Решение № 178 от 14.06.2023, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Карлово, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. П. при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. П. Гражданско дело № 20225320100561 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 54, ал.2 от ЗКИР.

Ищецът „К. Л.К.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град К., община К., област П., улица „Ц.Ч.“ ***, представлявано от К. И. А. чрез процесуалния си представител твърди, че с приложения договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя, частна държавна собственост по чл.27 ал.8 от ЗСПЗЗ, № 11 от 12.03.2013г., вписан на 15.03.2013г. том 4 , № 164, рег.№ 974 на СлВп при Карловски районен съд, ищцовото дружество закупило процесния недвижим имот.

Със заповед № ДС-14-187/09.04.2013г. на О.У.О П. имотът бил отписан като държавен.

От месец март 2013г. и до настоящия момент ищцовото дружество явно и необезпокоявано владеело целия този имот, като ползвало същия за складиране на селскостопанска продукция и материали. Този имот бил съседен, разположен на северозапад от парцел 16 по плана на селскостопанския двор, който от 2009г. бил собственост на управителя на ищцовото дружество, в качеството му на физическо лице, и който имот също владеел явно и необезпокоявано от 2009г. и до настоящия момент.

До 2020г. никога и никой не оспорвал правото му на собственост върху процесния имот, затова било огромно учудването му, когато установил, че те не са били отразени в КККР на гр. К., одобрена със заповед № РД-18618/04.09.2019г.

Ищецът възложил геодезическо заснемане на имотите, в резултат на 1 което се оказало, че северозападната част от процесния парцел № 12 попада в УПИ I-обществено и жилищно строителство в кв. 54 по КРП на гр. К., одобрен със заповед № 69/03.02.1995г. Останалата част от парцела попадала върху общински имот по КККР - в ПИ с идентификатор ********. Част от процесния УПИ 12 по плана на стопанския двор с приблизителна площ от около 575 кв.м попадала в югоизточната част на УПИ I-обществено и жилищно строителство в кв. 54 по УП на гр.К.. Останалата част от процесния УПИ 12 по плана на стопанския двор с приблизителна плот от около 700 кв.м попадала в северозападната част на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр.К..

Ищецът предприел действия по попълване на КККР и КРП, както по отношение на процесния имот, така и на съседния такъв, който бил негова лична собственост. Ответната О. К. оспорила издадената заповед № 18378/11.01.2021г. на *** на СГКК-П., с която било извършено поисканото от ищеца попълване на КККР на град К. с гореописаните имоти. По образуваното адм. дело № 513/2021г. на Административен съд - Пловдив се оказало че с протокол № 9/16.07.2010г. на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ, имот № 386.10 с площ от 13.684 дка по КВС на гр.К., К. община, одобрена със заповед № 73/17.08.1999г., идентичен ******** по КККР, бил определен като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. По сега действащата КККР на град К. този имот бил записан като земя по чл.19 на О. К.. В резултат на така установените обстоятелства и с оглед на това, че О. К. оспорвала правото му на собственост върху гореописаните парцели, Административен съд - Пловдив отменил обжалваната заповед № 18-378/11.01.2021г. на *** на СГКК- П..

Всичко това показвало, че по отношение на притежавания ищеца имот е налице спор за материално право, който следвало да бъде разрешен по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР, тъй като било налице застъпване между плана на селскостопанския двор, по който план бил образуван и продаден процесния имот, и от друга страна КККР на гр.К., К. община.

МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на О. К., седалище и адрес на управление град К., ул. П.С. ***, законен представител Е.К., че „К. Л.К.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град К., община К., област П., улица „Ц.Ч.“ ***, представлявано от К. И. А. е собственик на основание договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност – и по давностно владение, на недвижим имот, съставляващ УПИ 12 (дванадесети) с площ от 1 275 (хиляда двеста седемдесет и пет) кв.м по плана на С.Д. на бивше ТКЗС в регулацията на град К., К. община, представляващ свободен, негоден за земеделско ползване и неподлежащ на възстановяване, при граници и съседи по акт за държавна собственост: от североизток - вътр. път, от югоизток УПИ 16, от югозапад - УПИ 11, както и че в КРП на град К., К. община, одобрен със заповед № 69/03.02.1995г., и в КККР на града, одобрени със заповед № РД-18.618/04.09.2019г. на ИД на АГКК са налице непълноти и грешки, изразяващи се в това, че процесният имот и правото на собственост на ищцовото дружество върху същия не са отразени - част от парцели № 12 е включена в УПИ I-общ. и жилищно строителство в кв.54 в КРП, както и част от този същия парцел не е отразена в КККР, а всички терени, върху които имотът попада по КРП и по КККР са собственост на ответната О. К..

2

Претендира деловодни разноски.

В ХОДА на процеса ищецът е конкретизирал предмета на спора, като моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1275 кв.м, който имот по договор за покупко-продажба на недвижим имот, държавна земя, частна държавна собственост по чл.27 ал.8 от ЗСПЗЗ № 11 от 12.03.2013г., вписан на 15.03.2013г. том 4 , № 164 , рег.№ 974 на СлВп при Карловски районен съд, съставлява парцел 12 (дванадесет) по плана на селскостопанския двор на бивше ТКЗС в регулацията на гр.К., К. община, приет от комисия с протокол от 26.12.1994г., както и че в кадастралния и регулационен план на град К., К. община, одобрен със заповед № 676/1995г. и в кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., К. община, одобрени със заповед № РД18-618/04.09.2019г. на ИД на АГКК, са на лице непълноти и грешки, изразяващи се в това, че гореописаният имот с площ на място от 1229 (хиляда и двеста двадесет и девет) кв.м, заключена между точки 30, 35, 31, 7 и 30 по скица № 1 от заключението на в.л. Й., както и правото на ищцовото дружество на собственост върху този имот не са отразени в КРП и КККР на град К., К. община, като същият попада частично в УПИ I-Обществено и жилищно строителство в кв.54 по КРП общо с 666 кв.м, от които 607 кв.м между точки 7, 30, 105, 107 и 7 - в УПИ I - Обществено и жилищно строителство в кв. 54 по КРП и 59 кв.м несъответствие (контактна зона) между точки 107, 105, 106, 108 и 107, а останалата част с площ от 563 кв.м между точки 108, 106, 35, 31 и 108 попада в КККР - поземлен имот с идентификатор ******** по КККР - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ , собственост на О. К..

Ответникът О. К., седалище и адрес на управление град К., ул. П.С.

***, законен представител Е.К. оспорва иска в частта, касаеща грешка в кадастралната карта по отношение на поземлен имот с идентификатор ******** за неоснователен, а н останалата си част – относно УПИ IОбществено и жилищно строителство в кв.54 по КРП счита иска за недопустим поради липса на правен интерес. Сочи, че не заявява право на собственост върху УПИ I-Обществено и жилищно строителство в кв.54 по КРП.

Сочи, че от подадената искова молба от „К. Л.К.“ ЕООД ставало ясно, че същият претендира да е собственик на имот от 1275 кв.м, УПИ 12 по плана на стопанския двор на град К.. Претендираният имот попадал частично върху УПИ І, отреден за обществено и жилищно строителство по действащия КРП на гр. К., одобрен със заповед № 69/03.02.1995г. и частично върху ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К. - земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на О.

К..

От дружеството били предприети действия по попълване на посочения имот в КККР на гр. К., за което била издадена заповед № 18378/11.01.2021 г. на *** на СГКК гр. П.. Същата била оспорена по съдебен ред от О. К. пред Административен съд-Пловдив, поради наличието на спор за материално право. С решение № 702 от 20.04 2022 г. по адм. дело № 513/2021 г., жалбата на О. К. била уважена и издадената заповед била отменена, но към настоящия момент решението все още не било в сила, тъй като срещу него била подадена касационна жалба от *** на СГКК - П. пред Върховен 3 административен съд.

Съгласно сега действащия КРП на град К., одобрен със заповед № 69/03.02.1995г., УПИ I-обществено и жилищно строителство, по разписния лист към плана бил посочен като имот № 27, двор, записан на ДЗГС, т.е. същият бил държавна собственост, а не собственост на О. К..

От друга страна, имотът по КВС с № 386.10, нива, площ 13.684 дка, определена за възстановяване в съществуващи стари реални граници, била определена в приложение № 1, към раздел II, т. 1 от протоколно решение № 9 от 16.07.2010 г., на Комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № 0338/06.07.2010 г. на *** на О.Д. „З.“ - П., като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Посоченият имот № 386.10 по КВС бил идентичен с ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К., одобрена със заповед № РД-18618/04.09.2019 г. на *** на АГКК.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисвала от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ били тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени или по други причини (решение № 212 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 1493 / 2016 г. на Върховен касационен съд, І-во гр. отделение; решение № 15847 от 21.12.2009 г. по адм. д. № 9045/2009 на Върховния административен съд).

С оглед на гореизложеното, О. К. се легитимирала като собственик на имот № 386.10 по КВС, идентичен с ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К., по силата на посоченото протоколно решение, в което били определени земите от остатъчния поземлен фонд - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, след възстановяването на земеделските земи на бившите собственици и влизане в сила на Картата на възстановената собственост за землище гр. К., обявена в ДВ бр. 73/17.08.1999 г.

О. К. нямала съставен акт за общинска собственост за имота, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), О.та удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, но последният нямал правопораждащо действие. Т.е. за да заяви право на собственост върху имот, не било необходимо О.та задължително да има съставен акт за общинска собственост за същия, а било достатъчно да е осъществен посоченият в ЗОС ред за придобиване на имота, а в случая това било по силата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОС, съгласно който „Общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон“, в случая регламентирания в чл. 19 от ЗСПЗЗ ред.

На следващо място, със заповед № 69/1995 г. бил одобрен кадастрален и регулационен план (KPП) на гр. К..

В ДВ бр. 73/17.08.1999 г. била обявена картата на възстановената собственост (КВС) на гр. К., инкорпорирана в кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К. (само за землището), одобрена със заповед № 4

РД-18-618/04.09.2019 г. на *** на АГКК.

През 2002 г.бил изготвен кадастрален и парцеларен план „С.Д.“ гр.

К., но същият не бил одобрен по надлежния ред с издадена нарочна заповед, съответно не влязъл в сила и към настоящия момент.

В исковата молба било посочено, че именно по този план е образуван и продаден процесния имот.

Доказателство, че планът не е влязъл в сила бил и представеният констативен протокол от 25.04.2002 г., от който ставало ясно, че на основание заповед № 196/08.04.2002 г. на К. на О. К., се е събрала комисия, която да извърши проверка по писмо от областния управител и констатирала, че стопанския двор гр. К. е към ТКЗС(л) гр. К. и че в кметството е предаден по опис целият архив на ТКЗС(л) гр. К., включително и кадастралните планове, които са предадени и на техническа служба при О. К..