Определение № 1642 от 20.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1642 гр. Бургас, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20232100500969 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.274-278, вр. чл.627е, ал.3 от ГПК.

Образувано е по жалбата на адв. К. П. Ш., регистриран в Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. София, бул.“ Патриарх Евтимий“ №19 Б, ет.3, офис №3а и посочен по делото електронен адрес, в качеството му на представител по пълномощие на лицата:Б. Д. Г.- британски гражданин, роден на 18.05.1971 година в гр. К., **********с паспорт тип ***, издаден на *** година от Службата за паспорти на Нейно величество, със срок на валидност до *** година и П. Д.

У.- британска гражданка, родена на 29.01.69 година в гр.К., **********притежаваща паспорт тип *** издаден на *** година от Службата за паспорти на Нейно величество, със срок за валидност до *** година, подадена против Решение № 636 от 22.03.23 година на Районен съд- Бургас по ч. гр. д.

№2022120105673 по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението им за издаване на европейско удостоверение за наследство(ЕУН), сочещо ги за правоприемници на покойната им майка Д. М. Г. ЛНЧ ***-бивша британска гражданка, родена на 23.03.1944 година и починала на 27.03. 22 година в частна болница Н.Х., Г. К. , К., Великобритания.

Жалбата сочи атакуваното решение за неправилно, а изложените в него мотиви, обосноваващи извод за неоснователност на заявлението, се приемат за неправилни, противоречиви и неотносими към естеството на делото.

Твърди се, че по начало Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на регламент ЕС № 6508 2012 година и не се обвързани от него, респективно от неговото прилагане, следователно към разрешаването на казуса няма отношение напускането на ЕС от Великобритания и Споразумението в тази връзка.

Горното обаче не изключвало приложимостта на Регламента в приелите го държави по отношение гражданите на трети държави, включително държави членки на ЕС, които не са го приели. Т.к. Р България е държава членка, приела регламента, а лицето, спрямо което той се прилага не е гражданин на държава членка на ЕС, била налице хипотезата, в която българският съд е компетентен да разгледа заявлението на двамата британски граждани по силата на визираното в 1 чл. 10 §2 от Регламента правило, съгласно което…“Когато няма съд в държава членка, който да е компетентен, съгласно § 1, съдилищата на държавата членка по местонахождението на активите на наследственото имущество са въпреки това компетентни да се произнесат относно тези активи.“ Именно в тази ситуация твърдят, че се намират жалбоподателите, като отчитат наличието на парични суми по сметка на покойната в Банка на територията на Р България, от което произтича и превръзката за компетентността на сезирания БРС.

Излагат доводи за приложимостта на английското материално право относно наследяването, предвид чл.21 от цитирания Регламент, т.к. това е правото на покойната, която не е направила избор на друг правен ред, а тя освен гражданка на Великобритания е и трайно местопребивавала в същата държава към момента на смъртта си.

Сочи се, че затова според английското законодателство ще следва да се уредят визираните в чл.23 от Регламента обстоятелства, важими за наследяването, като се отчете, че покойната не е съставила завещание, нито е извършвала каквито и да било завещателни разпореждания с имуществото си, че е оставила наследствено имущество в България, част от което са вземания по открити на нейно име банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, че във Великобритания материално правните разпоредби, уреждащи наследяването на физически лица са съществено поразлични от тези в Република България и не съществува документ, аналогичен на издаваното в България удостоверение за наследници, а от Община Бургас е отказано издаването на такова за Д.

Г., което да бъде ползвано пред българските компетентни органи и трети лица във връзка с наследството.

Според страната, по делото са представени всички необходими доказателства, които да установят основателността на подаденото заявление, като изрично се сочи, че заявителите са деца на покойната, че тя няма съпруг, тъй като е разведена с него отдавна, че наличното в Р България наследство трябва да бъде разпределено поравно между правоприемниците на покойната.

С оглед на горното се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщането на делото на РС-Бургас за ново произнасяне, при даване на задължителни указания за издаването на европейското удостоверение за наследство, съгласно ГПК, в което да се впише, че законни наследници на покойната са заявителите Б. Г. и П. У. и всеки от тях има право на равен дял от наследството на Д. Г. в РБългария.

Не са ангажирани нови доказателства.

Настоящата инстанция намира частната жалба за допустима, като подадена в рамките на срока по закон, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, пред компетентен съд, а разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения:

Пред РС-Бургас е образувано частно производство по заявлението на посочените по-горе двама британски граждани за издаване на европейско удостоверение за наследство по чл.627е от ГПК, вр. Регламент ЕС №650/12г., с оглед смъртта на тяхната майка Д. М. Г., към което са представени в заверени за вярност копия следните документи: документ за самоличност, за раждането и смъртта на лицето Д. М. Г.- британска гражданска с ЛНЧ в РБългария и регистриран адрес: гр.Българово, ул.“Арда“13, община Бургас, област Бургас, документ за продължително пребиваване на лицето в Р.България, разрешено в периода от 09.04.12г. до 05.04.17г., както и акт за развод на същата с Рой Г.,считано от 06.05.2003г., актове за раждане на двамата заявители, в които покойната фигурира като тяхна майка, документи за самоличност, информационно писмо от 2

Британски про- консул Ралица Дудекова и справка-салдо по сметки, сочещи на депозитна разплащателна сметки в ПИБ –София, открити на 26.05.14г. от Д. Г.. и

В заявлението е вписано, че децата на Д. Г. са нейните наследници, че правата им в наследството са равни, че при смъртта си майка им е била вече разведена с техния баща, че е оставила наследствени активи – парични средства в горепосочената банка, че е починала в частна болница във Великобритания и с оглед това и обичайното й местопребиваване в същата държава, при издаването на удостоверението следва да намери приложение правото на Великобритания.Сочили са също, че покойната няма преживял съпруг или граждански партньор.

Обосновали са искането за издаването на удостоверението с намерението си да получат наследените вземания и да проучат дали в Р България няма друго имущество, собственост на тяхната майка.

Бургаски районен съд е отказал да издаде исканото удостоверение , приемайки сочения Регламент за неприложим за граждани на **********поради излизането й от ЕС и изтичане на срока на Споразумението, уреждащо отношенията между напускащия член и общността към 31.12.20г., т.е. преди датата на смъртта на Д. Г..

Бургаски окръжен съд намира решението за неправилно, т.к. е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Регламент (ЕС)№650/12г. действително никога не е бил приет и приложим за Великобритания и Ирландия, както е видно от т.82 от Преамбюла на същия документ.

Обаче в ГЛАВА II КОМПЕТЕНТНОСТ от Регламента са уредени както предпоставките за прилагането на общата компетентност по същия, на тази по споразумение за избор на съд и на тази с конклудентни действия(потвърдена поради явяване на страните без възражение), така и субсидиарната по чл.10, посочваща за овластени да се произнесат по предмет, визиран в Регламента(в частност по издаването на ЕУН), съдилища от държавата членка по местонахождението на активите на наследството.

Според чл.10§1 тази компетентност са прилага, когато обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му не е в държавата членка, но той е неин гражданин или предишното му обичайно местопребиваване е било в същата държава- членка, ако към момента на сезирането на съда са изтекли не повече от пет години, откакто това обичайно местопребиваване се е променило.

Чл.10§2 от Регламента приема за приложима като последна възможност тази субсидиарна компетентност на съдилищата в държавата, в която се намират наследствените активи, когато няма съд в държава членка, който да е компетентен съгласно §1.

Според БОС, искането за удостоверение, касаещо наследството на Д. Г., ангажира българските съдилища в приложение на последната хипотеза (наличие на наследствени активи в държава-членка), т.к. покойната не е български гражданин, а такъв на Великобритания – явяваща се трета държава, в която Регламентът не се прилага, защото от изтичането на срока за разрешение Г. да пребивава в Р България, до сезирането на БРС, са изтекли повече от пет години, а последното местопребиваване на покойната е в родината й, чиито съдилища нямат никаква компетентност да приложат Регламента, а и защото няма твърдения, нито данни, наследодателката да е избрала приложимо към наследяването право на друга държава.

Твърденията на заявителите са в съответствие с горното, поради което именно български общ съд е компетентен да се произнесе по искането на двамата британски граждани за издаване на 3 европейското удостоверение за наследство, за имуществото, останало от майка им в страната.

Освен това местната подсъдност в случая е правилно определена, в приложение на чл.627е,ал.1 от ГПК, предвид факта, че като последен адрес на покойната в България е посочен този в гр.Българово, община Бургас, област Бургас,попадащ в съдебния район на РС-Бургас.

С оглед изложеното по-горе, решението на първата инстанция следва да бъде отменено, а заявлението върнато на БРС за ново разглеждане, при даване на задължителни указания във връзка с приложимото по казуса материално право.

В чл. 21 от Регламента изрично се сочи, че освен ако в него не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.

Според Регламента, изключение от горното е допустимо само в полза на държавата, с която покойният е бил явно по-тясно свързан, отколкото с тази по местопребиваването си, но това следва да е видно от всички обстоятелства по случая.

В рамките на настоящото производство такива твърдения няма, респективно липсват и доказателства в такава насока.Следователно и т.к. покойната се сочи за свързана по признака местопребиваване с **********всички нужни за преценката на конкретното наследствено правоотношение и за издаването на европейско удостоверение за наследство факти, които следва да залегнат в него( вж. в тази връзка чл.23,чл.65 и чл.67 от Регламента), ще следва да се съобразят с английското законодателство в областта на наследственото право.

Обаче данни за него няма ангажирани по делото.

Затова на сезирания със заявлението съд следва да се укаже при новото разглеждане на заявлението, да установи източниците на наследствено право във **********с които следва да съобрази произнасянето си, като приложи за това всички възможни и разрешени от действащото право способи( като изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, или изиска становища на експерти и специализирани институти, или като напъти заявителите да представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които основават своите искания, или като им укаже по друг начин да му окажат съдействие).

При необходимост и ако това е предвидено в английската правна система и при съобразяване на представеното в производството писмо от британския про-консул, съдът може да изиска от заявителите и клетвени декларации за обстоятелствата, касаещи казуса, които не могат да бъдат установени с документи от държавни органи, служби и публични институции.

Разпечатката съдържа 41 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/138b4b04-af47-4f76-9326-9d4c8ab9b470