Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6019 от 01.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5685/2026
Вид
Решение № 6019
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Любомир Василев, Денислав Димчев Ненов, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6019 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100505685 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5685/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД гр.София ЕИК 200299615 срещу решение №2810 от 15.02.2026 г по гр.д.№22577/24 г на СРС , 171 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113 гр.София сумата от 378,82 евро (равностойност в лева – 745,91 лева), с включени в нея ликвидационни разноски от 15,00 лева, регресно обезщетение от застраховател по „Каско“ от застраховател по „ГО“ по щета № 0500892122/02.02.2023г., образувана за вреди по лек автомобил марка „БМВ 530 ХI“, с рег. № ****, причинени при ПТП на 31.01.2023г., в гр.София, бул. „Цар Борис III”, причинено виновно от водача на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № **** , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024г., до окончателното заплащане на сумата ] сумата от 34,12 евро (равностойност в лева – 66,73 лева), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2023г. - 16.04.2024г ; както и сумата от 485,73 евро разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният съд е неглижирал показанията на св.Т.А. , според които той не е преминавал осевата линия и не е възприел удара с пострадалото МПС лек автомобил марка „БМВ 530 ХI“, с рег. № ****.

Незаконосъобразно не е уважено възражението за съпричиняване от поне 50 % , че водачът 1 на лек автомобил марка „БМВ 530 ХI“ е нарушил чл.20 ал.2 ЗДвП . Въпросното МПС е следвало да се движи с много по-ниска скорост , която да е съобразена с пътната обстановка .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Причина за ПТП е поведението на водача на товарен автомобил марка „МАН“, с рег. № **** , които е нарушил чл.44 ал.1 ЗДвП и е ударил пострадалия л.а. при разминаване . Искът е доказан по основание и размер с представените писмени доказателства , показанията на св.Й.С. и САТЕ . Правилно не са кредитирани изцяло показанията на св.Т.А. . Не е доказано възражението за съпричиняване от водача на лек автомобил марка „БМВ 530 ХI“ .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 24.02.2026 г и е обжалвано в срок на 10.03.2026 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа и правна страна по делото е установено следното .

Безспорно към датата на процесното ПТП :

-между ищеца и Й.С. С. е имало сключен застрахователен договор „Каско на МПС“ относно лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 ХI“, с рег. № ****;

-към датата на процесното ПТП е имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на водача на товарен автомобил марка „МАН“, рег. № **** при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД;

-извършено е плащане от ищеца на стойността на ремонт на лекия автомобил в размер на 730,91 лв., както и са налице обичайни ликвидационни разноски на ищеца в размер на 15 лв.

В резултат на пътнотранспортното произшествие „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****, е бил на оглед при застрахователя-ищец, който е описал вреди по автомобила, както следва: стойка на външно ляво странично огледало и стъкло на ляво външно огледало.

В изпълнение на задълженията по договор за застраховка „Каско“ ищецът е изплатил обезщетение в размер на 730,91 лева на 02.06.2023г. /платежно л. 29/.

Ищецът е поканил ответника да възстанови стойността на ремонта на МПС . Поканата е получена от ответника на 21.07.2023г., в отговор на която покана ответникът отказал да 2 заплати регресната претенция.

Според двустранен констативен протокол от 31.01.2023г., подписан от водачите на двата автомобила мястото и участниците в ПТП са : превозно средство А – л.а. „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****, и превозно средство Б – товарен автомобил „МАН“, с рег. № ****. В графа „обстоятелства“ водачите са отразили, че произшествието е настъпило за превозно средство А и за превозно средство Б – при навлизане в лента за насрещно движение. Водачите са отразили вредите – за превозно средство А – счупено ляво странично огледало.

Според уведомлението до застрахователя по „Каско“ водачът на увредения лек автомобил е посочил, че произшествието е настъпило при навлизане на камиона в неговата лента за движение, като реализирал удар, вследствие на което било счупено неговото ляво странично огледало.

Според разпитания пред СРС свидетел Й.С. /водач на л.а. „БМВ 530 XI“, с рег. № ****/ произшествието се е случил на булевард „Цар Борис III” преди спирката на трамвай № 5 в павирания участък на пътя. С. се е движил в посока кв. „Княжево“ в лява лента, а товарният автомобил се движел срещу него в неговата лява лента когато изведнъж товарният автомобил навлязъл в неговата лента и го ударил. Ударът бил реализиран с найстраничната предна лява част на камиона и че другият щофьор дори не разбрал за удара.

Маркировката на пътя била видима и между двете платна имало двойна непрекъсната лента.

След като го ударил, свидетелят С. настигнал шофьора на товарния автомобил и двамата водачи изготвили двустранен констативен протокол. Заявява, че не е имало проблеми и не е имало нужда да викат полиция, тъй като другият водач признал вината си. Заявява, че шофирал с около 50 км/ч.

Според разпитания пред СРС свидетел Т.А. /водачт на товарен автомобил „МАН“, с рег. № ****/ , същият признава , че почеркът и подписът на протокола за ПТП са негови . А. си спомня за процесното ПТП. Шофирал т.а. „МАН“ с платформа в посока от кв. „Княжево“ към кръстовището на бул. „Цар Борис III” и точно на „Горнобански път“, където се стеснявал участъка, се разминал с л.а. „БМВ“ до осевата линия и с левия заден мигач било ударено огледалото на л.а. „БМВ“ и се счупило. Изтъква, че чул шум от удар, но продължил да шофира. Другият водач го настигнал, отбили колите и видял наистина, че предното му странично ляво огледало е счупено без пластмасата.

Според СРС по отношение на вида на счупване на огледалото на л.а. „БМВ“ показанията на А. се опровергават от останалия събран доказателствен материал, доколкото навсякъде е описано, че цялото тяло на външното ляво странично огледало е било счупено, а не само стъклото. Свидетелят А. твърди, че не е пресичал осевата линия, карал много близо до осевата линия, но не я бил прекрачвал като се движел в неговото платно с около 30-40 км/ч. Сочи, че габарита на камиона е стърчал точно след гумата и явно е навлязъл в другата лента. В останалата част показанията на свидетеля А. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.

3

Според приетата пред СРС САТЕ описаните от ищеца вреди по л.а. „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****, са в причинно-следствена връзка с реализираното на 31.01.2023 г ПТП , което се е случило поради навлизане в лентата за насрещно движение и поради неосигуряването на безопасна странична дистанция при разминаване с л.а. „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****, в резултат на което е станал удара. Според вещото лице, причините за настъпване на произшествието са от субективен характер на водачите с органите за управление – водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е запазил траекторията си на движение в собствената пътна лента, като едновременно с това осигури и достатъчна безопасна странична дистанция при разминаването с насрещно движещия се л.а. „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****. Действителният размер на имуществените вреди към датата на застрахователното събитие е в размер на 776,86 лева, т.е. стойност повисока от платената от застрахователя.

Според СРС ищецът е доказал наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ. По делото има спор относно механизма на ПТП. Механизмът е следният : на 31.01.2023г., в гр.София, на бул. „Цар Борис III”, е настъпило ПТП между МПС марка „БМВ 530 ХИ“, с рег.

№ **** и товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** като водачът на товарен автомобил „МАН“ с рег. № ****, движейки се по бул. „Цар Борис III” с посока от кв. Княжево към бул.

„Никола Петков“ в района преди спирката на трамвай № 5, навлиза частично в лентата за насрещно движение, като не осигурява безопасна странична дистанция при разминаване и реализира удар с насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****.

Според СРС с поведението си водачът на товарен автомобил „МАН“ с рег. №****, е нарушил правилото на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, а именно, което изисква от водачите когато платното за движение има четири и повече пътни ленти, на водачите им е забранено да навлизат и да се движат в лентите за насрещно движение. Същевременно, с поведението си водачът на товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** е нарушил и правилото на чл.44, ал.1 ЗДвП, който изисква при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.

В резултат именно на несъобразеното с тези правила поведение на водача на товарен автомобил „МАН“ с рег. № **** – навлизане в лентата за насрещно движение и неосигуряването на достатъчно странично разстояние при разминаване на превозните средства, е настъпил удар с насрещно движещия се МПС марка „БМВ 530 ХИ“, с рег. № ****. В резултат точно на тези нарушения траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар.

Според СРС в подкрепа на посочения механизъм е заявлението до застрахователя, показанията на разпитаните свидетели, заключението на САТЕ и представения двустранен протокол за ПТП . Последният не се ползва с материална доказателствена сила , но дава достатъчна информация за механизма на произшествието, а по делото не се събраха 4 доказателства, които да го опровергават.

Според СРС възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно . Няма данни за нарушение на правилата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото в свидетелските си показания водачът на увредения автомобил Й.С. заявява, че се е движел със скорост от 50 км/ч, която скорост е в съответствие с изискването на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Това обстоятелство се подкрепя и от заключението на вещото лице, което посочва, че в участъка към трамвайна спирка до ул. „Райска градина“ по посоката на движение на увредения автомобил е бил поставен пътен знак В-26, указваща разрешената максимална скорост на движение – 50 км/ч. Освен това, по делото не са установени данни, от които да се достигне до извод за наличие на препятствия, ограничаващи видимостта на водачите или затрудняваща възможността за контролиране на превозното средство. Според СРС тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответника , но същото е изцяло недоказано.