Решение № 6 от 09.01.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Габрово, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Г. Косева

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Д. Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500644 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. К., чрез адв. Н. Х., и Г. К., с вх. № 7065/26.08.2025 г. против Решение № 335/13.08.2025 г. по гр. д. № 357/2025 г. по описа на РС-Габрово, в частта в която въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на Д. К. и К. К. сумата от 259, 51 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последните имуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на И. К. и Г. К., довело до проникване на вода от техния апартамент в жилището на Д. и К. К.и. В останалата част, с която искът на Д. и К. К.и е отхвърлен за горницата до пълния претендиран размер от 556 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърдят, че блокът е строителство тип „панелна конструкция“, строен през 80-те години, без да са налице данни някога е извършван ремонт на сградата. Предвид това, проблемът с овлажняването на тавана на санитарния възел бил общ за цялата сграда, тъй като съществувал във всички апартаменти от съответната секция на блока и бил причинен от самото некачествено изпълнение на този тип жилищно строителство. Твърдят, че изслушаното заключение на вещото лице по ч. гр. д. № 1231/2024 г. по описа на РС-Габрово потвърждава, че се касае за общ технически проблем на сградата, доколкото в графа трета от заключението е посочено, че причината за щетата е овлажняването на общите части на сградата. Оспорват заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че при затруднена хидравлична проводимост на подовите сифони и повдигане на нивото в банята през 1 монтажните отвори може да проникне влага по таваните и стените на долустоящите помещения. Твърдят, че проблемът с овлажняването идва отгоре и преминава през апартамента на въззивниците, а не е създаден в него.

Сочат, че не спорят за наличието на щети, а за техния източник. Твърдят, че са извършвали ремонти в собственото си жилище.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК въззиваемите не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът намира, че жалбата е редовна и допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, както и за допустимостта му в обжалваната част, а по останалите въпроси досежно неговата правилност е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съобразно правомощията си, въззивният съд намира, че обжалваното решение и валидно и допустимо, поради което пристъпва към проверка на неговата правилност съобразно наведените възражения от въззивника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен осъдителен иск, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, от Д. и К. К.и против И. и Г. К.и за заплащане на сумата от 556 лв., в условията на солидарност, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на противоправното бездействие на ответниците, довело до проникването на вода в жилището на ищците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С Решение № 335/13.08.2025 г. по гр. д. № 357/2025 г. по описа на РСГаброво искът е уважен до размера от 259, 51 лв., като е отхвърлен за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 556 лв.

В първоинстанционното производство е приобщено ч. гр. д. № 1231/2024 г., в което по реда на чл. 207 и сл. ГПК са събрани релевантни доказателства към предмета на доказване по делото.

От приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза се установява, че жилищата на страните се намират в осеметажна жилищна сграда, находяща се в гр.Габрово, ул "*****" №100, изградена по едропанелна конструктивна система през 80-те години на миналия век. Вертикалните клонове на водопроводната и канализационната инсталации преминават в обща ниша през санитарните възли. Покривното водоотвеждане е вътрешно и също преминава през санитарните възли на жилищата. В сградата съществува и неработеща отоплителна инсталация, чиито вертикални щрангове преминават през санитарните възли. Всички тия главни линии на сградните инсталации представляват обща част по смисъла 2 на Закона за собствеността.

Пред настоящата инстанция не е спорно наличието на щети в апартамента на въззиваемите, както и установения размер на ремонтновъзстановителните работи за отстраняването на щетите в засегнатите помещения в жилището на ищците, поради което съдът не обсъжда тези обстоятелства.

Спорно е дали са причинени от недостатъци в общите части на сградата или са резултат от бездействието на въззивниците по поддържането на санитарното помещение в техния апартамент.

Съгласно констатациите от огледа, извършен от вещото лице в жилищата на двете страни, всички вертикални тръби не са топлоизолирани, поради което по тях се образува конденз, които се стича надолу. Монтажните отвори за преминаване на тези тръби през подовата конструкция са замонолитени с циментопясъчен разтвор, който е водонепропусклив, но не е еластичен. В резултат на дългогодишната експлоатация, вибрации на конструкцията и други причини се появяват микропукнатини и материалът става водопропусклив. При затруднена хидравлична проводимост на подовите сифони и повдигане на нивото на водата в банята, през тези монтажни отвори може да проникне влага по таваните и стените на долустоящите помещения.

Наличието на овлажняване в тези места потвърждава това. Експертизата приема, че овлажняването идва по вертикални тръби на водопроводна, канализационна, топлофикационна и покривно водоотвеждаща системи, които са обща част на сградата. Затова следва да се проведат процедури по Закона за управление на етажната собственост за необходим ремонт на тези общи части.

Освен това ответниците следва да предприемат действия относно текущо поддържане на пода и стените на собствения си санитарния възел, с оглед предотвратяване проникване на вода през фугите на подовата настилка и облицовката по стените, която може да достигне до монтажните отвори.

Добро решение е и поставянето на цокъл около вертикалните тръби.

В съдебното заседание по ч. гр. д. № 1231/2024 г., по приемане на експертизата, вещото лице пояснява, че при извършения оглед в апартамента на ищците следите от навлажняване били сухи и мухлясали, като от около 2 месеца не е имало наводняване. Пояснява, че е възможно при преминаванe на вода от имота, който е над ответниците, въззивници в настоящето производство, една част от нея да остава в имота на ответниците, а друга част да отива в имота на ищците, въззиваеми в настоящето производство, ако монтажните отвори не са добре поддържани. Ако фугите и монтажните отвори са много добре поддържани, не би трябвало да има теч. Към момента на огледа, сифонът в жилището на ответниците е бил наред.

За изясняване на спорното обстоятелство по делото, пред въззивния съд е допуснат преразпит на вещото лице, на осн. чл. 267, ал. 2 ГПК.

В съдебното заседание пред въззивния съд, вещото лице уточнява, че конденз има по водопроводните тръби, с изключение на онези тръби за парното. Проблемът се корени в монтажните отвори в подовата конструкция, 3 през които преминават тръбите. Дори и да липсва конденз по тръбите, при наводняване на санитарното помещение на въззивниците, монтажният отвор ще пропусне вода. Уточнява, че монтажните отвори са на пода, поради което не е необходимо нивото на водата в банята да се повдигне много, за да стигне вода до тях. Категорично посочва, че причината за петната в санитарното помещение на въззиваемите не е единствено кондензът по тръбите. Кондензът е в тази част на банята, в която има петна, но има петна и в другата част на банята, където тръбите са сухи. Там би се появило от наводняване на самата баня на ответниците, въззивници в настоящето производство. Изяснява, че конструктивните особености на този тип строителство са такива, че ако плочките в банята не са добре фугирани, което е било констатирано от него, влагата попада там и стига до фугата на панелната конструкция. В този случай, при нормалното използване на банята, водата, дори и да не е запушен сифона, преминава през фугите и влагата може да стигне до долния апартамент. Уточнява, че не е задължително петната в апартамента на въззиваемите да са постоянно мокри, тъй като самите фуги не пропускат толкова много вода, но просмуквайки вода, тя след ден-два избива. Уточнява, че при ремонтиране на жилището на въззивниците, в банята на въззиваемите пак ще има петна от влага, заради наличието на конденз по тръбите, но само от тази страна, от която са тръбите, по които има конденз. В хола на ищците няма да има такива петна, тъй като там те са следствие от преминаващата вода през недобре фугираните плочките в банята на въззивниците, която стига до фугите на конструкцията, където двата панела се допират. Уточнява, че поставянето на цокъл по вертикалните тръби ще изключи възможността за преминаване на вода, при обичайното използване на банята, през монтажните отвори и съответно преминаването й надолу.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По възражението, че не следва да се приемат доказателствата, приети в ч. гр. д. № 1231/2024 г., тъй като е завършило без валидно решение, съдът намира, че същото е неоснователно. Посоченото производство е проведено по реда на чл. 207-209 ГПК. Неговата цел е предварителното събиране на доказателства – преди предявяването на иска, за които съществува опасност да се изгубят или чието събиране ще бъде значително затруднено, ако се забави.

То е предварително развиваща се фаза от самото исково производство. След като бъдат събрани доказателствата, съдът прекратява производството с определение и така събраните доказателства могат да се използват в исковия процес между същите страни, тъй като именно това е целта на производството по обезпечаване на доказателства. Предвид това, възражението е неоснователно.

По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже следните кумулативни предпоставки: 1) деяние /действие или бездействие/; 2) противоправност на деянието; 3) вреда и нейния размер; 4) причинна връзка между вредата и противоправното деяние; 5) вина, която на основание чл. 45, 4 ал. 2 ЗЗД се предполага.

Установено е по делото, че апартаментът на ищците, въззиваеми в настоящето производство, е увреден вследствие на проникнала вода от апартамента на ответниците, с изключение на терасата. Овлажняването на таваните и стените на санитарния възел и съседните му помещения - кухня, коридор и хол, е довело до почерняване на мазилката - образуване на мухъл.

Причинените щети са в размер от 519, 02 лева, съгласно заключението на приетата експертиза, която правилно е кредитирана като обективно и компетентно изготвена.

Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем.

От заключението на вещото лице, се установява по категоричен начин, че причината за проникването на вода от апартамента на сем. К.и в апартамента на сем. К.и, е комплексна. От една страна – наличието на конденз по тръбите, които представляват общи части, който преминава през монтажните отвори. От друга страна – недостатъците в санитарното помещение в апартамента на сем. К.и, а именно нарушената водонепропускливост на циментопясъчния разтвор, с който са запълнени монтажните отвори и лошото фугиране на плочките в банята, което позволява при обикновената употреба на санитарното помещение пропускането на влага до междупанелните фуги. Вещото лице е категорично в изводите си, че при липсата на конденз по тръбите, недостатъците в банята на сем. К.и са такива, че не би се изключило пропускането на вода при обикновената употреба на банята, поради нарушената водонепропускливост на циментопясъчния разтвор, с който са запълнени монтажните отвори. Наред с това, недобре фугираните плочки в банята да сем. К.и, позволява при обикновената употреба на банята пропускането на вода, която стига до междупанелните фуги.