Решение № 443 от 24.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Перник, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И. като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720201223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5839816, с който на Д. Д.

В., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 27.04.2022. в 15:03 часа в гр.

Перник, път І-6, км 76+300, Осояка, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управляван лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № *** със скорост от 75 км/ч, при което превишението е 15 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 120С523.

В подадената жалба от Д. Д. В. се прави искане за отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен, като се твърди, че санкционираното лице не е било собственик на заснетия автомобил.

В съдебно заседание жалбоподателят не участва лично. Представлява се от пълномощника си адв. С. И. от ПАК, която поддържа наведените доводи в жалбата за отмяна на атакувания ЕФ и прави искане за присъждане на направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) ОД на МВР Перник– редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес и пред компетентния съд. Спазен е и предвидения в чл. 58, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, тъй като в съдържанието на процесния фиш не е посочено, че същият подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаваното му пред съответния съд, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. Ето защо и с оглед ненарушаване правото на защита на наказаното лице, следствие на пропуска на издателя на оспорения акт да означи начина на обжалването му, жалбата се явява процесуално допустима дори и подадена след законоустановения срок.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 27.04.2022г., в 13:45 часа между Д. Д. В. и Б.Б. В.а, като продавачи бил сключен договор с купувача Д.М.Д., ЕГН ********** за покупкопродажба на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено Меган” с рег.

№ ***. В т. 2 било посочено, че продавачът е получил напълно и в брой уговорената сума и че предава на купувача автомобила в състоянието, в което се намира в момента на продажбата.

На 27.04.2022г. в 15:03 часа на път І-6, в участъка на км 76+300, Осояка, намиращ се в рамките на гр. Перник, с посока към гр. София, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120С523 заснело лек автомобил „Рено Меган” с рег. № *** със скорост от 78 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.

Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 04.05.2022г. с № 1158р-3923.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, към датата на заснемането е собственост на Д. Д. В., ЕГН **********, а като предстоящ собственик е вписана Д.М.Д., ЕГН **********.

За констатираното нарушение съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу жалбоподателя процесния ЕФ. Със същия след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч отчетената 2 скорост е редуцирана на 75 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 15 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

Жалбоподателят подал процесната жалба чрез АНО, оспорвайки обстоятелство, че е собственик на автомобила към момента на установяване на нарушението, като приложил договор за покупко- продажба на моторното превозно средство с нотариална заверка на подписите.

От правна страна:

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 120С523, като същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – участъка на 76+300, Осояка на път І-6, намиращ се в района на гр. Перник, при което е било изготвеното статичното изображение с № 120С523/0024031 на което е заснет процесния автомобил.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към 3 административнонаказателната преписка Протокол за проверка № 22-СИСИС от 13.07.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства АНО е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.

Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради което и посочената в статичното изображение с №120С523/0024031 скорост от 78 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.

На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е редуцирана на 75 км/ч, като е конкретизирана и разликата между засечената и разрешената скорост - 15 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното лице.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, 4 в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е вписало, на определеното място фамилията си и е положило своя подпис, след което документът е регистриран с рег. № 1158р- 3923 на 04.05.2022г., с оглед на което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител И. Иванов е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушениедата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на което е била разположена.