Определение № 686 от 01.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500385 по описа за 2024 година

Производството е по частна жалба, подадена от адв.К.И.Б., в качеството на процесуален представител на Н. С. А., ЕГН ********** срещу постановеното определение №691/17.05.2024г. гр.д.№1998/2023г. , ХV с-в, с което е отхвърлена, като неоснователна молбата й за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като и се присъди адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ в производството по ч.гр.д.№1325/2023г. , ХІV с-в, ГО, КнРС.Жалбоподателката сочи несъответствие на решението със задължителна съдебна практика , обективирана в Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. ВКС т.д.№4/2013г. ОСГТК, Предвид решението на съда за отхвърляне на предявените кумулативно съединени искове и предвид правилна преценка, че в този случай се дължат разноски на насрещната страна, то пропускайки да присъди и разноски за заповедното производство, а присъждайки такива само на упълномощения за исковото производство адвокат,съдът, според жалбоподателката е действал в явно противоречие със споменатото тълкувателно решение, с което е прието, че разноски се дължат не само за исковото производство по установителните искове, продължение на съответното заповедно производство, но и за двете фази на производството.Посочената в съдебния акт практика, според въззивника е непротивопоставима на Тълкувателното решение, представляващ акт, съдържащ разрешения, които следва да бъдат прилагани във всеки съдебен процес, засягащ идентични с дадените разрешения.Жалбоподателката отбелязва, че размерът на претендираното възнаграждение – 800.00 лв, е определен в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.5 НМРАВ, в условията на изготвено за заповедното производство, възражение по два иска, за сумите 440.95 лв- главница и 42.93 лв- договорна лихва върху главницата.Сочи съдебна практика, по тълкуване и приложените на чл.2, ал.5 от Наредба І№1/09.07.2004г. вр. с чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ – съдържаща идентични с настоящото разрешения- определение №267/11.12.2018г.- ВКС, т.д.№860/2018г., І т.о; определение

№60300/17.08.2021г.

ВКС ч.т.д.№2058/2020г. и определение

№600309/02.08.2021г. ВКС ч.тд.№2005/2020г., -І т.о/.С оглед предмета на спора- два обективно кумулативно съединени иска за признаване дължимост на суми, на различни основания и дължимостта на отделни адвокатски възнаграждения, в тези случаи е посочената съдебна практика - определение №118/15.03.2021г. ВКС ч.т.д.№1469/2020г І т.о; определение №145/05.05.2020г. ВКС ч.гр.д.№4642/2019г. ІV т.о; определение №379/09.08.2019г. ВКС ч.т.д.№3052/2018г. І т.о , определение №529/11.12.2019г. ВКС ч.гр.д.

1

№433/2019г. ІV г.о, определение №404/26.10.2020г. ВКС ч.гр.д.№2883/2020г.В условията на евентуалност е искане за заплащане на сума 400.00 лв, като равностойност на сторените разноски.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното определение и осъждане на насрещната страна , да заплати на жалбоподателя дължимите за осъществено процесуално представителство по чгд№1325/2023г. разноски, възлизащи на 800.00 лв евентуално 400.00 лв.Претендират се и разноски за настоящото производство.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – „АПС Б. Б. „ ЕООД, ЕИК ***** , със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез юк Т..В представуения отговор е обосновано становище за неоснователност на жалбата.Счита, че при обективно кумулативно съединени искове, произтичащи от едно правоотношение, материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, поради което не се дължи възнаграждение за всеки от тях поотделно и сочи съдебна практика – определение №563/11.03.2024г. ВКС ч.т.д.№188/2024г.-, ІІ т.о, ТК..Акцентира на обстоятелството, че целта на заповедното производство е да се установи, че вземането не се оспорва, не се изисква обосноваване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК , подаването на възражение е бланкетна дейност и в този смисъл твърди прекомерен размер на търсеното адв.възнаграждение, за изготвяне на бланкетно възнаграждение.Останалите доводи в жалбата поставят в основата също характера на производството, като едностранно, поради което следва да се сравнява с други едностранни производства, като производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист, както е предвидено в чл.7, ал.7 от НМРАВ.Подаването на възражение в срока по чл.414 ГПК е разгледано само като условие за отпочване на исков процес, няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, в това производство материално правна защита на длъжника не се провежда и затова, според ищеца в първоинстанционното производство, не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство на основание чл.7, ал.2 нито чл.7, ал.7 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Подаването на възражение по чл.414 ГПК следва да бъде сравнено с подаване на молба, възнаграждението за което следва да бъде определено по реда на чл.6 т.5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и сочи съдебна практика определение №31706/11.09.2023г. ч.гр.д.№21102/2023г. СРС – в което е прието, че за подаване на възражение по чл.414 ГПК дължимото адв.възнаграждение не се определя по правилата на чл.7 Наредба №1/2004г., доколкото не е налице същинско процесуално представителство ,а попада в хипотезата на пар.1 от ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя по аналогия.Счита, че при това сравнение подаването на възражение следва да бъде сравнено с подаване на друга молба, съгласно чл.6, т.5 от Наредбата, за което се предвижда възнаграждение 200.00 лв.Прави искане за задължаване на ответника да посочми банкова сметка, по която да му бъдат изплатени разноските.В съответствие с изложеното ищецът счита, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

С постановеното решение №227/29.02.2024г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от „АПС Б. Б. „ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителите П.В. и Х.М., искове за признаване за установено по отношение на Н. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***** , съществуващо вземане на ищеца „АПС Б. Б. „ ЕООД, ЕИК *****, за сума 483.88 лв, от които 440.95 лв, главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №172426/26.02.2018г. и 42..93 лв, законна лихва за забава върху главницата, за периода от 27.08.2018г. до 07.06.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1325/2023г.

,едновременно осъждайки дружеството да заплатги на адв.Н.И., дължимо при условията на чл.38 ЗАдв възнаграждение, в размер на 400.00 лв.

При определяне на дължимото възнаграждение, съдът е приел, че то е дължимо в условията на чл.38 ЗАдв, сумата следва да бъде определена по реда на Наредба №1/09.07.1994г. за минималните размери на адв.възнаграждения, като е намерил за 2 необоснована претенцията за дължимо възнаграждение 800.00 лв, тъй като защитимия интерес е един и съответствието между него и претендирания хонорар е почти 100%, допълнително е посочил, че решението за лихвата е напълно обусловено от главницата – исковете са с ниска степен на фактическа и правна сложност и производството се развива в едно заседание, без присъствие на някоя от страните или техен представител.

В 1 – месечен срок от постановяване на решението адв.Н.И. е подал молба, с която е поискал изменението му в частта за разноските, като бъде присъден пълния размер на дължащите се за производството разноски.

В същия срок е подадена молба и от адв.Б., за присъждане на дължащите й се, сторени в заповедното производство разноски, мотивирана както подадената частна жалба, в това число и относно посочената съдебна практика.

Становището на дружеството „АПС Б. Б. „ ЕООД, ЕИК ***** по така подадените молби е следното:при обективно кумулативно съединяване на искове ,произтичащи от едно правоотношение , материалният интерес съвпада със сбора то цената на отделните искове, поради което не се дължи възнаграждение за всеки от исковете поотделно.Поисканото от адв.Б. адв.възн-е в заповедното производство за подаване на едно бланкетно възражение е прекомерно и присъждането му би довело да заплащането на разноски в неоправдано висок размер , държейки сметка и, че заповедното производство не се отличава нито с фактическа нито с правна сложност.Останалите доводи са идентични с доводите по изготвения отговор на частна жалба.

С обжалваното определение съдът е отхвърли и двете молби, приемайки че законът – както чл.38 ЗАдв така и чл.78, ал.1 ГПК допускат възстановяване на направените разноски, но само за един адвокат.исковото производство представлява продължение на заповедното, при необходимост от пълен идентитед на страни и вземания, които следва да бъдат еднакви по основание и размер.Счел, е в този случай, че при определяне размера на дължимите от ответната страна разноски, приложима е Наредба №1 от 09.07.1994г. за минималните размери на адв.възнаграждения,доколкото отделните искове ,имат един първоизточник, едно облигационно правоотношение то дължимото адв.възнаграждение следва да бъде определено единствено съобразно материални интерес, както е прието в определение №563/11.03.2024г. по ч.т.д.№188/2024г. ІІ т.о на ТК на ВКС.Като допълнителен аргумент за това съдът е посочил обстоятелството, че казусът е без правна и фактическа сложност, не се е развил в повече от две открити заседания,.Съдът е приел, че когато със съдебния акт не се разрешава спора по същество и не се прекратява производството, разноски не се възлагат , особено в процесуално свързани производства заповедно – исково / както е прието в определение №201 от 27.09.2011г. по ч. гр.д.-№39/2010г. ІV г.о на ВКС/.

Подадените срещу посоченото определение жалба е допустима – в срок, от надлежни страни в процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт – арг. чл.274 ГПК.

След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:

„АПС Б. Б. „ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. С. А. за суми, както следва: 440.95 лв- главница, неплатени такси – 1.72 , дължима лихва за забава възлизаща на 42.93 лв.

Вземането е претендирано , като неизпълнено парично задължение , произтичащо от Договор за потребителски кредит №172436/26.02.2018г., със страни „С.К.“ ООД и Н. С. А.. и последвала цесия в полза на зааявителя.

С разпореждане №2552/20.06.2023г. Районен съд – Кюстендил е постановено издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 440.95 лв- дължими , непогасени периодични вноски по Договор за потр.кредит №172436/26.02.2018г. със страни Н. С. А. и „С.К.“ ООД и 42.93 лв , лихва за забава за периода от 27.08.2018г. до 07.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявленето в съда – 19.06.2023г., както и сторените разноски – 24.91 лв държавна такса и 49.82 лв – юк възнаграждение.

За връчването на заповедта е изготвено и поставено уведомление по чл.47 ГПК – 3

01.08.2023г., след което на 02.08.2023г. е връчено на лицето Н. А..

На 16.08.2023г. по делото е постъпило възражение от адв.К. Б., като пълномощник на Н. А. срещу издадена заповед , на основание чл.414 ГПК, като бланковия документ е попълнен с печатен текст, съдържащ изявление за недължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение , декларация, че е материално затруднено лице, в качеството на каквото е упълномощила адв.К. Б. за процесуално представителство в заповедното производство..Във възражението се съдържа искане за заплащане на деловодни разноски, дължимо адв.Б. адв.възнаграждение , при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв вр. с Наредба № 1 от 09.07.2024г. за минималните размери на адв.възнаграждения.Представени списък на разноски и пълномощно. В представения списък по чл.80 ГПК са посочени като дължими, като възнаграждение на адв.Б. 400.00 лв- чл.2, ал.5 вр. чл.7, ал.7 от Наредба №1 /09.07.2024г. за минималните размери на адв.възнаграждения - сума 440.95 лв във връзка с претендираната сума 440.95 лв и 400.00 лв – чл.2, ал.5 вр. с чл.7, ал.7 Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения за претендираната лихва за забава 42.93 лв.

Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/138b2029-0741-4010-937f-cc3d11e581e4