Решение № 10949 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10949 гр. С., 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110155958 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. К. В., чрез адв. Н., срещу „Банка ДСК“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено, че С. К. В. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата в размер на 9276,16 евро (18 142,59 лв.), представляваща главница по договор за кредит от 31.08.2009 г., ведно със законната лихва за забава от 24.07.2015 г. до окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.08.2013 г. по ч.гр.д. № 22426/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, поради погасяване на вземането по давност.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.10.2013 г. срещу нея било образувано изпълнително дело № 20138580401484 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова. Сочи, че делото било образувано по молба на „Банка ДСК“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 24.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 22426/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, с предмет – сумата от 18 142,59 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от 22.05.2013 г. до окончателното плащане; 268,39 лв. – наказателна лихва за периода от 24.03.2013 г. до 17.05.2013 г.; 368,22 лв. – държавна такса и 618,22 лв. - възнаграждение за юрисконсулт. Твърди, че изпълнителното дело било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 24.02.2020 г., като към настоящия момент изпълнителният лист се намирал по делото. Излага доводи, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие, годно да 1 прекъсне давността било извършено на 24.07.2015 г. В тази връзка, поддържа че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, считано от 24.07.2020 г. Твърди, че възможността банката да образува ново изпълнително дело срещу нея обуславя правния й интерес от търсената защита. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в размер на 18 142,59 лв., предмет на изпълнителен лист от 24.08.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 22426/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с който признава иска като основателен. Твърди, че не е дал повод за образуване на делото, поради което моли съда да възложи разноските в тежест на ищцата. Потвърждава, че вземанията по изпълнителния лист от 24.08.2013 г. са погасени по давност. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение.

Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че в полза на ответника има издаден изпълнителен лист от 24.08.2013 г. по ч.гр.д. № 22426/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, за следните суми: 18 142,59 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от 22.05.2013 г. до окончателното плащане; 268,39 лв. – наказателна лихва за периода от 24.03.2013 г. до 17.05.2013 г.; 368,22 лв. – държавна такса и 618,22 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал молба до частен съдебен изпълнител Уляна Димоларова за образуване на изпълнително производство. Въз основа на подадената молба е било образувано изпълнително дело под № 20138580401484 по описа на ЧСИ Димоларова.

На 29.01.2020 г. с постановление на ЧСИ Уляна Димоларова, влязло в сила на 24.02.2020 г., изпълнително дело № 20138580401484 е било 2 прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което от взискателя не са предприети никакви изпълнителни действия, в т.ч. и образуване на друго изпълнително дело.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на петгодишна погасителна давност, текла от 24.07.2015 г. до 24.07.2020 г., като твърди, че в рамките на посочения период не били предприети действия по събиране на присъдената сума по принудителен ред, поради което вземането било погасено с изтичане на 5 годишна давност. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в посочения размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по отношение на вземането по изпълнителния лист е изтекъл срок по – дълъг от 5 години, който не е бил прекъсван или спиран.

Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Отговорността за разноски е с източник поведение, пораждащо и/или поддържащо неоснователно правен спор. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото.

В разглеждания случай следва да бъде съобразена относимата практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че макар да притежава изпълнителен лист за вземането си към ищеца, ответникът не следва да отговаря за разноските в производството по чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като е признал иска и едновременно с това не е дал повод за завеждане на делото, доколкото в продължителен период от време след прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (и на погасителната давност) не е предприемал никакви активни действия за принудително удовлетворяване на вземането си. Като решаващо за произнасянето по отговорността за разноски настоящият съдебен състав 3 преценява обстоятелството, че в конкретния случай бездействието на ответника се е проявило не само в отсъствието на предприети активни действия за принудително изпълнение в рамките на образуваното срещу ищеца изпълнително дело, но и в липса на отправено искане до съдебния изпълнител за предаване на изпълнителния лист, въз основа на който е започнало изпълнителното производство. Продължаващото повече от пет години след прекратяване на изпълнителното дело (и изтичане на погасителната давност за вземането по изпълнителния лист) пълно бездействие на ответника, който не е поддържал висящността на изпълнителния процес, а след прекратяване на делото дори не е поискал от съдебния изпълнител предаване на изпълнителен лист, следва да се приеме като индиция за отсъствие на намерение за предприемане на действия на принудително изпълнение срещу ищеца. С оглед на конкретно установеното по делото поведение на „Банка ДСК“ АД като взискател е несъмнено, че ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, чиято цел е да се отрече със сила на пресъдено нещо правото му на кредитор да проведе принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си (в този смисъл са Определение № 2520 от 13.08.2025 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1389/2025 г., Определение № 1266 от 25.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2025 г., I т. о., ТК, и др.).

Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което ищецът следва да отговаря за направените от ответното дружество разноски. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 51,13 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „*******“, ул. „******“ № 70, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Московска“ № 19, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че С. К. В. не дължи чрез принудително изпълнение на „Банка ДСК“ АД сумата в размер на 9276,16 евро (18 142,59 лв.), представляваща главница по договор за кредит от 31.08.2009 г., ведно със законната лихва за забава от 24.07.2015 г. до окончателното плащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от 24.08.2013 г. по ч.гр.д. № 22426/2013 г. по описа на СРС, 30 състав, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА С. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „*******“, ул.

„******“ № 70, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Московска“ № 19, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 51,13 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5