Решение № 11355 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11355 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110119455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от С. В. Р., чрез адв. Л., против "С К" ООД, ЕИК *****, с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове: установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и чл.

146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит №1014947/07.02.2024г., както и евентуални искове за недействителност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 848,59 лв., както и на клаузата на чл. 3, ал. 7 от договора, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 %.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1014947/07.02.2024г., съгласно който кредитодателят „С К“ ООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1 000 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 %, при ГПР от 47,89 %, срещу задължението на кредитополучателя да върне на 13 погасителни вноски сума в общ размер на 2 171 лв. Твърди се, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора в срок до 3 дни от сключването му кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 (седем) пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 (четири) пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по 1 които е налице неизпълнение.; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 11, ал. 1 от договора било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпеченията в посочения срок, кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 848,59 лв. Твърди, че доколкото ищецът не е могъл да предостави посоченото обезпечение, му е начислена посочената неустойка, при което общата дължима сума от длъжника е 2 171 лв. Излага подробни съображения, че клаузата за начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като не изпълнява обезщетителна функция, не зависи от вредите от неизпълнение на посоченото задължение, а се явява добавка към погасителните вноски, тъй като би се дължала и при редовно изпълнение на основните задължения по кредита. Посочва, че кредиторът не търпи вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, които да са различни от неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит, предвид което оспорва неустойката да има и обезщетителна функция и поддържа, че същата се явява допълнителна печалба за кредитора, но без да се включва при изчисляване на ГПР. Оспорва посочената договорна клауза като неравноправна на основание чл. 143 ал. 2, т. 3 и 5 ЗЗП, тъй като с нея се прехвърляло риска от неизпълнение изцяло върху длъжника. Излага съображения, че било невъзможно в посочения 3-дневен срок да се осигури уговореното обезпечение, поради което посочената клауза противоречала на добросъвестността и равнопоставеността на страните. Поддържа също, че клаузата за неустойка заобикаляла максималния императивен размер на чл. 33, ал. 1 ЗПК и с нея се уговоряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на задължението, което било недопустимо. Посочената клауза противоречала и на добрите нрави. Въз основа на посоченото предявява настоящите искове, като претендира и разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „С К“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че процесният договор е действителен и е в съответствие с изискванията на Закона за потребителския кредит. Посочва, че в процесния договор за кредит размерът на ГПР бил правилно посочен и отговарял на действително приложения между страните.

Поддържа, че неустойката не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото в ГПР не се включват разходи, свързани с неизпълнение на задълженията на длъжника.

Оспорва клаузите на чл.11, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора да са неравноправни и недействителни. Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по настоящото производство не спорят, че на 07.02.2024г., ищцата сключила с „С К“ ООД договор за потребителски кредит № 1014947, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че ищцата е усвоила изцяло сумата по договора в размер на 1 000 лв.

От представения и приет като писмено доказателство, договор за потребителски кредит - чл.5, ал.1 от същия, се установява, че ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 11 от договора ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 848,59 лв., като е предвидено погасяването да става, съобразно погасителния план, на месечни вноски, като се дължат главница и лихви. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за 2 нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговорената по сключения между страните договор за потребителски кредит, неустойка при непредставяне на обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.

Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Съдът намира още, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит става ясно, че дължимата неустойка при непредставяне на обезпечение, в действителност е част от погасителния план по договора за потребителски кредит, като се начислява към съответната дължима месечна погасителна вноска. Следователно се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочена в договора за кредит и включено в ГПР. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното неустойка, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия договор за потребителски кредит.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както уговорената между страните клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита е нищожна на твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор за потребителски кредит № 1014947/07.02.2024г., е недействителен на основание нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцата следва да се присъди сумата в размер на 45,95 евро за заплатена държавна такса по производството. В полза на адв.

М. Л., на основание чл.38 от ЗАдв., следва да се присъди възнаграждение в размер на 204,52 евро, какъвто съдът счита, че е справедливият му размер, като съобрази относително ниската фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /единствено такова/, както и обема на осъществената процесуална защита. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липсата на предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Предвид изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между С. В. Р., ЕГН ********** и "С К" ООД, ЕИК *****, договор за потребителски кредит № 1014947/07.02.2024г., на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "С К" ООД, ЕИК *****, да заплати на С. В. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 45,95 евро за заплатена държавна такса по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв, "С К" ООД, ЕИК *****, да заплати на адв. М. Л., ЕГН ********** сумата в размер на 204,52 евро, адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4