Решение № 28 от 07.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. В.Т., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20194100900264 по описа за 2019 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищцата твърди, че на 14.05.2018 г. на територията на Кралство И. е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил, подробно описан в исковата молба, с испанска регистрация, управляван от гражданин на Кралство И. и нея като пешеходец. Твърди, че вина за настъпване на произшествието има водачът на лекия автомобил, който преминал с управляваното от него МПС през дясното ходило на ищцата, докато тя пресичала на пешеходна пътека на място и по време, посочени в исковата молба. Твърди, че при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и в следствие на него са й причинени физически увреждания, подробно описани в исковата молба, като описва подробно и процеса на лечение на същите. Твърди, че освен чисто физическите увреждания – болки и страдания, инцидентът се е отразил и на психическото й състояние, като подробно описва последиците за своята психика, които счита, че са непосредствена последица от инцидента. Твърди, че към датата на процесното пътно-транспортно произшествие отговорността на виновния водач на лекия автомобил се е покривала от валидна полица гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ответното дружество. След извършена справка е установено, че ответникът си е определил представител и за България и ищцата предявила претенция срещу ответника пред неговия оторизиран представител на територията на Република България на дата 22.02.2019 г., като на 12.06.2019 г. ищцата получила имейл, с който се твърдяло, че испанският застраховател желае да й заплати 10 000 лв. С последващ имейл ищцата отказала заплащането на тази сума, поради това, че тя е недостатъчна. Предвид изложените твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователното дружество 1 да й заплати обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. частичен иск от общо дължими 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на процесното пътно-транспортно произшествие – 14.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като е посочила и съответната банкова сметка.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдения и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК , приема за установено следното :

Ищцата е претърпяла пътен инцидент на 14.05.2018г. на територията на Кралство И., като съгласно приложения към делото документ за идентификация на участници в пътен инцидент, издаден от местно полицейско управление Фуерхирола и медицински доклад , издаден от Съвет по здравеопазване при Областната управа на Андалусия ,на посочената дата гумата на лек автомобил, управляван от Л.М.В., застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, е преминала през дясното й стъпало.

За изясняване на механизма на настъпилия инцидент са допуснати гласни доказателства – показанията на свидетеля М.И.. И. е била очевидец на настъпилия пътен инцидент, като твърди, че на 14.05.2018г. около 22,15ч. двете с ищцата са пресичали пешеходната пътека на булевард „Гравиотас дал“във Ф., И., провинция М., където били на екскурзия. Свидетелката сочи, че на пешеходната пътека имало спряна кола, като от лявата страна не се виждала друга кола и двете с ищцата започнали преминаване през пешеходната пътека. Изведнъж ги връхлетяла кола, която засегнала свидетелката леко, но ударила ищцата в десния крак. Тя изпищяла и се свлякла на земята. В това време шофьорът на спрялата кола се притекъл на помощ и пренесъл ищцата на ръце на отсрещния тротоар. Свидетелката посочва, че булевардът имал четири ленти, с двупосочно движение. Между лентите липсвало озеленяване, нямало и светофар. По пешеходната пътека свидетелката вървяла на една крачка преди ищцата, затова автомобилът ударил свидетелката и минал през крака на ищцата. Спрялата кола била отдясно, а автомобилът , който ги ударил, дошъл от ляво. Когато колата бутнала М., двете със свидетелката били стигнали средата на пешеходната пътека, между платната за двете посоки. Булевардът бил осветен. Двете жени се движели с нормален, спокоен ход. Свидетелката не видяла дали автомобилът, който ги ударил, е бил с включени фарове. След инцидента М. паднала на пешеходната пътека. Автомобилът изминал доста разстояние преди да спре, като свидетелката не чула шум от спирачки.

По делото е изслушано заключението на съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото пешеходните пътеки по булеварда, където е настъпило процесното ПТП, са обозначени с пътна маркировка и пътен знак Д17 и 2 широчина - 5 м. Двете пътни платна за насрещно движение са ограничени от двете страни с единична непрекъсната линия - М1, а пътните ленти в тях, в района на ПТП са разделени с единична прекъсната линия МЗ. Скоростта на движение в пътния участък е ограничена с пътен знак В26 до 40 км./ч.

Определяйки посоките и траекториите на движение на процесния лек автомобил„***", модел: „1 - 118 Д" с испански per. № 6093JTP, управляван от Л.М.В. и пешеходката М. Д. и скоростта на движение на автомобила и на ищцата, както и всички други обстоятелства около настъпване на процесното ПТП, изяснени от свидетелката И. и извършените проучвания на вещото лице, последното заключава, че причината за настъпилото процесно ПТП от технико-експлоатационна гледна точка е неправилната преценка на пътната обстановка от водача на л.а.

„***", който е имал възможност и време своевременно да възприеме визуално пешеходката, да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара и да предотврати настъпването му.

По делото е изслушано и заключението на съдебно-медицинска експертиза , което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото на 14.05.18г. ищцата М. Д. е получила закрито счупване на 2-ра и 5-та стъпални кости на дясна стъпало, което е наложило имобилизация на десен долен крайник с гипсов ботуш. Периодът за зарастване на счупените кости и имобилизацията на крайник с гипс съгласно заключението е продължил около 4 месеца и до 8 месеца с провежданата рехабилитация.

Проведено е консервативно лечение-имобилизация с гипс на десен крак и медикаментозна терапия, последваща рехабилитация и балнеолечение.

След извършен преглед на ищцата на 15.09. 2023г. вещото лице е установило, че към този момент при ищцата е налице двигателен дефицит в движенията на дясно стъпало от около 20 процента, оток, болка и схващане при физическо натоварване и промяна на климата. Налице е нарушение в анатомичното устройство на напречния свод на ходилото, което причинява значителен дискомфорт при ходене и биподален стоеж по-продължително време.

Заключението сочи, че през първите 2 месеца от причиняване на травмата болките и страданията са били със значителен интензитет, като постепенно са затихвали, но не са отшумели напълно и към настоящия момент. Описаните в заключението промени в ходилото според вещото лице са постоянни и за цял живот, като ще се търпят и съответните болки свързани с анатомичната промяна в ходилото.

По делото е разпитана освен посочената вече свидетелка М.И. и свидетелката В.Й. - снаха на ищцата.

Свидетелката И. установява с показанията си, че непосредствено след инцидента ищцата била откарана в бърза помощ със съдействието на екскурзовода им. От 11 ч. вечерта до 4ч. на другата сутрин ищцата била в болницата, като в 4ч. сутринта я докарали в хотела, където била отседнала групата, с която тя пътувала. Била гипсирана, затова заявили инвалидна 3 количка, която била доставена по обяд. Инцидентът настъпил в първия ден от екскурзията им, която трябвало да продължи седем дни. През цялото време ищцата останала в стаята, карали я на закуска, обяд и вечеря с количката . Тя не можела да се обслужва сама и през цялото време имала болки. На седмия ден откарали М. с количката до летището, натоварили я в самолета и тя се прибрала заедно с групата екскурзианти. Ищцата не съобщила на близките си до прибирането си в България, че е със счупен крак. Понеже снаха й и синът й били на работа през деня, свидетелката И. ходела да й помага в къщи. Ищцата изпитвала болка в продължение на два три месеца, като не можела да стъпва на крака си.

Свидетелката Й. твърди, че едва когато ищцата се прибрала от И. в дома си в България, близките й узнали, че тя е пострадала при инцидент в И..

След прибирането си е имала нужда от ежедневни грижи, не можела да ходи от силните болки четири месеца. След започване на раздвижването, кракът й не можел да се възстанови в предишното състояние. От преживения шок и болка станала много раздразнителна. Дълго била на легло и се налагало да я обслужват. След свалянето на гипса не можела да ходи, губела равновесие и едва четири месеца след свалянето започнала да се опитва да ходи без помощни средства. Психически ищцата била много стресирана и до момента изпитва страх, когато пресича. Кракът й не се възстановил на пълно и нямало да се възстанови. Ищцата изпитвала затруднения във всекидневието си, защото ходът на крака й не е възстановен и това налагало много внимание при качване и слизане по стълби.Преди била жизнена, обичала да ходи на излети и екскурзии, но след инцидента нещата се променили. Тя не можела да ходи продължително време, защото се получавала болка . Болка имала и при смяна на времето.

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като те не са вътрешно противоречиви,а от друга страна тези показания кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства.

Ищцата е предявила застрахователна претенция пред „Корис България“ООД, което дружество е представител по четвърта моторна директива в България на ответното дружество. Видно от представената по делото кореспонденция, водена между ищцата чрез пълномощник и посоченото дружество, ответникът е предложил заплащането на обезщетение на ищцата за претърпените от процесното ПТП вреди в размер на 10 000 лева.

При тези данни от фактическа страна ,съдът направи следните правни изводи :

Доколкото в случая, предвид мястото на настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП съобразно разпоредбите на Кодекса за международното частно право е приложим испанският материален закон (lex loci damni), предявеният иск е с правно основание чл. 7, ал. 1 от Кралския законодателен указ № 8 от 2004 г. на Кралство И. за одобряване на консолидирания текст на Закон за гражданската отговорност и застраховката 4 при използване на МПС на Кралство И., който иск е обективно съединен с иск по чл. 9 от същия законодателен Указ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1902 от Гражданския кодекс на Кралство И. който с действие или бездействие причини другиму вреда поради вина или небрежност, е длъжен да поправи причинената вреда.

Съгласно чл. 1 от Закон за гражданската отговорност и застраховката при използване на МПС на Кралство И. водачът на моторни превозни средства носи отговорност в зависимост от риска, създаден от управлението му, за вреди, причинени на хора или имущество по време на движението на пътя.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закон за гражданската отговорност и застраховката при използване на МПС на Кралство И. застрахователят, в рамките на задължителната застраховка е длъжен да заплати на увреденото лице размера на претърпените вреди от лицето и имуществото му.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищцата е претърпяла ПТП на територията на Кралство И., с участието на МПС, регистрирано в Кралство И. и управлявано обичайно на територията на кралството. Доказано е по категоричен начин от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че вина за настъпване на процесното ПТП носи единствено водачът на превозното средство, посочено по-горе в решението, чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка при ответното дружество. Изключителната вина на водача на превозното средство произтича от обстоятелството, че ищцата е пресичала пътното платно в съответствие с правилата за движение по пътищата, които са унифицирани за държавите- членки в ЕС , а именно – на пешеходна пътека тип „зебра“ , а водачът на превозното средство не се е съобразил с това, не е преустановил движението на автомобила и не е изчакал преминаването на пешеходката през ясно обозначената пешеходна пътека.

Разпечатката съдържа 32 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/13835aad-da7b-4c87-a581-b0fcae74c216