Определение № 554 от 08.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 964/2022
- Вид
- Определение № 554
- Подписан
- 08.09.2024
- В сила
- 14.08.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 554 гр. София, 23.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000964 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
С решение № 218 от 08.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 964/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е потвърдил решение № 696 от 10.06.2022 г., постановено по т. д. № 126/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, като правилно и законосъобразно. За така постановеното решение въззивника „Али м комерс“ ЕООД е уведомен на 22.04.24 г., видно от приложеното съобщение.
С молба вх. № 13 810 от 22.05.24 г. „Али м комерс“ ЕООД е поискал да бъде допуснато изменение на така постановеното решение в частта за разноските. В молбата се твърди, че в съдебно заседание е представил списък с разноските, както и доказателства за тяхното извършване. Представен е и договор за процесуално представителство. Твърди, че съдът следва да присъди разноски по отношение на отхвърлената част от иска (въззивна жалба на ответната страна). Твърди, че извън заплатеното адвокатско възнаграждение са направени и разноски за внесена държавна такса и съдебна експертиза в общ размер от 880 лв., като съдът не е изложил мотиви защо не ги присъжда. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да измени атакуваното решение в частта за разноските като присъди половината от претендираните разноски.
Ответникът по молбата „Xенкел АГ и ко“ КГА редовно уведомен за същата не взима становище.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
1
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 218 от 08.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 964/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е потвърдил решение № 696 от 10.06.2022 г., постановено по т. д. № 126/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, като правилно и законосъобразно.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 696 от 10.06.2022 г., постановено по т. д. № 126/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав първоинстанционния съд е признал за установено на основание чл.124, ал. 1, предл. 1 ГПК, вр. чл. 17, ал. 1 ЗМГО, че „Али м комерс“ ЕООД е извършило нарушение на правата на „Xенкел АГ и ко“ КГА върху търговска марка рег.№ 159199 „PERSIL“, регистрирана по Мадридската спогодба и за територията на България за стоки от класове 1, 3 и 5 - включително стоката - перилни препарати и в частност - прах за пране, чрез извършен от ответника внос на оригинални стоки със същата марка, произведени от фабрика на ищеца в Турция - 133 пакета прах за пране „Персил“ по 6 кг, като стоките са задържани от Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане № 0004165/22.06.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя и е осъдил на основание чл. 124, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 17, ал. 1 ЗМГО „Али м комерс“ ЕООД да преустанови нарушението на правата на „Xенкел АГ и ко“ КГА върху търговска марка рег.№ 159199 „PERSIL“, регистрирана по Мадридската спогодба и за територията на България за стоки от класове 1, 3 и 5 - включително стоката - перилни препарати и в частност - прах за пране, извършено чрез внос на оригинални стоки със същата марка, произведени от фабрика на ищеца в Турция - 133 пакета прах за пране „Персил“ по 6 кг, като стоките са задържани от Териториална дирекция „Митница София“ с разписка за задържане № 0004165/22.06.2021 г. при неизчерпано право на маркопритежателя и е отхвърлил иска на „Xенкел АГ и ко“ КГА срещу „Али м комерс“ ЕООД по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от това нарушение на правата на маркопритежателя в общ размер на 2 486 лв., представляващо загуба на продажната цена на същото количество перилен препарат „Персил“ по цени в дистрибуторската мрежа и е оставил без разглеждане искането на „Xенкел АГ и ко“ КГА за изземване и предаване на стоките -предмет на нарушението.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски апелативен съд е образувано по повод постъпили два въззивни жалби.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въззивникът ответник е представил списък с разноските и доказателства за тяхното извършване.
От правна страна:
В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Така подадената молба е процесуално допустима, като подадена от упълномощено 2 лице и в установените от закона срокове. Видно от мотивната част на същата молителят твърди, че при постановяване на решентието си съдът неправилно е приел, че направените разноски следва да останат в тежест на страните така както са направени.
Видно от постановеното решение съдът е приел, че подадената от настоящия молител въззивна жалба е неоснователна, поради което е потвърдил атакуваното решение в тази част. С оглед на това настоящият състав намира, че разноски за внесена държавна такса за въззивното обжалване не се дължат. Такива разноски не се дължат и за заплатеното възнаграждение за изготвянето на експертизата по делото, с оглед на изхода на спора.
По отношение на релевираното твърдение, че съдът следва да присъди разноски за осъщественото процесуално представителство съдът намира следното:
Правото на разноски по делото е признатата от закона възможност за страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване, да получи заплащане на направените в производството пред съответната инстанция разноски. В конкретния случай видно от доказателствата по делото страните по договора за правна помощ са постигнали съгласие и възложителят е заплатил възнаграждение за изготвянето на въззивна жалба и оказването на процесуално представителство по делото, което включва и защита на ответника по подадената от ищеца въззивна жалба. Видно от постановеното решение същата е приета за неоснователна като е потвърдено постановеното първоинстанционно решение. С оглед на това на ответника се дължат разноски, които следва да бъдат заплатени от ищеца. Съобразявайки се с фактическата и правната сложност на производството, в частта относно отхвърлените искове, както и с извършените процесуални действия съдът в настоящия си състав намира, че дължимото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 548 лв.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските е частично основателна.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 548 лв., представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски за процесуално представителство.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 218 от 08.04.2024 г., постановено по в. т. д. № 964/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Xенкел АГ и ко“ КГА, дружество със седалище Федерална република Германия и адрес: „Хенкерщрасе“ 67, 40191, Дюселдорф да заплати на „Али м комерс“ ЕООД, ЕИК: 175391126 сумата от 548 (петстотин четиридесет и осем) лв., на основание чл. 78 от ГПК.
3
Определението подлежи на касационно обжалване в сроковете и по реда на обжалване на постановеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4