Решение № 260969 от 14.07.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2023г., гр.София

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи май, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 16669 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „О.Ф.Б.“ ЕАД срещу Ц.Е.Х., за установяване съществуването на вземане на „О.Ф.Б.“ ЕАД, като правоприемник по цесия на „Б.ДСК“ ЕАД, по отношение ответника Ц.Е.Х., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016г. и Допълнително споразумение към него от 30.09.2016г., обявен за предсрочно изискуем считано от 28.07.2017г., както следва: сумата 14081.00евро – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 16.08.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 707.23евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2017г. до 15.08.2017г.; сумата 34.53евро – надбавка за периода 13.02.2017г. до 15.08.2017г.; сумата 60.00евро – такса; сумата 632.16лв. – разноски сторени в заповедното производство за държавна такса и за възнаграждение за защита от юрисконсулт, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.09.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 56330/2017г. на СРС.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че главният иск е недопустим и неоснователен, за присъждане на дължими суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016г. и Допълнително споразумение към него от 30.09.2016г., обявен за предсрочно изискуем считано от 28.07.2017г., както следва: сумата 14081.00евро – главница, падежирала и непадежирала; сумата

591.49евро – възнаградителна лихва начислена върху падежиралата главница, за периода от

05.02.2017г. до 05.07.2017г.; сумата

3418.55евро – наказателна лихва начислена върху непогасената главница за периода от 29.07.2017г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

В условие на евентуалност, ако се приеме, че предявеният в евентуалност иск е недопустим и неоснователен, за присъждане на суми по Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016г. и Допълнително споразумение към него от 30.09.2016г., обявен за предсрочно изискуем считано от датата на предявяване на иска, както следва: сумата 14081.00евро – главница, падежирала и непадежирала; сумата 3146.44евро – възнаградителна лихва, начислена върху падежирали вноски, за периода от 05.02.2017г. до 05.09.2017г.; сумата 431.94евро – наказателна лихва начислена върху непогасената главница за периода от 05.02.2017г. до 05.12.2019г., на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба „О.Ф.Б.“ ЕАД твърди, че цедента „Б.ДСК“ ЕАД предоставил на кредитополучателя В.П.С.сумата

27769.49лв. по Договор за кредит за текущо потребление от 05.02.2020г., която сума била напълно усвоена от нея. Поради неизпълнение на задълженията по него за срочно внасяне на дължимите вноски от страна на ответницата, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което е надлежно връчено съобщение на длъжника, считано от 28.07.2017г., когато е връчена нотарилна покана. Т.к. въпреки отправените покани плащане не последвало ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по отношение дължимите суми. Длъжникът възразил срещу заповедта, което станало причина за завеждане на настоящият иск.

Излага, че плащанията за погасяване на дължимите вноски по кредита били преустановени от ответницата считано от 05.02.2017г., като съобразно погасителния план към Допълнителното споразумение главницата започва да се изплаща от вноска с падеж 05.04.2017г. От претендираната главница в размер на сумата

14081.00евро, 410.32евро са по падежирали вноски за периода от 05.04.2017г. до 05.08.2017г. и 13670.68евро по предсрочно изискуема главница, считано от вноска с падеж 05.09.2017г. до 05.09.2017г. Сумата 707.23евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2017г. до 15.08.2017г. е изцяло преди датата на подаване на заявлението, като 99.16евро е за вноските с падежи 05.02.2017г. и 05.03.2017г.

В отговора на исковата молба Ц.Е.Х. не оспорва, че между нея, като кредитополучател и кредитора „О.Ф.Б.“ ЕАД - цесионер по цесия сключена с цедента „Б.ДСК“ ЕАД, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016г. и Допълнително споразумение към него от 30.09.2016г., обявен за предсрочно изискуем считано от 28.07.2017г., когато и е връчена и нарочна нотариална покана.

Възразява, че не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.к. не е налице забава при плащането на месечните вноски.

Възразява и, че клаузите по договора не са индивидуално договорени в частта относно формиране на лихвата по кредита. Поискала да предоговори определени части, но и било отказано с мотив, че договора е бланков.

Счита за неравноправна клаузата за едностранна промяна на лихвения процент.

Съгласно договора за кредит и погасителния план към него, лихвата по кредита се формира едностранно от кредитора, въз основа фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.45%, коригирана със стойността на 6 месечния EURIBOR. Съгласно клаузите в договора при промяна на стойността на пазарния индекс 6-месечният EURIBOR, лихвата по кредита също се променя, но само в посока увеличение, като в случаите на отрицателна стойност на индекса не се предвижда реципрочна възможност за намаление на лихвата. Затова счита, че тази уговорка е във вреда на потребителя. Лихвения процент не е фиксиран в договора за кредит, нито е определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично, без да е необходимо допълнително споразумение между страните, от сбора на фиксираната надбавка и променлив лихвен индекс. Банката едностранно променя условията, при които следва да изчислява размера на вноската. Не спазва изричната договорка за съобразяване на лихвата със стойността на 6 месечния EURIBOR, не отчита спадовете му, не възстановява надвнесените суми и не намалява месечните вноски, а кредитополучателят следва да спазва с точност договора и да прилага коректно формулата за изчисляване на лихвата.

Възразява, че е нищожно допълнителното споразумение към договора за кредит, което предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви, прибавени към главницата, поради което последната неоснователно се увеличава. Така допълнителното споразумение е сключено само с цел увеличение едностранно на лихвите по кредита и несъобразяването и с намаляващата стойност на индекса 6-месечния EURIBOR. Общите условия към договора не са индивидуално договорени, че едностранното определяне на вноската става въз основа неравноправни, поради което нищожни клаузи към договора и допълнителни условия към него, включително общи условия.

Претендира искът да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност редуцирани – намалени по размер приетите за дължими суми по кредита.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по договор за банков кредит с твърдените параметри, по което е изправна страна, по което ответникът е усвоил изцяло заетата сума, като не е върнал в уговорените срокове суми съставляващи вноски за главница и лихви, за фиксираните в исковата молба периоди и размери.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи, че е платил или че е налице основание за неплащане.

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че между Ц.Е.Х., като кредитополучател и кредитора „О.Ф.Б.“ ЕАД - цесионер по цесия сключена с цедента „Б.ДСК“ ЕАД, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016г. и Допълнително споразумение към него от 30.09.2016г., обявен за предсрочно изискуем, поради твърдяно закъснение при плащане на месечните вноски, считано от 28.07.2017г., когато на длъжника е връчена нарочна нотариална покана.

За неплатените задължения по договора по заявление на кредитора е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.09.2017г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 56330/2017г. на СРС, за сумата 14081.00евро – главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 16.08.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 707.23евро – договорна

/възнаградителна/ лихва за периода от 05.02.2017г. до

15.08.2017г.; сумата 34.53евро – надбавка за периода 13.02.2017г. до 15.08.2017г.; сумата

60.00евро – такса; сумата 632.16лв. – разноски сторени в заповедното производство за държавна такса и за възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз основа него и събраните доказателства приема за установено, че кредита е изцяло усвоен на 07.03.2016г., Спорните между страните въпроси се свеждат до размера на вземанията на кредитора за главница, лихва и разноски, респ. налице ли е неравноправност на клаузи в потребителски договор.

Неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП е клаузата в договора, с която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента базов лихвен процент /БЛП/ с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучател Нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП е тази клауза и в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, както и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер, която представлява дължимата от кредитополучателя цена по договора за кредит, тъй като те не задължават банката да намалява БЛП при намаляване на индексите, предвидени в договора за кредит, което води до несъответствие с общото изискване за добросъвестност, а механизъмът за формиране на дължимата лихва води до увеличаване цената на услугата, без да е договорена възможност потребителят да се откаже от договора - чл.

143, т. 12 ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Посочените клаузи от договора са неравноправни и по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално договорени – представляват клаузи от индивидуален договор, изготвени предварително от търговеца и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Като съобрази разпоредбите на чл. 8, 12, 15 от договора за кредит и чл. 7, 8 и 20 от общите условия към договора за кредит, относно начина на формиране на лихвата по кредита, възможността за предоговаряне на определени части, предвидената едностранна промяна на лихвения процент и промяна на лихвата по кредита но само в посока увеличение при промяна на стойността на пазарния индекс 6-месечният EURIBOR, като в случаите на отрицателна стойност на индекса не е предвидена реципрочна възможност за намаление на лихвата, както и липсата на фиксиран в договора за кредит лихвен процент, без определен негов минимален или максимален размер, като той се формира автоматично, без да е необходимо допълнително споразумение между страните, от сбора на фиксираната надбавка и променлив лихвен индекс, и възможността банката едностранно променя условията, при които следва да изчислява размера на вноската, съдът приема, че тези клаузи са неравноправни, и затова нищожни. Доказателства в обратна насока за индивидуално договаряне между страните не са представени от ищеца.