Решение № 69 от 16.03.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Х., 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Х., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20225600100275 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основА.е чл.432, ал.1 от

Кодекса за застраховането за сума в размер на 70 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЦАТА – А. Д. И. твърди, че на 22.04.2021 год. в гр.Варна е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на А.Р.И., който като водач на лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № *********, поради движение с несъобразена скорост с характера и интензитета на движението и неспазване на дистанция, се е блъснал в спрелия пред него, поради авария, лек автомобил „Н.П.“, с рег.№ *********.

В резултат на удара между двете превозни средства и като пътник в лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № *********, й били причинени травматични увреждА.я - фрактури на гръдната кост и на лявата ключица, контузии на лявата китка и на тялото. Поради настъпило влошаване на здравословното й състояние – тежест в гърдите, затруднено дишане, силни болки в китката и рамото на лявата ръка, била приета по спешност в УМБАЛ Бургас, където била хоспитализирана за периода от 25.04.2021 год. до 28.04.2021 год. Предприето било медикаментозно лечение. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба от 06.08.2021 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумите в размер на 70 000 лева застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със 1 законната лихва, считано от 06.08.2021 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.С. – оспорва иска, заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от ищцата и от водача на лек автомобил „Н.П.“, с рег. № ********* , и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът, след преценка доводите на стрА.те и обсъждане на събрА.те по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № *********, обективиран в застрахователна полица № BG/22/12000507022, със срок на покритие от 12.02.2021 год. до 12.02.2022 год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.С. и собственика на автомобил – ищцата А.

Д. И., управляван от съпруга й А.Р.И., в сила към момента на настъпването на ПТП - 22.04.2021 год. В подкрепа на посочените обстоятелства са и приетите като писмени доказателства проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 460 от 22.04.2021 год.

На 06.08.2021 год. ответникът е получил отправената от ищцата застрахователна претенция, видно от приетата като писмено доказателство молба с вх. № 9504 от 06.08.2021 год., с искане за присъждане на застрахователно обезщетение, доказателства за определяне и изплащане на което не се представят.

Като писмени доказателства по делото са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 460 от 22.04.2021 год., акт за установяване на административно нарушение от 22.04.2021 год. и Наказателно постановление от 28.09.2021 год., с което на водача А.Р.И. е наложено наказА.е – „глоба“ в размер на 200 лева, за допуснато от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Видно от приложените 2 бр. болнични листа е, че ищцата е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от 25.04.2021 год. до 27.06.2021 год., в резултат на увреждА.ята, причинени й от пътния инцидент.

По искане на ищцата по делото са събрА. и гласни доказателства, чрез разпита на посочения от нея свидетел А.Р.И., от показА.ята на който се установява, че на 22.04.2021 год. пътували от гр.Х. за гр.Варна, по повод лечение на сина им. На влизане в гр.Варна – на Аспаруховия мост, на платното за движение имало спрял аварирал джип, с включени аварийни светлини, който свидетелят възприел едва след като преминал върху триъгълника, поставен на около 50 м. преди авариралото МПС. В този момент задействал спирачките, но не успял да предотврати настъпването на удара между двете превозни средства. Смрачавало се. В 2 автомобила – на предната дясна седалка се возила съпругата му, а отзад – двете им деца. Твърди, че той и ищцата са били с поставени предпазни колА..

След около 20 минути от настъпване на инцидента, местопроизшествието било посечено от служители на полицията, които съставили протокол и акт, поради това, че е управлявал автомобила със скорост от 70 км./ч. – над разрешената за пътния участък – от 50 км./ч. Дошла и линейка, но съпругата му не била откарана в болницата, поради това, че при извършения на място преглед, лекарите казали, че й няма нищо. Извикали и пътна помощ, която взела автомобила им, поради настъпила от удара тотал щета и невъзможност да бъде управляван. С такси семейството им отишло до хотела. Тръгвайки обратно към гр.Х., ищцата изпитала силни болки, непозволяващи поставянето на обезопасителен колан, поради голям хематом в областта ниско в корема, не можела да диша, ставало й лошо. Свидетелят се обадил на телефон 112 и с линейка съпругата му била откарана до болницата в гр.Бургас, където лекарите установили, че има счупване на ключицата и на гръдната кост. След изписването й от болницата, ищцата не можела да се обслужва сама – да се къпе, да се облича и да обува обувките си, което продължило до края на месец септември, до когато била с поставен корсет. За около месец и половина, грижите за ищцата били поети от майка й, а след това – от свидетеля. Все още съпругата му изпитвала болки в гръдната кост. Не можела да вдига тежко. След катастрофата уволнили ищцата, поради продължителния период на болничните. Катастрофата се отразила и на емоционалното състояние на ищцата, която все още изпитвала страх да се вози в автомобил.

Изпаднала в депресия. Въпреки това, че е правоспособен водач, съпругата му отказвала да управлява автомобил.

В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, експертът описва следният мехА.зъм на станалото ПТП, а именно: Пътният инцидент е станал в светлата част на денонощието, на прав, сух асфалтов участък от дясната лента на платното на Аспаруховия мост в гр.Варна, в посока към града. В дясната лента, в посока изток е бил спрял джип „Н.П.“ с ДК№ *********, водачът на който поставил авариен трийгълник на около 50 м. след превозното средство, с включени аварийни светлини. В същото време, по същата дясна лента, зад джипа и в същата посока се е движел лек автомобил „А. А.“, с рег. № *********, управляван от А.Р.И. със скорост около 70 км./ч., при добра видимост. Минавайки през аварийния триъгълник, който остъргал колата, водачът И. забелязал спрелия джип, при което реагирал с аварийна употреба на спирачките и с леко завиване наляво неуспешно се опитал да заобиколи спрелия джип. Тъй като реакцията на водача била закъсняла - извършена на по-малко от 50 м. до спрелия джип, а опасната му зона за спиране при скорост от 70 км./ч. е била около 52 м., водачът И. не е имал техническа възможност да спре и да избегне удара, като с предната дясна част на автомобила се ударил в задната лява част на спрелия джип. Като причини за настъпване на ПТП, експертът посочва – управление на лекия автомобил с превишена скорост – 70 км./ч. при максимално разрешена – от 50 км./ч.; закъснялата реакция на водача с 3 аварийно задействане на спирачките и неуспешна спасителна маневра – завиване на ляво за избягване на удара. Вещото лице посочва, че водачът на лек автомобил „Н.П.“ е нямал техническа възможност за предотврати настъпването на ПТП, поради това, че след аварията е отбил вдясно, включил е аварийните светлини и е поставил авариен триъгълник на необходимото разстояние от 50 метра след джипа, и от този момент водачът се явявал пасивен участник в движението.

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 22.04.2021 год., ищцата е получила счупване на гръдната кост. Установеното при изследвА.ята счупване на лявата ключица било старо – с давност от около една година преди процесното ПТП. Експертът е категоричен, че това счупване не е в причинна връзка със станалия през пролетта на 2021 год, пътен инцидент. В подкрепа на това обстоятелство е и допълнителното заключение на вещото лице Е., изготвено след извършено изследване на КТ с ЗD реконструкция. Наред с това, експертът е категоричен, че мехА.змът на станалото ПТП изключва възможността да се получи счупване на лявата ключица. По повод счупването на гръдната кост на ищцата е бил поставен гръден корсет, свален в края на месец август – три месеца след инцидента. В момента болки възниквали при промяна на времето и при вдигане на тежести.

Към момента здравословното състояние на ищцата е определено като такова на клинично здраво лице. Обичайният срок за възстановяване е определен от вещото лице на 1 – 2 месеца за нефизически труд и на 2 – 3 месеца – за физически труд. Налице било пълно възстановяване. Счупването на гръдната кост е определено от експерта като такова, типично за коланна травма, т.е счупването се дължало именно на коректно поставен предпазен колан.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на иска се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирА. пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – А.Р.И. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на ищцата като пострадала от ПТП е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят не се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на основА.ето, на което претендира ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът намира за установени от събрА.те по делото доказателства, посочени от ищцата и 4 неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага на ответника, от страна на който не бяха представени доказателства, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и указА.я за сочене на такива. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в грА.ците на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застраховА.я за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застраховА.ят е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.