Решение № 245 от 28.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Ловеч, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500517 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.108, вр. с чл.79 от ЗС.

С Решение № 123/29.05.2024г.,пост.по гр.д.№50/2023г. РС-Тетевен е признал за установено по отношение на ответниците Ц. Г. Ц. от гр. С., Д. Г. Ц. от гр.С., С. Я. С. от гр.С. и М. Й.

Д. от ***, че Д. Й. Й. от ***, е собственик по наследство, делба и давностно владение на следния недвижим имот: ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 0.900дка,в землище на Г.И., м.“Т“ /“Ч.“ /, при граници: Ц.Г.- сега наследници, дере, път и Д.В., по Решение по гр.д.№294/1994г. на РС-Тетевен и Нотариален акт № 101,т. ІІ, peг.№1802, дело № 251/2001г. на нотариус Р.В. с рег.№ 392, район на действие РС-Тетевен, сега част Поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 2777кв.м., при граници и съседи: *** ,*** ,157.704.17, ***, като на осн.чл.108 от ЗС е осъдил ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху този недвижимия имот. С решението е отхвърлен и предявеният от ответниците насрещен иск с правно основание чл.79 от ЗС за признаване по отношение на ищеца,че са придобили спорния имот чрез упражнявано давностно владение,като квотите им в съсобствеността са : С. Я. С. и М. Й. Д. по 1/3 ид.ч.,а за Д. Г. Ц. и Ц. Г. Ц. по 1/6 ид.ч. Съдът е постановил,че неразделна част от решението е подписаната от съда комбинирана скица по съдебно техническата експертиза(л.219). С оглед изхода на спора в тежест на ответниците са възложени съдебни разноски в размер на 1600 лв.,които да заплатят на ищеца Д. Й. Й..

Постъпила е въззивна жалба от С. Я. С., М. Й. Ц., Ц. Г. Ц. и Д. Г. Ц. ,всички чрез пълномощник адв.И. В. Е.-САК, срещу решението. Обжалва го изцяло,с твърдения,че е неправилно 1 и незаконосъобразно. Счита,че съдът не е интерпретирал правилно фактите по делото- тези по отношение индивидуализирането на спорния имот, установяването на фактическа власт от страна на въззивниците, моментът когато са завладели имота и липсата на прекъсване на владението им.

Поради това е достигнал до неправилен извод,че не е доказано при условията на пълно и главно доказване упражняването в период по-дълъг от 10 години на фактическа власт върху имота.

Представя подробен анализ на показанията на свидетелите и заключава,че такъв не е направен от съда,не са изложени аргументи защо се кредитират показанията на св.Н.и пред тези на св.Ц. и Ж.. Акцентира,че свидетелите Н.и са синове на ищеца и са явно заинтересовани от изхода на спора. Допълва съмнението в безпристрастността им с аргументи,че Н.Н. вече е осъден с присъда по н.ч.х.д.№192/2023г.на РС-Тетевен, потв.с Решение от 22.05.2024г.на ОС-Ловеч по в.ч.х.н.д.№428/2023г.,което обстоятелство е настъпило след приключване на съдебното дирене в първата инстанция,но следва да се съобрази тук като нововъзникнало и относимо към преценката на показанията на този свидетел. Моли да се изиска и присъедини към настоящето цитираното производство. Възразява,че съдът не е индивидуализирал точно спорния имот. Обяснява, че се намира между реката, имота на въззивниците и наследствения имот на Ц..

На следващо място сочи,че съдът не е съобразил допуснатата СТЕ,която приема, че само 638 кв.м. от имота, за който Д.Й. спори, попада в парцела на въззивниците.На това основание искът за останалите 262кв.м. от претенцията следва да се отхвърли като неоснователен.Това разминаване в площа не е отчетено от съда и искът е уважен в пълния му претендиран размер от 900кв.м.

Възразява,че съдът не е разгледал нито един от аргументите им за началото на установяване на фактическа власт върху имота.Посочил е че периодът преди 1-3 години,когато са поставени бетонните колове,е недостатъчен за валидиране на последици на изтекла придобивна давност.Възразява,че не са сочили момента на поставяне на такива колове като начало на давностното им владение.Твърди,че фактическата им власт е установена след влизане в сила на съдебното решение (ноември 1996г.). За установяване на този факт се позовават на показанията на разпитаните свидетели,които имат непосредствени впечатления –св.Ц.-ноември 1996г., а св.Ж.след 2008г. Свидетелите не са видели никого, освен въззивниците, съотв.наследодателите им, в имота, не знаят за претенции на други лица. Наследодателите са владели през цялото време и са построили сграда в спорната част-външна тоалетна,без да се явил някой да им спори преди подаване на настоящата искова молба. Счита,че със свидетелските показания може надлежно да се установи моментът на манифестиране на фактическа власт върху спорния имот.

Не е отчетена правилно и назначената САгр.ТЕ в заключението й за времето на отсичане на овощните дръвчета-най-малко преди 13 години. От това може да се направи извод,че от тогава,вече поне 13 години, ищецът не е предприемала действия да защити имота си от установеното владение.В този смисъл са и показанията на свидетелите Н.и. Твърди,че именно отсичането на дърветата в имота е действие, което недвусмислено демонстрира упражняване на фактическа власт с цел своене.

Не се съгласява и с преценката на съда за наличие на прекъсване на давностния срок чрез многото водени помежду им съдебни спорове. Възразява,че действията,за които говорят Н.икосене на тревата всяка година,не са от категорията на такива,които да могат да прекъснат давносното владение на въззивниците. Това са епизодични и еднократни действия,които маже да се извършват и тайно. Веднъж установено владението може да се прекъсне по два причини- 2 естествена- загубване на владението за период повече от 6 месеца и гражданскоправна-влизане в сила на посесорен иск. Очевидно е, че в момента нито една от тези причини не е налице.

Налице са нарушения при установяване и преценка на нарушеното право.Не е изследвана,съотв.установена обективната истина,а в съдебното решение липсват изводи защо не се уважават изложени аргументи,които са от естество да повлияят на изхода на спора.Не е отчетено и анализирано поведението на Й.Г.В. и на наследниците му(вкл.и въззивника Д. Й.) на незаинтересованост към имота и липса на оспорване на правата на въззивниците.Позовава се на ТРеш.№4/17.12.2012г.,пост.по т.д.№4/2012г. на ОСГК на ВКС,което разглежда позоваването на придобивно основание по чл.79 от ЗС не като елемент на това придобивно основание,а процесуално средство за защита от материално-правните последици на давността,зачитани към момента на изтичане на законовия срок.Това е причината да приемат,че ищеца не е демонстрирала заинтересованост към имота.За разлика те са установили постоянно владение,повече от 10 години,което няма случаен характер, не е оспорвано от никого, непрекъснато,спокойно и явно демонстрирано.Към своето владение въззивниците са присъединили и това на праводателите им.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и отхвърли главния иск,съотв.да се уважи предявеният от тях насрещен иск. Претендират се и направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. Й. Й. ,чрез пълномощника й Г. Н. Й.-неин съпруг. Моли да се остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Не приема доводите за наличие на пороци на съдебното решение. Счита,че съдът е обсъдил всички доказателства и е направил правилни изводи. Съдебният акт е законосъобразен и мотивиран. Моли доказателственото искане на въззивниците да се остави без уважение, тъй като не се сочи конкретна причина за изискването му и връзката с настоящето дело. Претендира възстановяване на направените в производството разноски.

С писмено становище пълномощникът на възизвниците поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.

Пълномощникът на въззиваемата-адв.К.-ЛАК и упълномощеният по реда на чл.32,ал.1,т.2 от ГПК неин съпруг се явяват в съдебното заседание и поддържат отговора на въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№50/2023г. на РС-Тетевен, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирани лица. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я за редовна.

Своевременно е постъпил отговорът на въззивната жалба.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Ищецът Д. Й. Й. твърди,че е собственик на спорния имот, който е възстановен по реда 3 на ЗСПЗЗ на баща й Й.Г.В.-б.ж.на с.Г.И.,Лобл.,поч.на **.**.****г. По делото е приложено Решение №К998/10.09.2001г., пост.по пр.заявление №И482/29.02.1992г. на ПК-Тетевен,с което на осн.чл.18ж от ЗСПЗЗ на наследниците на Й.Г.В. е възстановен в стари реални граници следният имот- Овощна градина от 0.9дка,ІХ кат.,намираща се в строителните граници на с.Г.И.,Лобл,в м.“Ч.“-строителен полигон „Т“,при съседи: дере, наследници на Д.В., път, наследници на Ц.Г.Г..

По делото е представен Договор за доброволна делба на селскостопански имоти от 27.02.1992г.,с нотариално заверени от кмета на с.Г.И. подписи на страните, вписан от СВп.при РСТетевен под №192 на 11.09.2001г.,с който Й.Г.В. е извършил приживе делба-дарение между дъщерите му-Мария Й. Цветкова, Д. Й. Й. и Милка Й. Г.. В дела на Д. Й. е посочен и имот- овощна градина в м.“Ч.“,с площ от 1дка,между Й.Ц. и В.Д..

Установява се,че между настоящите страни е имало и друг съдебен спор-с правно основание чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, по който с Решение № 21.09.1995г.,пост.по гр.д.№294/1994г., РСТетевен е признал за установено по отношение на Й.Ц. Г.(наследодател на М. Й. Ц.), М.Н.Г.

(наследодател на С. Я. С.), Г.Ц.Г.(наследодател на Ц. Г. Ц. и Д. Г. Ц.), Д. Ц. Я.а(наследодател на Я.С.Я.-поч.в хода на процеса и заместен от С. Я. С.), че Й.Г.В.(наследодател на ищеца) от с.Г.И., е бил собственик по наследство,делба и давностно владение на овощна градина с площ от 0.900дка,в землище на Г.И., м.“Т“(„Ч.“), при граници: Ц.Г.,сега наследници, дере, път и Д.В.. С решението частично отменен Нотариален акт №10,т.ІІ,дело 478/1992 г.на РС-Тетевен,с който М.Н.Г.,Д. Ц.

Я.а,Г.Ц.Г. и Й.Ц. Г. са признати за собственици по обстоятелствена проверка, за имот - застроено дворно място, неурегулирано, находящо се в м.„Тушливец“ в землището на с.Г.И.,обл. Ловеч, с площ от 2690 кв.м., заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и стопанска постройка, до размера на 0.9 дка овощна градина.Изписана е забележка върху акта за това,като е посочено,че съдебното решение е влязло в законна сила на 11.03.1996г. Решението е обжалвано и потвърдено от ОС-Ловеч с Решение №49/11.03.1996г.,пост.по в.гр.д.№663/1995г. С Решение №686/17.04.1997г.,пост.по 1292/1996г. V ГО на ВКС е оставил без уважение искането за преглед по реда на надзора на първоинстанционното решение.

С Нотариален акт №101,т.ІІ,рег.№1802,д.251/2001г.от 11.09.2001г.,издаден по реда на чл.483 от ГПК,на Нотариус с рег.№392 в НК и район на действие РС-Тетевен, Д. Й. Й. е призната за собственик на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ и получен при доброволна делба,а именно овощна градина от 0.9дка,намираща се в строителните граници на с.Г.И.,Лобл.,м.“Ч.“-строителен полигон „Т“,по ПУП от 1975г., при граници и съседи: дере,насл.на Д.В.,път, насл.на Ц.Г.Г..

Въз основа на тази си легитимация на собственик Д. Й. е инициирала производство по допълване/поправка/ на одобрения кадастрален план на селото((2003г.).Издадена е Заповед №150/08.05.2003г.на Кмета на Община Тетевен за одобряване попълването на кадастралния план,която е отменена след производство по чл.54,ал.2 от ЗКИР,с Решение №235/12.12.2003г.,пост.по адм.д.№477/2003г.на ОС-Ловеч,поради нарушаване на процедурата по издаването й-липсва съгласие на всички заинтересовани собственици.Решението е влязло в законна сила на 02.02.2004г.