Решение № 70 от 24.08.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Елг. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600087 по описа за 2022 година

С присъда № 5 от 28.02.2022г., постановена по НОХД № 288/2021г., Окръжен съд-Ямбол е признал подсъдимия ..... К., роден на ********** г. в с.

Къзълл, общ. Кастамолу, Република Турция, за виновен в това, че на 13.10.2021 г., в гр. Елхово по път 1-7, км. 293 +213 м., в участък от околовръстен път на гр. Елхово, в посока гр. Ямбол - ГКПП - Лесово, обл.

Ямбол, управлявал състав от МПС - влекач, марка "ДАФ" модел "CF 85 EDN3" с peг. № .. и прикачено полуремарке, марка "TIRSAN", модел "МЕ", с peг. № .., двете собственост на "Атлас Кара Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от Х.Е. от гр.

Истанбул, Република Турция, при което нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. /S.M./, родена на .. г. в Република Италия, както и:

-една тежка и четири средни телесни повреди на Дж. Щ., родена на ********** г. в Република Румъния, изразяващи се в загуба на слезка; тежък хеморагично-травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсване на черния й дроб - няколко лоба, с обилно кървене, наложило оперативно отстраняване на жлъчния й мехур, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; открита фрактура на 1 дясната й бедрена кост, довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник и фрактура на таза - пубисната кост, довело до трайно затрудняване движението на двата долни крайника;

- средна телесна повреда на Д. М., роден на .. г. в Република Италия, изразяваща се в контузия на главата в ляво, челно, довела до черепно-мозъчна травма с проникващо нараняване в черепната кухина, както и -значителни материални щети на лек автомобил, марка "Мерцедес GLE 350D" с peг. № FM..LP, собственост на М. М. /Mehmet Mavigok/, на стойност 83 902,80 лева, на състав от МПС - влекач, марка "ДАФ" модел "CF 85 EDN3" с peг. № .. и прикачено полуремарке с peг. № .., в размер на 7 747 лв., и двете собственост на "Атлас Кара Ташъмаджълъгъ лимитед Ширкети" - Република Турция, гр. Истанбул, представлявано от Х.Е. от гр. Истанбул, Република Турция, или общо значителни материални щети по двете МПС, в размер на 91 649.80 лева, поради което на основание чл.343, ал.3, буква "б", вр. ал.1, буква "в", вр. чл.342, ал.1 вр. чл.54 и чл.58а, ал.1 НК го осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от четири години, което наказание да изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия ..... К. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият ..... К. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 13.10.2021 год. до привеждане на присъдата в изпълнение.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия ..... К. да заплати по сметка на ОД МВР-Ямбол направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 4953 лева.

Съдът се е разпоредил и с приобщеното по делото веществено доказателство - дигитален тахограф, постановявайки същият да бъде унищожен като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от назначения като служебен защитник на подсъдимия ..... К. - адвокат Д.Д. от АК-Ямбол, както и от упълномощен лично от К. защитник - адвокат М.А. от АК-София.

В жалбата, подадена от служебния защитник Д. се заявява декларативно оплакване за неправилност на присъдата поради необоснованост на същата и противоречието й с материалния и процесуалния закон. Формулирано е искане за изменяване на атакувания акт в неговата санкционна част, с намаляване размера на наложеното на подсъдимия ..... К. наказание лишаване от свобода от четири на две години и прилагане на института на условното 2 осъждане по чл.66 от НК, с определяне на изпитателен срок от три години.

В жалбата на упълномощения защитник А. се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и несправедливост на постановената присъда. Твърди се, че първостепенният съд „е възприел и тълкувал“ доказателствата по делото превратно, непоследователно и тенденциозно, в резултат на което е достигнал до грешни фактически и правни изводи, както и е отмерил наказание, неотговарящо на критериите за справедливост. Изтъква се, че обвинението срещу К. се крепи само и единствено на свидетелски показания, които са непоследователни и противоречиви. Сочи се, че осъждането на подсъдимия е тенденциозно, като е пренебрегнато изискването за диференциран подход в анализа на доказателствата за всяко едно от престъпленията, за които е ангажирана неговата наказателна отговорност и при избирателно кредитиране на събраните по делото доказателства.

Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова – оправдателна такава, алтернативно – изменяване на присъдата и намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадените жалби е постъпило писмено възражение от адвокат Р.П. от САК в качеството й на упълномощен процесуален представител на частните обвинители Д.С. и М.

М. - първата конституирана в това й качество като пострадала, както и като наследник на детето С. М., и като законен представител на малолетния Д. М., вторият – в качеството му на наследник на детето С. М. и законен представител на малолетния Д. М.. Във възражението се излагат подробни съображения в насока неоснователност на депозираните жалби. Поддържа се, че съдът е обсъдил задълбочено доказателствената съвкупност по делото, като е направил правилна преценка за осъществено от подсъдимия К. престъпление по транспорта съобразно квалификацията, предложена от прокурора в обвинителния акт. Изразявайки съгласие с подхода на съда при индивидуализация на санкцията, повереникът счита, че при отмерването й са съобразени както особеностите на конкретното деяние и личността на дееца, така и коректно са отчетени наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Акцентира се върху предходната съдимост на подсъдимия, за която се сочи, че отново касае извършено от него престъпление по транспорта и поради това има своето важно значение в преценката за степента на обществена опасност на личността му. Коректно се счита, че съдът е отчел и данните за извършена от подсъдимия манипулация на монтирания в превозното средство тахограф, както и отсъствието на принос на пострадалите в причиняване на тежкия съставомерен резултат.

Моли се постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

3

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас застъпва становище, че при постановяване на съдебния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, попадащо в обхвата на чл. 348 ал.3 т.2 от НПК и обуславящо отмяна на атакуваната присъда. Обсъждайки мотивите към присъдата, прокурорът сочи, че от същите не става ясно по какви съображения е прието, че ПТП е реализирано от подсъдимия при неупражнено ефективно управление на управляваната от него товарна композиция и като резултат от високата скорост. Подобен извод сочи, че не е бил направен от вещите лица в изготвената по делото АТЕ, в заключението по която е прието, че навлизането на товарната композиция в насрещна лента е по неизяснени причини. В този смисъл и след като съдът е обявил, че кредитира представената АТЕ, е очевидно, че същият е изпаднал в противоречие. Поддържа, че съдебният състав не се е ангажирал да изследва и анализира причината за навлизане на товарната композиция в насрещната лента за движение на лекия автомобил, довело до настъпването на съставомерните последици, предвид че изразеното в тази насока становище на вещите лица явно не е прието за правилно. Противоречие в мотивите прокурорът извежда и на основата на направено от съда заключение, че единствена вина за настъпване на ПТП има подсъдимият, който не е упражнил контрол над превозното средство и последвалата констатация, че в причинна връзка с настъпилите вредни поледици стоят и нарушения от последния на правилата по чл. 16, ал. 1, чл. 20 и чл. 21 от ЗДП. Твърди също, че при преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, съдът не е изследвал въпроса, налице ли е принос на другия водач в настъпилото ПТП. Изтъква, че такава задача не е била поставена за разрешаване от автотехническата експертиза, поради което и изводите на съда, че независимо от неразрешената скорост, с която се е движил вторият водач, той няма дял в настъпването на ПТП, са неаргументирани. На основание горното прокурорът обосновава становище, че първата инстанция не е следвало да приема, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства, а е била длъжна да разгледа делото по общия ред, като назначи допълнителна автотехническа експертиза, с помощта на която да изясни всички обстоятелства по делото. Критика прокурорът отправя и към подхода на съда при индивидуализация на санкцията, за който намира, че също е противоречив и не позволява да се разбере как е достигнал до размер на наказанието лишаване от свобода от 6 години. Изтъкнатите неясноти и противоречия в мотивите на присъдата според прокурора не могат да бъдат преодолени от въззивната инстанция, поради което и последният предлага атакуваният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от първостепенния съд, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. I от НПК.

4

В алтернативен план представителят на държавното обвинение предлага присъдата да бъде изменена, като подсъдимият бъде оправдан по обвинението за допуснати нарушения на чл. 16, ал. 1 от ЗДП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Посочените две нарушения намира, че не се установява по данни от делото да стоят в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици и поради това следва да бъдат изключени като такива, запълващи бланкета на чл. 343 от НК. Счита, че жалбите на защитниците, с които се претендира санкцията на подс.К. да бъде определена при условията на чл.55 от НК, е неоснователна. Изразява позиция, че наказанието е неоправдано занижено, но поради липсата на протест, завишаването му не би могло да се постигне.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частните обвинители Д.С. и М. М., както и техният упълномощен повереник – адвокат Р.П. от САК, не се явяват, редовно призовани.

Пред въззивния съд подсъдимият ..... К. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв.М.А. от АК-София, която поддържа двете въззивни жалби – подадената лично от нея и депозирана от служебния защитник, представлявал К. пред първоинстанционния съд. Присъединява се към становището на представителя на БАП относно наличието на противоречия в мотивите към присъдата, както и към изразената от него позиция, че съдът не е следвало да уважава искането за провеждане на съкратено съдебно следствие, а да пристъпи към разглеждане на делото по общия ред, като положи усилия за изясняване на фактическите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия и тежестта на санкцията, която трябва да понесе. Изтъква, че при вземане на решението си да признае фактите по обвинителния акт, подс.К. едва ли е бил наясно какви са последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие. Изразява също съмнение, че е получил ясно разяснение на правата си във връзка с проведената съдебна процедура. Претендирайки явна необоснованост на присъдата и постановяването й при неправилно и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, защитникът сочи, че изготвената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза не обхваща всички значими за правилното решаване на делото технически въпроси, а в заключенията си по поставените такива, е неясна и необоснована. Твърди, че доказателствата по делото са противоречиви, като акцентира върху обясненията на подс.К. и показанията на втория участник в ПТП – св. М..