Решение № 4051 от 07.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4051 гр. София, 07.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110200596 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „....“ АД, представлявано от изпълнителния директор Х.К.П., чрез пълномощника М. Г., против наказателно постановление /НП/ №45-07-10/27.10.2023 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ /ГД ГВА/, въз основа на съставен на 03.10.2023 г. на „....“ АД, представлявано от изпълнителния директор Х.К.П., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 45-06-11, за това, че „....“ АД, в качеството си на летищен оператор, на 10.07.2023 г., в 15.20 часа, на територията на Летище „София“, Терминал 2, преднамерено е възпрепятствал проверка на инспектори от ГД ГВА, осъществявана от инспектор Л. Т. и старши инспектор М.А., които са поискали осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение на Терминал 2, с цел да бъде извършена проверка /чрез преглед на камерите за видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места/ дали е осъществен нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен достъп на летищния оператор /каквато проверка е невъзможно да бъде извършена без предоставяне на достъп до залата за видеонаблюдение/, но 1 служител /Ц.Т./ в отдел „Обективен контрол“ на „....“ АД не е допуснал служителите на ГД ГВА с обяснението, че преди осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение, е необходимо да се получи предварително разрешение от директор на дирекция „Сигурност“ на „....“ АД, което е нарушение на чл.16.4, буква „а“ от Регламент (ЕС) №18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) №300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване, за което и на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.143,ал.3,т.9 от закона за гражданското въздухоплаване, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В НП е отразено, че нарушението е извършено за първи път.

От „....“ АД било депозирано пред административно наказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което е написано, че същият е незаконосъобразен, издаден при противоречие с материалните и процесуалните разпоредби, защото долупосочените нарушения лишават Дружеството от възможността да упражни пълноценно правото си на защита, а именно:

- Актът не съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а посочените такива са непълни и неверни, изложени по начин, който не пресъздава правилно и истинно фактите от обективната действителност.

Във възражението е отразено, че инспекторите не са уведомили летищния оператор, в какво се състои проверката и дали достъпа, който изискват, е свързан с такава проверка или е във връзка с друга тяхна дейност, а за недопускане на нерегламентирано прекъсване процеса по наблюдение на летището, е създадена Процедура №108 за работа на служителите по сигурността от отдел „Обективен контрол“ в мониторната зала, утвърдена от Директор дирекция „Сигурност“ на 06.06. 2023 г., с която инспекторите на ГД ГВА са запознати, тъй като във всички останали случаи, в които са поискали достъп до залата и съответно до видеоматериали, са я спазвали и безпрепятствено са си изпълнявали служебните задължения и в този смисъл 2 остава неясно защо молбата на служителя на летищния оператор да се спази изискването на вътрешната процедура и да се получи разрешение от съответните лица, е възприето от актосъставителя като преднамерено недопускане до залата за видеонаблюдение, а и въведените от проверяваните субекти процедури за достъп не противоречат на нормативните.

- Посоченото в акта е квалифицирано като нарушение на чл.16.4. буква „а“ от Приложение № II на Регламент (ПС) № 18/2010 па Комисията от 08 януари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета но отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване, която разпоредба не съдържа задължение на летищния оператор, а регулира какви действия може да предприеме компетентният орган, във връзка с правомощията на одитори в определени случаи, но не задължава субект да извършва или да се въздържа от извършване на дадено правно дължимо действие и посочената норма няма за адресат летищния оператор, за да бъде сочена, като норма, която е нарушена от него, т.е. летищният оператор не може да бъде субект на твърдяното нарушение.

- На „....“ АД не са предоставени констативен протокол за резултатите от проверката, с приложени към него събрани доказателства, както и Доклал № 18-00-702/28.08.2023 г.

Недоволен от НП и наложената с него санкция от „....“ АД, чрез пълномощника М. Г., то било обжалвано чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в несъответствие с целта на закона, при нарушение на правилата за неговото издаване и в противоречие с материално правните разпоредби, като са повторени доводите и съображенията, отразени във възражението срещу АУАН, съответно отнесени и към НП, със следните допълнения:

Констатацията, направена в НП, че залата за видеонаблюдение безспорно е обект на проверка, по смисъла на чл.16б,ал.3,т.1 от ЗГВ, би била вярна, ако самото видеонаблюдение беше предмет на проверката, но в случая, според посоченото в АУАН и в НП, обект на проверката е евентуален нерегламентиран достъп до критичната част в зоната за сигурност, а 3 видеонаблюдението и съответно достъпът до залата, в която могат да се преглеждат записите и камерите са само средства за проверка, поради което и не е осъществен фактическия състав на нарушение на посочената разпоредба.

Написано е още, че според изложеното в НП, че не е съставен протокол от проверка, тъй като проверката не е била осъществена, не отговаря на изискванията на закона и е в противоречие с останалите факти, изложени от наказващия орган, тъй като от една страна се твърди, че е била в ход проверка от инспекторите за осъществен нерегламентиран достъп до критичната част на зоната с ограничен достъп на летището, а от друга страна се твърди, че няма протокол, защото няма проверка, поради което ако е извършвана действителна проверка от страна на инспекторите, за същата е следвало да се спази изискването на закона - чл.16б, ал.4 от ЗГВ и да се състави констативен протокол, в който да се посочат обстоятелствата, свързани с възпрепятстването на тази проверка, ако такива са съществували в обективната действителност. С оглед на това се иска НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят „....“ АД, редовно призован, се представлява от пълномощника си Г., която представя копие на деловодно нерегистрирана докладна записка от 10.07.2023 г. от служителя, който е бил на работа във времето, в което в АУАН и НП се сочи, че е извършено нарушението - Ц.Т. - ръководител сектор в отдел „Обективен контрол“, адресирана до директора на дирекция „Сигурност“. Пълномощникът Г. пледира НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Начков, който пледира жалбата срещу НП да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган и при спазена процедура.

Юрисконсулт Начков счита, че от доказателствата по делото се установява посоченото нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4

При проведения разпит на актосъставителя Л. Т. тя в показанията си повтаря синтезирано отразената в АУАН фактология, като казва, че като инспектори при ГД ГВА, тя и колегата й М.А. на 10.07.2023 г. трябвало да извършат проверка на „....“ АД на летище София, терминал 2, т.к. по служба била установила, че лица преди да получат идентификационните си карти за достъп до въздухоплавателно средство, са осъществили такъв, а да се допускат хора до въздухоплавателното средство и да извършват полети, без дори формално да са получили достъп с издаване на карта за такъв, представлява опасност за националната сигурност. С оглед на това трябвало да бъдат проверени, чрез системата за видеоконтрол, тези обстоятелства, но отивайки на място пред залата за видеонаблюдение служителят при „....“ АД Тодоров, на когото се легитимирали със служебни карти и го информирали, че желаят да извършат проверка, им обяснил, че няма да ги допусне до залата за видеонаблюдение без предварително разрешение на директора на дирекция „Сигурност“, тъй като от юни 2023 г. била приета вътрешна /на дружеството/ инструкция – Процедура 108, според която се допускат в залата за видеонаблюдение лица, които предварително са получили разрешение за това от директора на дирекция „Сигурност“ на дружеството, във връзка с което следва да се свържат с директора по телефона, за да получат разрешение за достъп до залата за видеонаблюдение, относно намерението им за извършване на проверката. Инспектор А. няколкократно направил опит да се свърже с въпросния директор, но не било отговорено на позвъняванията му, поради което и Т. и А. си тръгнали. Т. заявява, че правото им да извършват проверка, включително и без предварително разрешение, е регламентирано в ЗГВ и дори „....“ АД да има някаква вътрешна регламентация в тази насока, тя следва да касае само за служители на това дружество, но не може да се противопоставя на нормативните разпоредби на ЗГВ, предоставящи достъп на инспекторите до залата за видеонаблюдение, във връзка с изпълнението на служебните им задължения.

По делото като доказателства са приложени от административно наказващия орган в копие доказателства за компетентността на актосъставителя.

5

От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, се установява с необходимата категоричност, че 10.07.2023 г., в 15.20 часа, инспекторите в отдел „Авиационна сигурност при ГД ГВА - държавен и надзорен орган в гражданското въздухоплаване на Република България - Л. Т. и М.А., с оглед данни по служба, че лица, преди да получат идентификационните си карти за достъп до въздухоплавателно средство, са осъществили такъв, а да се допускат хора до въздухоплавателното средство и да извършват полети, без дори формално да са получили достъп с издаване на карта за такъв, представлява опасност за националната сигурност, за да извършат проверка, чрез системата за видеоконтрол, относно тези обстоятелства по отношение на „....“ АД, на територията на Летище „София“, Терминал 2, отишли пред залата за видеонаблюдение на този летищен оператор, където на работа бил служителят при „....“ АД - Ц.Т. - ръководител сектор в отдел „Обективен контрол“, на когото двамата инспектори се легитимирали със служебни карти и го информирали, че желаят да извършат п р о в е р к а , възможна единствено чрез преглед на камерите за видеонаблюдение, позиционирани на определените за това места - дали е осъществен нерегламентиран достъп до критична част от зона с ограничен достъп на летищния оператор, и поискали за това осигуряването на достъп до залата за видеонаблюдение на Терминал 2. Ц.Т. им обяснил, че няма да ги допусне до залата за видеонаблюдение без предварително разрешение на директора на дирекция „Сигурност“, тъй като от юни 2023 г. била приета вътрешна /на дружеството/ инструкция – Процедура 108, според която се допускат в залата за видеонаблюдение лица, които предварително са получили разрешение за това от директора на дирекция „Сигурност“ на дружеството, във връзка с което ги уведомил, че следва да се свържат с директора по телефона, за да получат разрешение за достъп до залата за видеонаблюдение, относно намерението им за извършване на проверка, както и че в залата по това време имало от други служби проверяващи лица. Инспектор А. няколкократно направил опит да се свърже с въпросния директор, но не било отговорено на позвъняванията му, поради което и Т. и А. си тръгнали, но и покъсно нямало обаждане към тях от този директор.