Решение № 1301 от 11.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1301 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000502731 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 263892 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1660/2020 г. по описа на СГС, съдът е осъдил, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК 121683408 да заплати на М. К. Б., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 1 870 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, двете резултат от ПТП, състояло се на 26.06.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано от датата на настъпване на ПТП до окончателното изплащане, като предявения иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът

„СТОЛИЧЕН

АВТОТРАНСПОРТ“

ЕАД, който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. В същата твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в рамките на производството ищецът, който носи доказателствената тежест, е успял да докаже по безспорен начин, че негов служител е проявил противоправно и виновно поведение. Твърди, че процесното ПТП е настъпило не по вина на служител на жалбоподателя, съставлява случайно събитие. Евентуално, оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерно. Оспорва и дължимостта на обезщетението за имуществени вреди. Моли съда да отмени 1 обжалваното решение изцяло, при условията на евентуалност да намали присъдената сума за обезщетение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. К. Б.. В съдебно заседание оспорва жалбата.

Ответникът по евентуалния иск, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва жалбата.

Третото лице-помагач, И. Д. А. не взема становище по жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание) и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на е ОСНОВАТЕЛНА.

От представените по делото доказателства се установява, че първоинстанционният съд е сезиран от М. К. Б. с главен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен срещу „СТОЛИЧЕН

АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД за присъждане на обезщетения за причинени имуществени вреди в размер на 1 870 лв. и неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.06.2017 г. до окончателното изплащане. За причина за настъпване на вредите се сочи, противоправно поведение на служител на този ответник, който е управлявал автобус от градския транспорт на гр. София и при настъпила опасност на пътното платно поради неговата авария, изразяваща се в разлив на горивосмазочни материали, не е сигнализирал на останалите участници в движението като така е допуснал настъпването на ПТП с въззивника М. К. Б..

2

Последният е управлявал мотоциклет и е преминал по пътното платно след автобуса, в резултат от което се е подхлъзнал на разлятата ГСМ и е реализирал ПТП, при което са му нанесени физически травми.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за механизма на осъществяване на процесното ПТП, за наличието на противоправно и виновно поведение у водача на процесния автобус, за пряката причинно-следствена връзка между евентуално такова и твърдените вреди, както и за вида, характера и размера на последните.

По така повдигнатия правен спор въззивната инстанция намира следното:

Съобразно приетото с ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и възниква при кумулативната даденост на следните предпоставки: да са причинени вреди на ищеца; тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е възложил работата; вредите да са причинени при или по повод изпълнение на възложената от ответника работа и работникът да има вина за тяхното причиняване. Посочено е, че лицето, което е възложило работата, може да се освободи от отговорност в няколко хипотези: ако този, на когото е възложил работата, не е причинил вреди; ако вредите не са причинени при или по повод на възложената работа; или ако действията на натовареното лице не са виновни и противоправни.

От свидетелските показания на свид.А. Д.,очевидец та ПТП, се установява, че същият е бил на мястото на настъпване на процесното ПТП.

Малко преди него, той видял, че на улицата има спрял автобус на градския транспорт в гр. София, от който има силен теч на гориво и смазочни материали. ГСМ се стичали по цялото платно, а следата стигала и спирала до автобуса. Видял, че по платното, в средната от три ленти, се движи колона от автомобили, а последен в нея бил ищецът на мотоциклет. Всички автомобили и мотоциклетът се движели бавно и в момента, в който предната гума на въззивника стъпила на течността, тя поднесла и той паднал на лявата си страна. Свидетелят се притекъл на помощ на катастрофиралия и докато бил там не видял да се поставя някакъв знак за наличната опасност на пътя.

Водачът на автобуса разговарял до автобуса с трето лице. В същия смисъл са и показанията на свидетеля А. Б., съпруга на ищеца, неочевидец на ПТП, която заявява, че при пристигането й на мястото на ПТП, е видяла, че на пътя има 3 спрян автобус от градския транспорт на гр. София и дирята на ГСМ стигала точно до него.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че така описания от ищеца М. К. Б. механизъм на настъпване на ПТП е обективно възможен като наличието на ГСМ на пътното платно може да е единствена причина за настъпване на занасяне на гумите на мотоциклета.

При така установеното настоящият съдебен състав приема, че от доказателствата по делото се установява, че момента на настъпване на процесното ПТП на пътното платно, откъдето е преминавал ищецът М. К. Б. с мотоциклета си е имало разлети ГСМ, които са станали основна причина за подхлъзването на предната гума на мотоциклета и падането на водача му на пътното платно.

Съобразявайки посочените горе свидетелски показания, съдът намира за правилно и кореспондиращо и с останалите, събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и влязло в сила решение по НАХД, заключението на първоинстанционния съд, че ГСМ са изтекли на пътното платно от аварирал автобус на градския транспорт в гр. София. За това говорят показанията и на двамата свидетели, като съдът кредитира, като при кредитиране на показанията на А. Б., съдът съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав, намира, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищцовата страна, противоправно поведение на водача на автобуса, което да се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените вреди.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя, че процесното ПТП има характера на случайно събитие, досежно настъпилата авария на автобус на градския транспорт и поведението на водача на автобуса.

От събраните по делото доказателства се установява, че наличието на ГСМ на пътното платно се дължи на авария на автобуса на градския транспорт, която съставлява непредвидимо за водача му обстоятелство.

Същият няма и обективната възможност да предотврати изтичането на ГСМ на пътното платно, доколкото аварията е настъпила докато превозното 4 средство е било в движение. Водачът на автобуса е имал възможност, а и задължение, да предприеме аварийно спиране след констатиране на възникналия проблем и е да остане в покой в крайната пътна лента., като съсредоточи усилията си превантивно по евакуация на пътниците от автобуса.

Едва след това за него възниква задължени е обозначи мястото на аварията и евентуално да обезопаси същото, ако разполага с необходимите средства и възможности,предвид характера на аварията.

От показанията на свидетеля очевидец се установява, че трафикът по пътното платно е бил интензивен и автомобилите са се движили в колона, предвид което за водача на автобуса е било невъзможно да навлезе пеша на нерегламентирано за пешеходци място сред движещи се автомобили, за да обозначи наличието на препятствие, създаващо опасност за останалите участници в движението, без да застраши собствения си живот и здраве. Не на последно място, доколкото е видно, че автобусът е спрял на мястото на аварията, то следва изводът, че последната е настъпила кратък период от време преди реализирането на процесното ПТП, което също обосновава невъзможност на водача на автобуса да успее да сигнализира мястото, особено като се има предвид, че става въпрос за МПС на обществения транспорт, което изисква при подобна ситуация, водачът да осигури безпрепятствено слизане на пътниците от превозното средство.

Гореизложено обосновава извод, че процесното ПТП съставлява случайно събитие, т.е. обективно непредвидимо по своя произход и непреодолимо към този момент събитие, което е настъпило извън волята на участващите лица. Същото изключва противоправността на поведението и вината на служителя на ответника „СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД, поради което неговата отговорност не следва се ангажира в настоящето производство.

С оглед приетото предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ответника

„СТОЛИЧЕН АВТОТРАНСПОРТ“ ЕАД се явява неоснователни и недоказани и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Това от своя страна обуславя разглеждането на предявените евентуални искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу евентуалния ответник СТОЛИЧНА ОБЩИНА.

При установената горе и относима и към тази претенция фактическа 5 обстановка, въззивният съд намира и исковете срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА за неоснователен и недоказан. В тази връзка приема, че в случая настъпилият инцидент е резултат от попадане на прясно разляти ГСМ на пътното платно, което събитие само по себе си е случайно и непредвидимо, настъпило непосредствено преди инцидента. Обективно е невъзможно служителите на общината, осъществяващи дейности по поддръжка на пътищата да предвидят случайното излИ.е на автомобилно масло върху пътната настилка и при липса на знание за такова събитие не биха били в състояние и да предприемат съответните действия за отстраняването му и предотвратяване на евентуални вреди за участниците в движението. Случаят би бил различен, ако излИ.ето на ГСМ на пътя е било доведено до тяхното знание и мерки не са били предприети, или същите са късно предприети или недостатъчно адекватни, но в настоящия случай липсват твъдения, данни и доказателства за подобна хипотеза. Вярно е, че отговорността на лицето, възложило на друго някаква работа по чл. 49 от ЗЗД е обективна, но за да може същата да бъде ангажирана следва лицето, осъществяващо работата виновно да е причинил вреда други му при или по повод на работата и независимо, че вината се предполага, тази презумпция е оборима. В случая доколкото се касае за непредвидимо събитие, за което служителите на общината не са знаели и не са могли да узнаят своевременно преди инцидента, следва да се приеме, че не е налице виновно и противоправно тяхно бездействие и презумпцията за вина се явява опровергана.