Решение № 312 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205295 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 001830/28.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ” ЕООД, ЕИК 205250248, със седалище и адрес на управление: обл.Пловдив, общ.Пловдив, гр.Пловдив, р-н Централен“, ул.“Петьофи“ № 21, представляван от управителя Е.В.П., ЕГН **********, на основание чл.214, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/лева за нарушение на чл.132, ал.1 от ЗТ и на основание чл.221, ал.1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/ лева за нарушение на чл.221, ал.1 от ЗТ.

Жалбоподателят „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ” ЕООД в жалбата и в депозирано от процесуалния му представител заявление прави искане за отмяна на Наказателното постановление /НП/, като незаконосъобразно и необосновано. Излага становище за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не се явява и редовно 1 призования процесуален представител.

Административнонаказващият орган Директор на РД на КЗП - Пловдив, се представлява от адв.П., който пледира за отхвърляне на жалбата и направените с нея възражения като неправилни. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Претендира разноски в полза на КЗП.

Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.11.2022г., в 10:00 часа служители при КЗП-Пловдив извършили планирана проверка на обект – бар-фоайе „Сана СПА хотел“, находящ се в гр.

Хисаря, ул. „Бели брези“ №1, хотел „Сана СПА хотел“. В хода на последната било установено, че барът бил в работен режим и се обслужвали клиенти от служители на търговеца. Изискан бил отчет за дневния оборот към момента на проверката, от който било видно, че имало реализирани продажби.

Въпреки това проверяващите установили, че на видно място на стена до барплота на заведението било налично Удостоверението за категоризация на проверявания туристически обект №РК-19-11659 за утвърдена категория „три звезди“, издадено от Министерство на туризма на 02.11.2017г., което било с изтекла валидност, тъй като било валидно до 02.11.2022г. От изискания дневен касов отчет контролните органи установили, че лицето осъществяващо дейност в туристическия обект било търговецът „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД. В тази връзка при проверката било изискано, но не било представено валидно удостоверение за категоризация или Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект. Със съставения при проверката Констативен протокол №К2695535/22.11.2022г. било дадено нареждане на търговеца посочените документи, да бъдат представени до 11:00 часа на 15.12.2022г. в офиса на КЗП РД Пловдив, ул. „Васил Левски“ №50. Въпреки дадените указания, на посочената дата изисканите документи не били представени, като те не били представени и до съставянето на АУАН.

След проверката било направено запитване до Министерство на 2 туризма, въз основа на което контролните органи установили, че за проверения обект имало издадено Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране №РК-18-12193 от Министерство на туризма от дата 18.11.2022г., с валидност до 18.03.2023г., което обаче не било поставено на видно място в туристическия обект и не било предоставено при поискване, нито в момента на проверката, нито до момента на съставяне на АУАН.

Въз основа на горните констатации свидетелят Й. И. Ц. –*** в РД „КЗП“ - Пловдив изпратил покана до представляващ дружеството да се яви в КЗП – Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ за констатирани по времена проверката нарушения на чл.132, ал.1 и чл.221, ал.1 от ЗТ. Така изпратената покана била връчена лично на управителя на дружеството на 08.02.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, но последният не се явил в седалището на КЗП на посочената дата и час. Поради тази причина актът бил съставен в отсъствие на нарушителя.

В законоустановения срок не били подадени писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Й. И. Ц., който поддържа съставения от него АУАН. Сочи, че при проверката на бар-фоайето на въпросния хотел било установено, че наличното Удостоверение било издадено на друг собственик и с изтекла валидност. Впоследствие било установено, че имало издадено временно удостоверение, което било изискано с протокола от проверката.

Жалбоподателят не представил изисканите документи на контролните органи относно временното удостоверение за категоризация, за което съставил АУАН за две нарушения.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и обективни, подкрепени от приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че „ЕМ СИ АР КЪМПИНГ“ ЕООД действително е осъществило от обективна страна визираното в акта и в НП нарушения на Закон за туризма.

Нарушената разпоредба на чл.132, ал.1 от ЗТ предвижда на 3 категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и прилежащите към тях заведения за хранене да се издава категорийна символика в зависимост от техния вид и категория, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта. Според приложената санкционна норма на чл.214, ал.1 от ЗТ на лице, което не постави временното удостоверение за открита процедура по категоризиране или категорийната символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3 на видно място във, съответно на територията на обекта, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

Безспорно установено е обстоятелството, че проверката е извършена на 22.11.2022г. в стопанисван от жалбоподателя обект – бар-фоайе, за който е било издадено Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект № РК-18-12193 от Министерство на туризма на 18.11.2022г. , но същото не е било поставено на видно място, така както изисква Законът. Удостоверението за категоризация информира клиентите за качеството на предлаганите услуги и следва да бъде поставено на достъпно и видимо за тях място, което в случая не е било сторено.

Нарушението е несъмнено установено при извършената проверка на място и по документи и се доказва от разпита на актосъставителят Ц., като последното не се оспорва и от самия жалбоподател.

За така установеното нарушение правило е приложена съответстващата му санкционна разпоредба на чл.214, ал.1 от

ЗТ, като административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, включително и това, че нарушението е първо, и е санкционирал жалбоподателя с минимално предвидения размер на административно наказание, а именно - 1000 лв.

Доказа се по несъмнен начин и второто вменено на дружеството нарушение на чл.221, ал.1 от ЗТ, която предвижда имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. при недопускане на длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или при непредставяне на контролните органи на изискани документи или информация на съответното лице, 4 извършващо дейност в обекта. Въпреки дадените от контролния орган указания, дружеството не е представило на 15.12.2022г. в гр.Пловдив изискания при проверката на 22.11.2022г. документ – горепосоченото Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Такъв не е бил представен и до съставяне на АУАН. Обстоятелството, че на дружеството е било издадено временно удостоверение, не го освобождава от задължението му да го представи при поискаване от съответните органи. След като не го е сторил, то жалбоподателт е изпълнил състава на чл.221, ал.1 от ЗТ, за което правилно е санкциониран. Размерът на наложената имуществена санкция е в минимално предвидения в закона размер и не подлежи на ревизиране.

Основното възражение на жалбоподателя е за маловажност на случая, тъй като деянията били извършени за първи път и се характеризирали с липса вредни последици. Преценката дали нарушението е "маловажно", съгласно нормата на чл. 28 ЗАНН е част от проверката за законосъобразност на НП и подлежи на съдебен контрол. Преценката за маловажност следва да се извърши според критериите, зададени в §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В конкретния случай за нито едно от двете безспорно установени нарушения не се установяват горепосочените обстоятелства. Действително деянията са първи по ред, но това не е достатъчно да обуслови приложението на чл.

28

ЗАНН.

Това обстоятелство е отчетено от административнонаказващия орган като смекчаващо отговорността обстоятелства при определяне на санкцията, предвид това, че на търговеца са наложени минимални по размер административни наказания имуществена санкция за всяко едно от двете нарушения. Наред с това нарушението по чл.132, ал.1 от ЗТ е уредено като формално, на просто извършване и за да бъде санкционирано дружеството не се изискват да са настъпили някакви вреди. От своя страна непредставянето на изискания документ препятства изпълнение на правомощията на контролния орган и затруднява 5 ефективността на извършената проверка. Жалбоподателят не е предприел действия по изпълнение на вмененото му задължение нито в срока, определен му от служителите на КЗП, нито към момента на съставяне на АУАН, който е един значителен период. Очевидно дружеството не е реагирало своевременно и не е предприело постъпки за отстраняване на нарушенията още с установяването им, което води до извод, че с факта на извършване на проверката, целта на закона не е била изпълнена, което допълнително обосновава санкциониране на нарушителя. Не без значение е, че при извършената проверка са констатирани две нарушения при осъществяване дейността от търговеца. С оглед на изложеното съдът приема, че по отношение на двете нарушения не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил вменените му административни нарушения.

Въпреки изхода от спора и претендираните от въззиваемата страна разноски, не са налице доказателства такива да са били извършени в хода на процеса, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие между КЗП-Пловдив и адв. П., а от представеното по делото пълномощно се установява, че той е служител по гражданско правоотношение към КЗП и е упълномощен от административния орган да извършва процесуални действия именно в качеството си на адвокат.