Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 28.02.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Търговско дело 78/2022
Вид
Решение № 22
Подписан
28.02.2023
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Търговище, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря ИРИНА П. В. като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20223500900078 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Постъпила е молба от длъжника „КАВКАЗ БУС" ЕООД, ЕИК 204249712, гр. Омуртаг, ул."Искър" 20, представлявано от управителя Г. М.

К., действащ чрез пълномощника си адв. Цв. И., ТАК, съдебен адрес: гр.

*******, ул."*******"****, офис ****, чрез адв. Цв. И., за откриване производство по несъстоятелност на длъжника по чл. 625 и сл. ТЗ.

В молбата си търговското дружество твърди, че е преустановило дейността си към 30.11.2022 г., като са спрели и всички плащания към кредиторите. Към настоящият момент е наличен запор на банковите сметки от страна на публичен изпълнител за задължения в размер на 71 000 лв. главници и лихви, като това са и единствените задължения на търговското дружество. Молителят твърди, че към настоящият момент дружеството има задължения към държавата, които е невъзможно да бъдат обслужвани, поради наложени запори на банковите сметки, които не могат да бъдат преодоляни.

Търговското дружество е спряло дейността си, като е освободило и наличния персонал. Дружеството няма вземания от свои длъжници, или дълготрайните активи, с които да бъдат посрещнати задълженията. Предвид изложеното 1 счита, че е налице правен интерес да иска откриване на производство по несъстоятелността му. Предвид липсата на средства и достатъчно имущество, моли на основание чл. 630, ал.2 с откриване на производството да бъде прекратена дейността на дружеството.

В изпълнение на разпореждане на съда № 320/30.12.22 г., с която са дадени указания за конкретизация и уточнения, с молба вх. № 96/09.01.2023 г. молителят е изпълнил указанията на съда, установено от приложенията към нея; пояснил е, че публичните му задължения основно за от задължения по ЗДДС и осигурителни плащания за 2022г., данък печалба за 2021 г. и данък дивидент за 2022 г.; последното плащане към НАП е извършено на 26.05.22г., а към доставчици – 31.10.22г.; основната дейност на дружеството е била обществен превоз на пътници по линията гр. Омуртаг – гр. Пловдив и обратно. Вирусната пандемия 2020, намаленияТ поток пътници, повишените цени на горивата, повишената МРЗ с решение на МС, са факторите, чието наслагване е довело до осезателно намаляване на приходите в дружеството, съчетано с увеличаване на разходите за поддържане на тази автобусна линия, фактори, довели и до декапитализация на дружеството. Молителят твърди, че няма задължения към персонала.

С определението по чл. 374 ГПК, съдът е приел наличието на компетентност на ОСТ (чл. 613 ТЗ), уточнената молба - за редовна и допустима, обуславящо разглеждането й по същество, при приложени документите, изискуеми от разпоредбата на чл. 628 от ТЗ, в т.ч. и удостоверение по чл. 78 от ДОПК. Молбата е обявена в ТР на осн.чл. 629 ал.1 от ТЗ.

В о.с.з. молителят не се явява, неговият процесуален представител поддържа молбата и допълнителната такава; по реда на чл. 145 ГПК вр. с чл.

621 от ТЗ допълва, че отрицателно влияние върху състоянието на молителя са оказали и „нелегалните превози“, като конкуренция, както и наложените запори от страна НАП, след чието налагане и с оглед намаляващите постъпления, дружеството вече не може да обслужва задълженията си нито към НАП, нито към доставчици; реално погледнато приходите на дружеството винаги са били в брой - продажба на билети (в автобуса или на каса в автогара), но тези средства са стигали за покриване на задължения до м. май 2022 г.; от налагането на запорите до м. ноември 2022 г. молителят е 2

„бил на автопилот“ – ако има постъпления, осъществява някаква дейност и разплащания. Дружеството се е отказало от линията, не я обслужва и няма откъде да дойдат приходи.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните доказателства, справки и заключението на приетата съдебносчетоводната експертиза /ССЕ/, която приема за обоснована и компетентна, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят е от кръга на лицата по чл. 625 ал.1 от ТЗ.

От справката в ТР и публикувания учредителен акт се установява, че дружеството е учредено и вписано в ТР през 09.2016 г., с едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ дружеството Г. М. К.

Основната му дейност е транспортна- обществен превоз на пътници по линията Омуртаг- Пловдив и обратно.

От заключението на ССЕ се установява, че дружеството има единствено публични задължения, свързани с търговската му дейност, които задължения (произтичащи от декларации по ДДС, ДОО и др. основно за периода м.11.2020 – м.06.-7.2022г., съгласно представената справка от НАП изх. № 174/17.01.23 г. – л. 37-43) към дата 16.01.2023 г. са в размер 63 067.40 лв., от които главница 58506.13 лв.и лихви 4561.27лв., предмет на образувано изп.дело от 2021 г. на публичен изпълнител. По делото има наложени запори върху два л.а. Марка Ауди, модел А8 Л, рег. № Т0777АМ, гориво бензин, запор върху налични постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори и др., открити в ЦКБ, Кейбиси Банк България. В удостоверение НАП е отбелязало, че няма започнато принудително изпълнение, няма предприети действия и събрани вземания.

Съгласно ССЕ по изготвените баланси и отчети към 31.12.2022 г. длъжникът води публични задължения в размер 71 000лв., а към 31.12.2021 г.- 17 000 лв., като нарастването на тези задължения, според експерта (о.с.з.

09.02.23 .- л.106) „най-вероятно са имали повече дейност, повече приходи и оттам съответно задълженията към 2022 г. стават по-големи“. Няма категоричен отговор на въпроса на какво се дължи разликата между водените от длъжника и посочените от НАП задължения, поради което заключението е в два варианта. Към заключението си в.л. е приложило Справка-декларация към НАП за деклариран от дружеството, на 17.01.23 г., данък дивидент в 3 размер 12 687.11 лв. (л.92-97), поради което тази сума не фигурира в представената от НАП справка, установяваща дължимости към 16.01.23 г.

В.л. е посочило, че освен публични задължения, дружеството не води задължения към други кредитори. Последното плащане на публични задължения е в размер 9 000 лв. на 26.05.2022г., внесени от длъжника; последно плащане към други кредитори – 140 лв. за техн.обслужване. От поясненията на експерта в с.з. (л.107) и представените към експертизата извлечения от сметка 503-разплащане по банка, се установява, че разплащания са вървели постоянно до м.октомври 2022 г.

Най-рано възникналото изискуемо и непогасено задължение към НАП по лихви е от 14.12.2020 г. (320.77 лв.), а по главница – от 25.01.22 г.

(32,63лв.- по декларация за здравно осигуряване).

На 19.01.2023 г. дружеството е подало декларация за прекратяване на дейността си от 13.01.23 г. (л. 68).

Единствените активи, които притежава дружеството са две МПС, върху които, според справката в АИС КАТ „Регистрация“-Регионална база, ОД на МВР Търговище (л. 44) има наложени запори от данъчната администрация: автобус с рег. № Т9892КК, марка Мерцедес Спринтер, запор от Дан.администрация от м. май 2022 г. , и л.а. рег. № Ш0777АМ, Ауди А8Л, запор от Дан.администрация от м. 06.2022г., като в базата данни няма информация да е посочен акт на запора.

Водените в баланса към 31.12.2022 г.,КМА- стоки и услуги (11 хил.лв.) са неправилно счетоводно отразени двете МПС-та, с балансова стойност 11 000лв

Дружеството няма недвижимо имущество, единственият недвижим имот - нива от около 5 дка, е прехвърлен на свързано лице, на 13.10.2022 г.

(справка АВп.).

Няма образувани други изпълнителни производства от и срещу търговското дружество, освен това по ДОПК.

Съгласно ССЕ длъжникът не извършва дейност от м. ноември 2022г., годишните приходи през последните четири години са: 2019 - 213 хил.лв., 2020- 157 хил.лв., 2021 - 136 хил.лв., 2022- 344 хил. В поясненията си в с.з. експертът посочва, че макар през 2022 г. длъжникът да е имал приходи, е направил едно плащане от 9000лв. към НАП, другите приходи- най-вероятно 4 са в собственика, но не са правени плащания към НАП.

На база на представените ГФО и счетоводни документи, вещото лице е изчислило финансовите показатели за изследвания период 2019-2022 г ., от анализа на които се установява следното:

-Първи вариант, съобразно представените ГФО (таблица на стр.6 от ССЕ):

В периода 2019-2021 г.: Всички коефициенти за обща и бърза ликвидност и финансова автономност са били в рамките на/над препоръчителните стойности, което означава, че дружеството е имало достатъчно активи, с които да си погаси задълженията; Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са нулеви, тъй като дружеството не е разполагало с парични средства и краткосрочни финансови активи, а е имало само задължения. Към м. ноември 2022 г.: показателите на обща и бърза ликвидност са под препоръчителните стойности - наличните активи /11хил.лв./ не са достатъчни за погасяване на краткосрочните задължения /71хил.лв/. Собственият капитал е отрицателна величина (-60 хил.лв.), което означава, че дружеството е декапитализирано. Коефициентът на задлъжнялост е -1,1833 (при референтна стойност 3-5)–т.е. дружеството е зависимо от кредиторите.

-Втори вариант е с установени задължения в т.1 от ССЕ и краткотрайни активи със сумата от 201хил.лв./скрито разпределение/, с корекции по отношение на установена сума от 201 хил.лв., дадена със справка, че е излязла от касата на дружеството в счетоводна сметка 609-други разходи./счетоводната операция е отразена по този начин, тъй като реално сумата от 201 хил.лв.не е била налична в касата/- таблиците на стр. 7 и стр. 10 от ССЕ:

Показателите за обща и бърза ликвидност за периода от 2019г.до 11.2022г са в рамките на препоръчителните стойности, което означава, че краткотрайните активи, които са в размер на 212хил.лв.са напълно достатъчни за погасяване на текущите задължения, които са в размер на 63 хил.лв. Коефициентите на задлъжнялост и финансова автономност за периода от 2019г. до м.11.2022г са в рамките на препоръчителните стойности.

Коефициентът на финансова автономност показва, че собственият капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на дружеството, за да 5 може да се осигурят регулярните разплащания към кредитори т.е дружеството е имало финансова автономност. Коефициентът на задлъжнялост показва, че към м.ноември 2022г. собственият капитал е 149хил.лв., а задълженията са в размер на 63 хил.лв., което означава, че дружеството не е зависимо от кредиторите си.

Експертът е пояснил още, че „във втори вариант са отразени общо 212хил.лв./11хил.+201 хил.лв/, като сумата от 201 хил.лв.е отразена в краткотрайни активи, тъй като същата представлява пари в касата на дружеството, които счетоводно са отразени със справка, че са излезли от касата и са дадени в сметка 609-други разходи, но това е само по счетоводни записвания, а реално за сумата от 201 хил.лв.няма първични счетоводни документи с които да се докаже, че са били извършвани плащания от касата на дружеството т.е парите са в собственика“.

В с.з. експертът представя ТРЕТИ вариант (л. 102) – корекции при първи вариант с установени задължения от 63 000 лв. (вместо 71 000 лв.). От анализа на финансовите показатели се установява, че коефициентите са се променили минимално, без това да променя извода, че към м.11.22 г. всички финансови показатели са под препоръчителните стойности.

В срока, указан от съда с определение № 37/09.02.2023 г. на осн.чл.

632, ал. 1 във вр. с чл.629б от ТЗ и до настоящия момент молителят или негов кредитор не са заявили готовност за предплащане на определените от съда първоначални разноски в производството в размер на 5 000 лв. за период от около 4 месеца, като съдът е указал последиците по чл.632 ал.1 от ТЗ при незаплащането им. Определението е връчено на молителя, на известните кредитори (в случая НАП), останалите – се считат за уведомени от вписването му в книгата по чл. 634в от ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: