за имот, находящ се в гр. Б., на ул. „А.С.“ № ***, с абонатен номер ***, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 15.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; и на сумата от 4,65 лв. - лихва за забава, за периода от 05.08.2019 г. до 30.08.2021 г.

- припадащата му се част от общата дължима сума от всички наследници.

Постановеното решение, БлОС счита за валидно и допустимо.

Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, при наличе на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

За преценка на доводите в жалбата по правилността на решението, предвид събраните доказателства, тезите на страните и закона, БлОС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Според чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

3

Според чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. получаването на услугите „ВиК“ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган; като с общите условия за получаване на услугата В и К, се определят: 1. правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; и 6. редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора.

В отношенията между страните по повод заплащане на Ви К услуги се прилагат и Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, в случая от В и К, ЕООД, Б., одобрени от ДКЕВР с решение № №У-09/11.8.2014 г. т. 3

В чл. 33, ал. 1 от ОУ е визирано задължението за оператора да издава ежемесечно фактури за консумацията на измерените количества и/или служебно начислените, а според ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Според чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от от ОУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги – т. 1; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост – т.2. Съдържанието му е идентично на § 2, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, който също дефинира понятието потребител.

З а основателността на предявените искове, операторът ВиК, ЕООД -Б. следва да докаже при условията на пълно и главно доказване , качеството на ответника на потребител.

Установява се от удостоверение за наследници, че ответникът А. В. Б. е един от наследниците на В. Г. Б.а /нейн внук/, която е абонат за имот – 4 находящ се в в гр. Б., на ул. „А.С.“ № *** , ет. 1, с абонатен номер ***.

Поддържаната от ищеца теза в исковата молба за основателността на претенциите му е, че наследниците на В. Б.а не са изпълнили задължението си по чл. 62, ал. 1 от ОУ да подадат заявление за промяна на партидата; от което следва приложението на чл. 60 от Закона за наследството, съгласно който наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават; като ищецът поддържа, че наследниците са заместили наследодателката си в облигационното правоотношение, което не е прекратено, както и че са продължили използването на наследството.

Ищцовата теза за приложение на чл. 60 от ЗН, БлОС счита за несъстоятелна, тъй като от посочената от ищеца аргументация, очевидно не става реч за възникнали задължения на починалата наследодателка, а за задължения възникнали след нейната смърт. Наследодателката е починала през 2006 г., а ВиК услугите, чието заплащане се претендира е за период след това – от 30.5.2016 г. до 20.2.2016 г.

Твърдението за продължено ползване на наследството именно от наследниците на В. Б.а е недоказано.

Не са ангажирани никакви доказателства досежно ползването на имота от когото и да е. Констатацията на експерта по назначената експертиза за това, че ответникът А. Б. обитава една стая от имота е без правно значение, тъй като релевантно за делото е установяване на ползването за периода, за който се претендира заплащане на ВиК услуги – 30.5.2019 г. -20.2.2021 г. Освен това вещото лице не е свидетел, за да установява този факт, като се съобрази, че вещо лице според чл. 195, ал. 1 от ГПК се назначава за отговор на въпроси, за които съдът няма необходимите специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.

Не се твърди в исковата молба и затова не са събирани доказателства дали имотът е собственост на починалата, за да може съда да обсъжда въпроса дали ответникът е „потребител“ като съсобственик на имота.

Необосновано РС е приел, възражението на особения представил на ответника, че той няма качество на потребител за неоснователно, с мотива, че постоянният и настоящият му адрес, фигуриращ в НБД „Население“, съвпада с този на водоснабдения имот.

5

Видно е, че водоснабденият имот е на 1-вия етаж в гр. Б., на ул. „А.С.“ № ***, а ответникът е регистриран в НБД „Население“,макар на същата улица и номер, но на 3 –тия етаж т.е. няма съвпадане на имотите.

Ето защо БлОС приема за недоказано твърдението, че ответникът А. Б. има качеството на потребител на имота, поради ползването му.

Промяната на партида на абонат/потребител, при смърт на потребителфизическо лице се регламентира от чл. 6 2 от Общите условия. За промяна на партидата е необходимо подаване на заявление от наследниците.

Законът обаче не свързва откриването на партидата и титулярството на последната със задължението за заплащане стойността на предоставените ВиК услуги. Затова от значение са законовите разпоредби, които определят потребителя за задължено лице.

По делото също не се доказа от ищеца ВиК, ЕООД, че е изправна страна в твърдяното облигационно правоотношение с ответника, в случай дори съда да приеме тезата на ищеца, че Б. има качеството на потребител.

Събраните по делото доказателства опровергават спазването от ВиК на Общите условия по отношение на количествата вода, които са визирани във фактурите, предмет на делото. Непротиворечиво се приема в съдебната практика, че издадените фактури не са основание за плащане, а извършената доставка/услуга за заплащането, на която те са издадени.

При наличие на спор относно отчетените количества вода, дори и при служебно отчитане - в тежест на ищеца е да установи точното и надлежно отчитане, каквито обстоятелства не са установени по делото.

В представена от ВиК“ ЕООД, Б. изготвена от самото дружество Справка-извлечение № 1091 / за дължими суми към „ВиК“, ЕООД на името на В. Г. Б.а, абонат ***, с адрес: гр. Б., ул. „А.С.“ № ***, е обобщено като е посочено номера на процесните фактури, датата на издаването им, общо дължимата сума с ДДС по всяка една от фактурите, като е посочена по всяка сумата за главница, съотв. сумата за лихва и времето на отчетния период за който се отнася. Според данните от справката е видно, че фактура с №1007926894/01.07.2019 г., касае отчетния период 30.05.2016 г. – 26.06.2019 г., и е за стойност 56.44 лв., от която 47,80 лв. за главница и 8,64 лв. лихва; фактура 1008061245/02.09.2019 г., за периода 2 5.06.2019 г. – 22.08.2019 г., на стойност 41.89 лв.; от която 36.01 лв. за главница и 5.88лв. лихва; фактура 6

Разпечатката съдържа 50 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/138b50f8-bf80-4874-8f9d-db8481e74eba