Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 268/2025
Вид
Решение № 248
Подписан
29.05.2025
В сила
29.05.2025
Състав
Ружена Керанова, Деница Вълкова, Валя Рушанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Валя Рушанова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200268 по описа за 2025 година

Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Пловдив, касационна жалба от адвокат Х. Х. – защитник на подсъдимата А. Щ. М. и касационна жалба от нея, чрез защитника адвокат Д. Б., против Решение № 27 от 12.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 20245000600314/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, което се оспорва с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с разнопосочни искания, от прокурора - за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за утежняване положението на подсъдимата, а от подсъдимата и защитниците й - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно за оправдаването й по чл.124, ал.1 от НК и преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл.122 от НК с отражение върху размера на наложеното й наказание, включително с приложението на условно осъждане по чл.66 от НК.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага подробно становище за основателност на касационния протест и неоснователност на касационните жалби. Главно оспорва извода на въззивната инстанция, че с нанасянето на удари и силното разклащане на главата на пострадалото детето, подсъдимата не е целяла настъпването на смъртта му, а при евентуален умисъл е допускала само причиняването на тежка телесна повреда. Според прокурора, директното причиняване на тежка черепно-мозъчна травма сочи висока интензивност на насилието, поради което и като се позовава на заключението на допълнителната разширена комплексна СМЕ, че случаят е класически пример за смърт на дете в резултат на физическо малтретиране и причинени травматични увреждания най-малко с три удара, оспорва защитната теза за случайно деяние по чл.15 от НК поради самостоятелно падане на детето от леглото в спалнята. Оспорва и алтернативно предложената от защитата правна квалификация за непредпазливо деяние по чл.122 от НК и 1 поддържа доводите в касационния протест за осъществен състав на убийство по чл.116, ал.1 НК, поради което предлага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимата А. М. и защитниците й – адвокатите Х. Х. и Д. Б. се явяват лично пред ВКС, като поддържат касационните жалби и писменото допълнение към касационната жалба на подсъдимата и оспорват касационния протест. В хода на съдебните прения защитникът адвокат Х. Х. пледира, че предходните съдебни инстанции не са успели да достигнат до обективната истина, защото безкритично са кредитирали констатациите на „клатушкащи“ се съдебно-медицински експертизи и са проявили индиферентност към основното гласно доказателствено средство, каквото са обясненията на подсъдимата, че за известен период оставила детето без надзор и при падането от леглото то е получило съответната тежка черепномозъчна травма, довела до смъртта му. Позовава се на потвърдената достоверност на тези обяснения от вещото лице д-р Г., която впоследствие подписала без възражения повторната СМЕ, което защитникът изтъква като процесуално нарушение. Поради това и като счита, че е налице случайно (невиновно) деяние, тъй като подсъдимата не е била длъжна и не е могла да предвиди настъпилите вредоносни последици, адвокат Х. поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение. При условия на евентуалност, ако не се възприемат доводите за липса и неустановеност на мотивите за извършване на деянието и се приеме, че подсъдимата е действала виновно, защитникът предлага ВКС да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.122 от НПК и да намали наложеното наказание на три години лишаване от свобода с условно осъждане.

Другият защитник – адвокат Д. Б. пред ВКС поддържа доводите на адвокат Х. и акцентира върху допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствения анализ на съдилищата, като твърди, че те не са отчели погрешните и противоречиви изводи на експертизите. Настоява да се съобрази заключението на първата СМЕ на вещото лице д-р Г. за възможно причиняване на травмата на главата на детето от падане и непосредствен силен удар върху теракотните плочи. Счита за съществено процесуално нарушение последващото включване на това вещо лице в четворната и петорната експертизи, в които са участвали неприемливи за защитата вещи лица с оглед специалните им знания и не са били съобразени данните от свидетелските показания, че майката е полагала много грижи за детето, което изключвало виновното й поведение и умисъл за убийството му. Адвокат Б. също намира наложеното наказание за явно несправедливо поради неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, тяхната многобройност и липсата на отегчаващи такива, поради което алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание под предвидения в закона минимален размер и условно осъждане на подсъдимата.

Пред ВКС подсъдимата поддържа защитните доводи и искания на защитниците си. В последната си дума моли да бъде оставена да живее в дома си.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното въззивно решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :

С Присъда № 32 от 03.04.2024 г. , постановена по НОХД № 20235300202212 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимата А. М., родена на **** г., е призната за виновна в това, че на 16.10.2022 г. в гр. Пловдив е причинила по непредпазливост смъртта на осиновената си дъщеря С. А. М., ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесена на 23.09.2022 г. в дома си в гр.Пловдив тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепномозъчна травма с наличие на травматичен субархноиден кръвоизлив, без открита вътречерепна травма, довела до дифузен мозъчен оток и оток в тилната област на главата, обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което за извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК на подсъдимата е наложено наказание осем години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и е постановено на основание чл.59 от НК приспадане на времето на задържането й в наказателното производство по ЗМВР и НПК.

Със същата присъда подсъдимата е призната за невинна и оправдана по обвинението за 2 умишлено убийство по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т. 6а вр. чл.115 от НК.

Съдът се е произнесъл за деловодните разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимата и се е разпоредил с веществените доказателства.

Недоволни от първоинстанционния съдебен акт са останали всички страни.

Прокуратурата е протестирала присъдата в оправдателната й част с искане за отмяна и постановяване на нова въззивна присъда за осъждане на подсъдимата съобразно предявеното й обвинение по чл.116 от НК и завишаване размера на наложеното наказание на не по-малко от осемнадесет години лишаване от свобода с изменение на първоначалния режим на изтърпяването му от общ в строг.

Защитниците са подали самостоятелни въззивни жалби с алтернативни искания, от които главно за оправдаване на подсъдимата поради недоказаност на обвинението.

След проведено допълнително съдебно следствие в хода на въззивното производство, е постановено решение № 27 от 12.02.2025 г. по ВНОХД № 20245000600314/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което присъдата е потвърдена изцяло.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира касационния протест и касационните жалби за подадени в установения от закона срок, от страни, имащи право да оспорят въззивния съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са неоснователни по следните съображения :

Въпреки противоположните искания в касационния протест и касационните жалби, ВКС намира, че няма основание за поотделното им разглеждане, доколкото развитите в тях съображения касаят основно начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд относно установените факти и направените въз основа на тях правни изводи по приложението на закона. В подкрепа на наведените от страните аналогични касационни основания са развити доводи, които в голямата си част са били поставени както на вниманието на Окръжен съд - Пловдив, така и на Апелативен съд - Пловдив и са получили дължимия им се отговор. Обобщено, те касаят доказателствения анализ на въззивния съд за установяване на тези факти през призмата на изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК и доколко този анализ е довел до правилни изводи за механизма на осъществяване на деянието, за авторството и вината на подсъдимата. Във връзка с дадените в мотивите на обжалваното решение отговори на тези въпроси всички страни развиват неоснователно оплакване за непълна и превратна интерпретация на заключението на назначената от въззивния съд допълнителна разширена шесторна комплексна съдебномедицинска и физична експертиза. За да се довери на въпросното заключение, на стр.21-37 от атакуваното решение, въззивният съд е изложил изключително подробни и убедителни съображения, които не търпят основателен упрек, защото експертните изводи относно механизма и причината за смъртта на детето са възприети според действителното им съдържание и след внимателното им съпоставяне с останалите доказателствени материали, включително с приетите преди това други експертни заключения, които също като оспореното опровергават защитната теза, че детето е паднало от леглото, както твърди подсъдимата М.. Назначената от въззивния съд разширена СМЕ експертиза е комплексна, защото освен утвърдени медицински специалисти, като вещо лице е бил включен и физик.

На база специалните си знания, обективните находки от огледа (освидетелстването) на детето докато е било живо, от аутопсията на трупа му, от констатираните при хистологичното изследване особености на интактните главови косми, морфологичните особености на кръвонасяданията на главата (извън 25-те кръвонасядания и ухапвания по другите части на тялото) и след като са се позовали на многообразна специализирана литература, шестте вещи лица единодушно са потвърдили, както в писменото заключение, така и при изслушването им пред контролираната инстанция, че е невъзможно детето да е получило описаните и онагледени в обстоятелствената част на заключението увреждания по меките части на главата от еднократно падане от леглото, както последователно твърди подсъдимата. Същевременно, прилагайки специалните си знания, вещите лица са

3 аргументирали подробни експертни изводи в подкрепа на обвинителната теза, че травматичните увреждания на главата на детето са от мека удряща повърхност, каквато е човешката ръка и са причинени в комбинация от удари и разклащане на главата, както е приел въззивният съд, което опровергава довода на защитата за превратно тълкуване на експертното заключение.

ВКС не приема довода на защитата, че обясненията на подсъдимата са игнорирани в резултат на неправилно формирано вътрешно убеждение на предходните съдилища и позоваване на експертни заключения, които се „клатушкат“ и не отчитат свидетелските показания. Крайно неуместно защитата се позовава „на 17 души“ свидетели, между които полицейски служители, роднини на подсъдимата, близки и познати на същата и случайни свидетели, които посочвали като „единствена причина за тежката черепно-мозъчна травма падането на детето след подскок“. На първо място, такива категорични изявления не е направил нито един свидетел. На второ място, както и защитникът адвокат Б. заявява в пледоарията си пред ВКС, никой от свидетелите не е видял какво се е случило в апартамента, защото по делото е установено по категоричен начин, включително от обясненията на подсъдимата, че по време на инцидента тя и детето са били сами.