Решение № 265724 от 13.09.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София,13.09.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 5018 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14770/16.01.2020г. по гр.д. № 25727 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 151-ви състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 244 от ТЗ, че „П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Х.М.,***, офис 5 дължи на Н.В.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Златица и съдебен адрес: адв. Б.Н.,*** сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й й, представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 87962/2017г. на СРС, 151-ви състав, като неоснователни са отхвърлени предявените насрещни искове на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** срещу Н.В.Д., ЕГН ********** както следва: иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 415 519,18лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи сторени от „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** допълнителни разходи за цялостно преасфалтиране по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск с правно основание чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 235 485,14лв. без ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, представляващи наложена на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** санкция по чл. 23 от по договор № СОА16-ДГ55-328/24.06.2016г.; иск по чл. 240, ал.2 от ТЗ за заплащане на сумата от 5 000лв. – частичен иск целият за 22 635,02лв. без ДДС, ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи обезщетение за причинени вреди, наложена на „П.и с.“ЕАД, ЕИК ******** санкция за некачествено изпълнение на основание на т.17.3.2.1., т. 17.3.2.2. вр. с т.12.1.2. от договор № СО 15-РД-55-241/27.04.2015г.; иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – иск по чл. 59 от ЗЗД за плащане на сумата от 16500лв., ведно със законната лихва от 06.07.2018г. до окончателното й плащане, представляващи получени от Н.Д. възнаграждения по договора за възлагане на управление за периода от юли 2017г. до септември 2017г., като П.и с.“ЕАД,

ЕИК ******** е осъдено да заплати на Н.В.Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 501,82лв. по заповедно дело, сумата от 1229лв. по установителните искове и сумата от 5000лв. разноски по насрещните искове.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5021120/07.02.2020г от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове - П.и с.“ЕАД, ЕИК ********. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Установено било по делото, че Н.Д. допуснал виновно бездействие по смисъла на чл. 240 от ТЗ преимуществено от което произтекли вредите за въззивника. СРС не бил обсъдил събраните доказателства в съвкупност и задълбочено. Действията на Д. били формални и безрезултатни, не бил предприел действия за осигуряване на ритмично и точно изпълнение на договора за рехабилитация от 24.06.2016г. и на другите процесни договори. Негово задължение било да контролира всички звена и служби в дружеството, вкл. технически ръководители и останал персонал, както и подизпълнители, да управлява и организира с грижа на добър стопанин, неизпълнението на задълженията му довело до некачествено полагане на асфалта, разходи за преасфалтиране и неустойка за забава. Решенията по протокола от 09.10.2017г. на

Съвета на директорите не освобождавали Д. от отговорност. Д. бил изпълнителен член на съвета на директорите и на него било възложено цялостното оперативно управление , дължимата от него грижа следвало да се преценява още по-строго в сравнение с общите правила- аргумент от чл. 237 от ТЗ, изискващ грижа на добър търговец. Установили се претърпените вреди и причинната връзка между тях и неизпълнението на Д.. Последното било в продължителен период от време и доказателство за това били множеството забележки, направени от Столична община като възложител по договорите. Задълженията му били разписани в чл. 4.2. от договора, имал задължението и по чл. 244, ал. 5 от ТЗ.

Обстоятелството, че специалността на Д. не била техническа и други служители били назначени за техническата дейност не го освобождавала от задълженията му за контрол и отговорността му. Не били установени твърденията на Д., че не носи отговорност, защото причината за санкциите било липсата на специалисти, недофинансиране на дружеството от собственика на капитала му и други. Поради неговото неизпълнение му били наложени санкции за забава, санкция за неизпълнение, наложило се да преасфалтира на обект, санкция за некачествено изпълнение. Имало пълно неизпълнение на задълженията на Д. по договора, поради което и платеното му възнаграждение не се дължало, не се дължало и неплатеното такова, за което били предявени установителните искове. Не бил предявявал искове съединени при условията на евентуалност за сумата от 16500лв. Този иск бл предявил на едно правно основание – неизпълнение на задълженията по договора за възлагане на управление от 09.02.2016г. – платено му било възнаграждение, но работата не била изпълнена качествено. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- Н.В.Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че всички негови действия били под контрол на представител на едноличния собственик на капитала и на съвета на директорите, както и на другите управителни органи, той само представлявал дружеството. Такива били чл. 237 от ТЗ, чл. 39.5 от Устава на п.и с.“ЕАД.Управлявал Съвет на директорите и това се установявало от приетите протоколи от заседанията му. Процесните вреди не били претърпени от дружеството поради неизпълнения на задълженията по договора му в въззиваемия. Неточното изпълнение по посочените от въззивника договори със СО се установявали от събраните писмени доказателства – писмо от инж.А., доклад от ръководител звено ПТО- Т.Т.; докладна записка от инж. Г.и инж. Д.. Въззиваемият не бил приел да извършва управление и контрол върху цялата дейност на дружеството. Нямало причинно-следствена връзка между вредите и поведението му.

Причина за вредите били действия на 3-ти лица, извън волята и правомощията му.

Така например офертата бетон за подобект 1 била подписана от изпълнителния директор А.Ц., а не от въззиваемия, по тази оферта бил сключен договора от 24.06.2016г. и не носел отговорност за вреди . Работният проект за позиция 1216 бил изготвен от „И.Б.“ЕООД, одобрен от СО, не бил изготвен от въззиваемия. Правилно били кредитирани показанията на св.

В.И., тя посочила закрепените в протоколите и актовете на строителния надзор факти, в нито един от тях нямал забележки за сместа и за асфалтополагането. Не носел отговорност з работата на подизпълнителите, нямал възможност да упражнява контрол върху тях. Вреди от некачествено асфалтополагане следвало да се предяви срещу подизпълнителя. Въззиваемият имал образование за електроинженер, не притежавал специални знания за пътно-строителни СМР, участието му се ограничавало до представителство на дружеството, по техническите въпроси се доверявал на служителите със съответната квалификация. Сред причините за неизпълнение на договорите със СО било системното недофинансиране на дружеството при изпълнението на обектите, дори се наложило да даде свои лични средства за започване на пътното почистването на парк „Витоша“. В периода, в който представлявал дружеството то било печелившо и многократно му изплащали финансови бонуси за постигнатите резултати, имало и благодарствено писмо от кмета на СО. Санкцията по споразумението към договора от от 27.03.2018г. била за некачествено изпълнени СМР в периода от 27.04.2015г. до 28.09.2019г., докато въззиваемият бил изпълнителен директор само от 02.2016г. до 03.11.2017г. Разпоредбите на чл. 237 и чл. 240 от ТЗ не позволявали извод, че изпълнителният директор носел еднолично отговорност за неизпълнението на договорите на дружеството, защото СД управлявал. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№2010581/20.04.2018г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 16.04.2018г. на Н.В.Д., ЕГН ********** срещу П.и с.“ЕАД, ЕИК ********, с която е поискал от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 244 от ТЗ да признае за установено съществуването на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 3809,43лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й, представляваща неплатено възнаграждение за месец октомври 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г.; сумата от 350лв., ведно със законната лихва от 18.12.2017г. до погасяването й й, представляваща неплатено възнаграждение за месец ноември 2017г. по договор за възлагане на управлението от 09.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 87962/2017г. на СРС, 151-ви състав, като му се присъдят и разноски по делото. Навел е твърдения, че на 09.02.2016г. с ответника сключили договор за възлагане на управлението му при договорено месечно възнаграждение от 4590,91лв. месечно изпълнявал задълженията си до 03.11.2017г. неплатени останали процесните суми. Оспорил е възраженията на насрещната страна предявените насрещни искове, като е посочил, че е изпълнил качествено работата си по договора. Посочил е, че действията му по договора били под постоянен контрол на представителя на дружеството, от другите управителни органи на дружеството. Изпълнителният директор само представлявал дружеството, но управлението му се извършвало от Съвета на директорите, поради окето не носел еднолична отговорност за действията по управлението на дружеството. Не носел отговорност за неизпълнение на задълженията на дружеството по сключени от него договори. Причините за неточното изпълнение на задълженията по договорите със СО не били неговото поведение, а посочените в писмените доказателства обстоятелства – писмо от началника на асфалтовата база /в последният момент се разбрало от надзора, че се изисква смес за тежко и много тежко движение/, доклад от Т.Т. :в заданието и в проекта не било записано, че асфалт трябва да е за тежко и много тежко движение, а било посочено само че е тип А с полимермодифициран битум и такъв били положили/ , докладна записка от инж. Г.и инж. Д. /липса на специалисти на всяка площадка и авто-парк; на специалисти за поддръжка на техника; липса на малогабаритна техника и кадри на ръководни кадри механик; голяма и излишна администрация; липса на ръководител направление и автотранспорт/. Не притежавал необходими специални знания за изпълнението на пътно-строителни СМР, участието му се ограничавало до представителство и административно ръководство, доверявал се на груповите технически ръководители на обекта , на началника на асфалтовата база, на ръководител ТПО и т.н. , притежаващи нужната квалификация.

Системното недофинансиране на дейността на дружеството също било сред причините за некачественото изпълнение на работата по договорите със СО и за същото носело отговорност акционерът Г.”ООД, Н.Д. дори със свои средства финансирал започването на пътното почистване на парк „Витоша”, за да не се провали изпълнението на договора от 27.04.2015г. По времето в което бил изпълнителен директор дружеството било печелившо, многократно бил награждаван с финансови бонуси, имало и благодарствено писмо от кмета на СО за работа през 2016г. Разпоредбите на чл. 39, ал.5 от Устава на дружеството и на чл. 237 и чл. 240, ал.2 от ТЗ показвали, че изпълнителният директор не може да причини , нито да носи еднолична отговорност за неизпълнението на договорите със СО, защото не той а Съвета на директорите на дружеството го управлявало. Претендирал е разноски.