Решение № 582 от 22.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Смолян, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100483 по описа за 2025 година

Ищецът Н. Р. К. от гр. Смолян чрез пълномощника адв. *** е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит *** № 40019274677/11.08.2023 г. и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за неоснователно обогатяване в размер на 1 901,20 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща недължимо платена лихва и възнаграждение за допълнителни услуги по нищожния договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира за разноски.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за потребителски кредит *** № 40019274677/11.08.2023 г., по който му е предоставен кредит в размер на 3 000 лв., който следвало да върне ведно с договорна лихва и възнаграждения за допълнителна услуга Фаст, като общото задължение към ответника е в размер на 6 069,99 лв., платими на 24 равни месечни вноски.

Твърди, че е платил сумата от 4 552,56 лв., от която 3 000 лв. е отпуснатият кредит, а разликата от 1 552,56 лв. е платена без основание и подлежи на връщане от ответника.

Счита, че договорът е нищожен. Нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите, предвиждащи възнаграждения за допълнителната услуга Фаст, тъй като противоречи на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК. Макар и уговорена като допълнителна услуга сумата за тази услуга представлява разход по отпускането и 1 управлението на кредита и като такъв следва да бъде включен в ГПР, което не е направено.

Действителното им включване в ГПР води до нарушение на чл. 11, т. 9, 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Предвиждането на такива възнаграждения води до скрито оскъпяване на кредита, води до значително неравновесие в отношенията между страните. Клаузата за услугата не е индивидуално договорена и е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. При това положение ГПР, посочен в договора за кредит, не е действителният. Предвид изложеното на основание чл. 22 ЗПК договорът е нищожен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и на лихви и разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта, че по силата на сключения с ищеца договор за кредит му е предоставен кредит. Възраженията се свеждат до следното: Договорът е сключен в рамките на свободата на договаряне на страните.

Изпълнени са условията на ЗПК при определяне на ГПР. Счита за неоснователно твърдението, че допълнителната услуга е свързана с усвояването и управлението на кредита, поради което счита, че договорените за тях възнаграждения не са елемент от ГПР и са изключени от формулата за определянето му, тъй като ГПР включва базови допускания, а възнаграждението за допълнителната услуга изцяло зависи от волята на кредитополучателя.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените от ищеца разноски по представения списък.

Ответникът не се представлява. В писмено становище чрез юр. Паргова моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2023 г. между „***“ ЕООД като кредитор и Н. Р. К. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит *** № 40019274677, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева.

Кредитополучателят се задължил да върне кредита на 24 месечни погасителни вноски в размер на 184,17 лв. всяка, заедно с договорената лихва от 41,00 %, при ГПР 48,96 %.

Според погасителния план към договора падежът на първата погасителна вноска е 10.09.2023 г., а падежът на последната погасителна вноска е 10.08.2025 г., който е настъпил в хода на процеса. Общият размер на всички плащания, според допусканията при формиране на ГПР е посочен в размер на 4 419,99 лв.

Безспорно се установи също, че по договора страните се споразумели за предоставяне и заплащане на допълнителна услуга Фаст за приоритетно разглеждане и изплащане на 2 потребителския кредит, за която възнаграждението е в размер на 1 650 лв., заедно с която общото задължение възлиза на 6 069,99 лв., а общият размер на вноската става 252,92 лв.

Според представената справка от ответника ищецът е заплатил общо 4 901,65 лева, с които са погасени 2 166,58 лв. главница; 1 332,65 лв. възнаградителна лихва; 1 306,36 лв. за допълнителната услуга Фаст; 45,61 лв. лихва за забава и 50 лв. такси по тарифа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Няма спор между страните за съществувалото облигационно отношение между тях, възникнало със сключения между тях договор за потребителски кредит. Няма спор също, че ответникът е предоставил на ищеца отпуснатия кредит в размер на 3 000 лв. и за последния е възникнало задължението да го върне по договорения начин ведно с договорената възнаградителна лихва и възнаграждение за допълнителната услуга.

Спорът се свежда до действителността на клаузите за ГПР и за допълнителни услуги и дължимостта на възнаграждения за последните.

Както се посочи по-горе, размерът на месечните погасителни вноски е формиран от главница, договорна лихва и цена на допълнителния пакет услуги.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни. В случая от страна на ищеца са направени именно такива възражения за неравноправност и нищожност на клаузите на договора за кредит за ГПР и за допълнителни услуги поради противоречието им със закона и добрите нрави, които обуславят нищожност на целия договор.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това договорът за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата са спазени.

Съгласно чл. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация, вкл. за лихвения процент по кредита, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условия за издължаване и др.. Задължителен реквизит от всеки 3 договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа подробна информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК е предвидено, че в договора следва да се съдържат подробни данни за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, както и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

По процесния договор към момента на сключването на договора ГПР е определен в размер на 48,96 %.

В настоящия случай в договора липсва описание как е формиран процентът на ГПР, какви компоненти и разходи включва. Такава яснота липсва и в общите условия, поради което договорът в тази му част е нищожен поради противоречие със закона.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В случая клаузите за предоставяне на допълнителни услуги, не отговарят на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Видно от договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение от общо 1 650 лева, кредитополучателят придобива правото за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита.

Неравноправният характер на клаузата за допълнителната услуга произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на описаните по – горе възможности не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Тази клауза за допълнителна услуга не е индивидуално уговорена, тъй като е включени предварително в допълнителната преддоговорна информация. А освен това кредитът се отпуска от централата в София и договорът с включените в него клаузи само се изпраща за подпис на кредитополучателя, без последният да е имал възможност да договаря отделните клаузи индивидуално с оглед собствените му възможности и желания. Договорено е предварително заплащане за възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. Потребителят е поставен в по4 неблагоприятна позиция на по-слабата страна в правоотношението, което води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Нещо повече, в случая не се доказва от ответника приоритетното разглеждане на искането за кредит спрямо други такива искания.

Именно защото клаузата за заплащане на допълнителната услуга е неравноправна и обективно няма доказателства по делото да е уговорена индивидуално, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, е нищожна.

Тя е нищожна и защото предвиждат заплащане на възнаграждение в размер поголям от половината от размера на отпуснатия кредит, но за дейности свързани с усвояването, управлението и обслужването на кредита, което е забранено от разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвидената допълнителна услуга не представлява допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Клаузите уреждащи услугата Фаст са нищожни още и поради противоречието им със законовата разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Отделно от това клаузите уреждащи допълнителната услуга е нищожна и поради заобикалянето на закона, а именно на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република

България. С тях се въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита.