Определение № 2026 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2026 гр. В., 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Е. С.“ АД, ЕИК .................... срещу протоколно определение постановено в хода на проведеното на 22.03.2023г. п.с.з. по гр.д. № 13839/2022г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по жалба с вх.

№ 4309/21.03.2023г. по описа на АдмС – В. с окончателен акт.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са съображения за липса на пряка връзка на обусловеност на спряното гр.д. от евентуално образуваното административно производство по оспорената от ищцата пред АдмС – В. Заповед № А-270/05.11.2021г. на Председателя на БИМ. С оспорената заповед са предоставени правомощия на главен директор и началници на структурни звена в ГД „Мерки и измервателни уреди“ в БИМ да определят служители и срок на метрологична експертиза. В резултат на това овластяване са определени конкретни служители на държавното ведомство, които в рамките на служебните си правомощия да извършват проверки на СТИ по ред на постъпилите заявления. Резултатите от тези проверки се обективират в нарочно съставени протоколи, какъвто е процесният протокол от метрологична експертиза на електромер № 348/05.10.2022г. – АУ – 0000-51155/03.10.2022г.

С оспорената заповед не се засягат лични права, свободи или законни интереси на жалбоподателя – ищец по делото, нито му се вменяват задължения и евентуалната отмяна на заповедта няма да рефлектира върху изхода на гражданското дело. Тази заповед не е основание за издаване на процесната фактура, което е следствие от извършена корекция по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Евентуално са изложени доводи за недопустимост на жалбата с аргумент, че оспорената заповед съставлява вътрешноведомствен акт, изключен от приложното поле на АПК, няма самостоятелно значение, а законосъобразността му би могла да се провери и във висящото производство, а ищецът не е адресат нито на заповедта, нито 1 на КП на БИМ. В този смисъл е отправено искане за отмяна на обжалваното преграждащо определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

В отговор на частната жалба П. Д. изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. Посочва, че по подадена от нея жалба пред АдмС – В. е образувано адм.д. № 647/2023г., което е прекратено, като прекратителното определение е обжалвано пред ВАС на 18.04.2023г. Действителността и законосъобразността на обжалваната заповед на Председателя на БИМ е въпрос относим към производството по оспорване на писмен документ, представен от ответника, открито по делото на ВРС.

Отправя искане жалбата да се остави без разглеждане, евентуално да се отхвърли като неоснователна.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от П. С. Д. срещу „Е. С.“ АД, ЕИК .................... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 10364.54 лева, съставляваща цена на електрическа енергия за обектна потребление в гр. В., м. „Т.“, ул. „П.“ № 23, по кл. № ..................... и аб. № ................... за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г., за която е издадена фактура № 0108407585 от 11.10.2022г.

В отговор на исковата молба ответникът оспорил предявения иск по основание, като посочил, че исковата сума представлява цена на коригирано количество неизмерено, неправилно и/или неточно измерено количество ел. енергия и се дължи от ищцата на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и договорната обвързаност на страните по договор за доставка на ел. енергия за описания обект на потребление.

В хода на проведеното по делото първо съдебно заседание на 08.02.2023г. ищцата, чрез процесуален представител оспорила доказателствената стойност на КП на БИМ.

С определение от 16.02.2023г. на основание чл. 193 от ГПК ВРС открил производство по оспорването на ищцата на съдържанието на КП от метрологична експертиза на електромер № 348/05.10.2022г.-АУ-000029-51155/03.10.2022г.

С писмо от 15.03.2023г. БИМ представил по делото изискани документи, сред които и копие на Заповед № А-270/05.11.2021г. на Председателя на БИМ, относно чл. 58, ал. 2 от ЗИ. Видно от съдържанието на заповедта с нея председателят на БИМ делегирал правомощията си по чл. 58, ал. 2 от ЗИ на главния директор и на началниците на структурните звена в ГД МИУ, като посочил, че лицата по т. 1 на заповедта да определят служители и срок за извършване на метрологичната експертиза в 7-дневен срок от получаване на искането.

2

В хода на проведеното на 22.03.2023г. п.с.з. ищцата чрез процесуален представител заявила, че с оглед откритото производство по оспорване на доказателствената стойност на протокола на БИМ подала жалба за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна като незаконосъобразна на заповедта за делегиране на правомощия на председателя на БИМ и упълномощаване на конкретно лице, което да извърши конкретната метрологична експертиза. Заявила, че е подала жалбата пред АдмС – В. предния ден. В този смисъл изразила становище, че е налице преюдициалност на въпроса налице ли е действителен административен акт, съответно основание за спиране на образуваното пред ВРС исково производство до приключване на производството по административното дело.

В обжалваното определение ВРС изложил мотиви, че депозираната от ищцата жалба пред АдмС – В. има преюдициално значение за развитието на гражданското дело и с оглед оспорването в друг съд и откритото производство по оспорване на КП на БИМ на основание чл. 193 от ГПК. На това основание постановил спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по жалба пред АдмС – В. с вх.

№ 4309/21.03.2023г.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В контекста на изискванията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, е налице изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход.

В конкретния случай в обжалваното определение ВРС неправилно е извел връзката на преюдициалност на едното дело спрямо другото – спорът относно валидността на Заповед № А-270/5.11.2021г., издадена от Председателя на БИМ, с която на основание чл.

58, ал. 2 от ЗИ вр. чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗФУКПС и чл. 7, ал. 1, т. 22 от Устройствения правилник на БИМ са делегирани правомощия по чл. 58, ал. 2 от ЗИ на главния директор и на началниците на структурните звена в ГД МИУ, като лицата по т. 1 определят служители и срок за извършване на метрологична експертиза в 7-дневен срок от получаване на искането. Към момента на постановяване на обжалваното определение по делото не са били налице и доказателства за учредяването на съдебно производство, с известни на съда характер, страни и предмет, за да се направи обоснована преценка за връзка на обусловеност между двете дела. Твърденията на процесуален представител на страна в гражданския 3 процес, че предния ден е подал жалба пред съд не удовлетворяват изискването на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за наличие на висящо дело в друг съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Само на това основание постановеното определение за спиране на образуваното пред ВРС гражданско дело се явява процесуално незаконосъобразно и следва да се отмени.

Дори обаче към момента на произнасянето на ВРС, по делото да бяха представени доказателства за образуваното друго дело по жалба на ищцата, то от самите твърдения на процесуалния й представител връзката на обусловеност между двете дела е изключена. Това е така, доколкото адм.д. № 647/2023г. по описа на АдмС – В. е образувано по жалба на П. Д. срещу Заповед № А-270/5.11.2021г., издадена от Председателя на БИМ, с която на основание чл. 58, ал. 2 от ЗИ вр. чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗФУКПС и чл. 7, ал. 1, т. 22 от Устройствения правилник на БИМ са делегирани правомощия по чл. 58, ал. 2 от ЗИ на главния директор и на началниците на структурните звена в ГД МИУ. Доколко тази заповед е нищожна или незаконосъобразна няма отношение към изхода на спора за дължимостта на исковата сума, която видно от твърденията на ответника се претендира под формата на реално изпълнение на договорно задължение, породено в резултат на извършено преизчисление на количество електрическа енергия за конкретния обект на потребление в хипотеза на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ/2019г., а корекцията съгласно Справка от 10.10.2022г. е извършена в хипотеза на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ – при наличие на СТИ, но липса на конкретен измерител на отклонението, вследствие на констатация при проверката на 30.09.2022г. за липса на пломба на СТИ. Независимо обаче на какво основание е извършено преизчислението в конкретния случай, оспорването на заповедта на Председателя на БИМ за делегиране на правомощия по чл. 58, ал. 2 от ЗИ, като вътрешнослужебен акт, учредяващ компетентност по делегация или заместване е извън обхвата на АПК. Този акт не създава права и задължения за ищцата, с него не се засягат пряко и непосредствено нейни права, свободи и законни интереси, нито се създават задължения за нея. Ето защо и нищожността или незаконосъобразността на заповедта не би рефлектирала върху развитието и изхода на исковия спор за недължимост на исковата сума – цена на ел. енергия за минал период.

Оспорването на заповедта на Председателя на БИМ не би рефлектирало и върху откритото от ВРС производство по оспорване на доказателствената стойност на съдържанието на КП от метрологична експертиза на електромер

№

348/05.10.2022г.-АУ-00002951155/03.10.2022г. Към момента на откриване на това производство оспорването е бланкетно, неуточнено, като липсва връзка на обусловеност на изхода му от валидността, респ. законосъобразността на заповедта за делегиране на правомощия от председателя на БИМ на главния директор и на началниците на структурните звена в ГД МИУ.

По тези съображения, съдебният състав приема, че определението, с което производството по делото е спряно с оглед наличието на връзка на преюдициалност между две дела е неправилно и постановено в нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. На това основание определението следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване на разглеждането му.

4

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК частният жалбоподател има право на разноски в доказан размер за реално извършване – адвокатско възнаграждение в размер на 1596 лв. с вкл. ДДС и държавна такса – 15 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: