Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6745 от 15.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45258/2024
Вид
Решение № 6745
Подписан
15.04.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6745 гр. ********, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ********

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ******** ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110145258 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. С. Г. срещу етажните собственици в етажната собственост на подземен паркинг – гараж с административен адрес: гр. *********, с която е предявен частичен осъдителен иск за сумата от 10 000 лв. – част от вземане в общ размер на 23 000 лв., представляващо предоставена сума по Споразумение от 17.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2024 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е собственик на подземен гараж № 71 и на подземен гараж № 41, находящи се в масивен подземен паркинг – гараж с административен адрес: гр. *********, регистриран като етажна собственост в Регистъра на сградите в режим на етажна собственост към Столична община – Район „********“. Излага, че е сключил Споразумение от 17.12.2021 г. с ответната етажна собственост, действаща чрез ********** в качеството на председател на управителния съвет, за целево предоставяне на парична сума в размер на 25 000 лв. за удостоверяване финансовата обезпеченост на етажната собственост във връзка с процедура по участие в Проект за саниране на надземна част на подземен паркинг чрез извършване на дейности по хидроизолация и укрепване, удостоверени и съгласувани с ДНСК – Преписка № Е-12587-015/17.11.2021 г. Сочи, че е превел сумата по сметката на етажната собственост, вписана в споразумението, а етажната собственост се задължила да възстанови предоставената сума по лична сметка на ищеца в срок до 22.12.2021 г. Твърди, че етажната собственост му е върнала единствено сума в размер на 2 000 лв. Заявява, че на проведено на 23.04.2024 г. общо събрание е направил изявление за прихващане, защото страните по споразумението имали насрещни, ликвидни и изискуеми вземания една към 1 друга, но общото събрание взело решение, че прихващане не може да бъде направено.

Твърди, че е провел редица разговори с лицата от управителния съвет, но не били предприети никакви действия по връщане на остатъка от предоставената парична сума.

Излага, че с Нотариална покана № 6232, том 3, акт № 5/21.05.2024 г., връчена лично на председателя на управителния съвет Николай Емилов Томов, ищецът поканил етажната собственост в 2-седмичен срок да върне доброволно дължимата парична сума по споразумението, като изразил готовност за извънсъдебно уреждане на спора, но сумата все още не му е върната, нито са предприети действия за доброволно извънсъдебно уреждане на спора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че сумата от 25 000 лв. действително е постъпила на 17.12.2021 г. по банковата сметка на етажната собственост в съответствие с посоченото споразумение, но възразява, че ********** го е подписала без необходимата представителна власт, защото не е била изрично овластена от общото събрание на етажната собственост. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12, б. „а“ ЗУЕС поемането на задължение за кредити, свързани с неотложни ремонти, става с решение на общото решение, но оспорва такова да е било взето. Твърди, че е било и фактически невъзможно да бъде взето такова решение, защото към 17.12.2021 г. достъпът до надземната част на процесната етажна собственост е бил невъзможен поради ограждането й с прозирна ограда и нерегламентираното й ползване като надземен паркинг от трето лице, респ. кандидатстването по каквато и да е програма, свързана с дейности върху тази обща част, би било лишено от смисъл, защото програмата фактически не би могла да бъде изпълнена.

Заявява, че не може да потвърди действията на мнимия пълномощник в лицето на ********, защото тя още същия ден е изтеглила сумата от 23 000 лв. в брой, но не ги е използвала за удостоверяване финансовата обезпеченост на етажната собственост за участие в посочената в споразумението програма, нито ги е вложила в задължения и работи на етажната собственост, а вероятно ги е изразходвала за лични цели. Оспорва твърдението на ищеца, че етажната собственост му е върнала сумата от 2 000 лв., като сочи, че вероятно той е получил тази сума от ******** в периода, в който тя е била председател на управителния съвет. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноските по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, съдът съобрази, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация не е обвързваща за съда.

2

В случая от изложените фактически твърдения, свеждащи се до това, че между страните по делото е сключено споразумение, по силата на което ищецът е предоставил на ответната етажна собственост парична сума, която да бъде ползвана с конкретно предназначение, след което в определен в споразумението срок да му бъде върната, и от заявения петитум за връщане на част от сумата следва, че независимо от отказа на ищеца от дадената от него в исковата молба словесна правна квалификация заем в действителност паричната сума се претендира именно като заем /в случая – целеви заем/, поради което предявеният иск намира правното си основание в чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.

240, ал. 1 ЗЗД предвид релевираните от страните твърдения и възражения се обуславя от установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно заемно правоотношение между страните, възникнало по силата на споразумение от 17.12.2021 г., сключено между ищеца и етажната собственост, действаща чрез ********** в качеството й на председател на управителния съвет, въз основа на решение на общото събрание за получаване на кредит; съдържанието на заемното правоотношение; реалното предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; изискуемост на вземането; връщане на част от заемната сума – 2 000 лв., от ответната страна на ищеца.

В случая е представено от ищеца Споразумение от 17.12.2021 г., сключено между етажна собственост подземен паркинг „********* – гр. ********, представлявана от **********, и Б. С. Г. – собственик на ГК 41 и ГК 71 в същия, според което Г. предоставя на етажната собственост по банковата й сметка сумата от 25 000 лв. за удостоверяване финансовата обезпеченост на етажната собственост във връзка с процедура по участие в Проект за саниране на надземна част на подземния паркинг чрез извършване на дейности по хидроизолация и укрепване, удостоверени и съгласувани с ДНСК – Преписка Е-12587015/17.11.2021 г., а етажната собственост се задължава да възстанови сумата от 25 000 лв. по неговата банкова сметка до 22.12.2021 г. Така сключеното споразумение по правната си характеристика представлява договор за целеви заем, което впрочем се признава и от ищеца в Приложение № 1 към Протокол № 1/2024 г. от общо събрание на етажните собственици на 23.04.2024 г. и в Нотариална покана с рег. № 6232, том 3, акт № 5/21.05.2024 г. по описа на нотариус ****.

Спорно е по делото дали сключеният договор за заем обвързва ответната етажна собственост в качеството на заемател. По този въпрос съдът намира следното:

В случая с обективирания в Определение № 4975/29.01.2025 г. проект за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 17.12.2021 г. ********** е била председател на управителния съвет на етажната собственост.

Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС председателят на управителния съвет /управителят/ представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост.

3

Предвид характера на уговорките в процесното споразумение и с оглед представените от ответника доказателства на л. 40 – 46 за проблеми с покрива на подземния паркинг съдът приема, че споразумението касае получаването на заем от етажната собственост, необходим за удостоверяване на финансовата й обезпеченост във връзка с участие в проект за извършване на необходим или дори неотложен ремонт на покрива, който представлява обща част. Чл. 11, ал. 1, т. 12, б. „а“ ЗУЕС предвижда, че общото събрание може да приеме решение за управление на общите части за получаване на кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт. Следователно получаването на заем като процесния представлява действие, за което се изисква нарочно взето решение на общото събрание, респ. за наличието на представителна власт на едно лице да договаря такъв заем за етажната собственост не е достатъчно качеството му на председател на управителния съвет, а необходимо и изискуемото от специалната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 12, б. „а“ ЗУЕС решение на общото събрание. В случая договорът е сключен с един от етажните собственици /а не с трето за етажната собственост лице/, който в качеството си на такъв е наясно с наличието или липсата на решение на общото събрание за получаване на заем.

С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че следва докаже, че ********** е действала при сключването на споразумението въз основа на решение на общото събрание за получаване на кредит, както и че не сочи доказателства за този факт. Въпреки това доказателства в тази насока не са ангажирани от него, респ. фактът на вземане на такова решение от общото събрание следва да се приеме за неосъществен. Следователно при договарянето с ищеца тогавашният председател на управителния съвет на етажната собственост е действал, без да е бил надлежно овластен от етажните собственици по предвидения в чл. 11, ал. 1, т. 12, б. „а“ ЗУЕС специален ред, изискващ наличието на нарочно взето решение от общото събрание за сключване на договор за заем.

Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди, като за потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.

Съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК:

„Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.

Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът, или неговите универсални правоприемници“, а в мотивите към т. 2 е прието следното: „… Както потвърждаването, така и отказът за потвърждаване, са едностранни волеизявления на лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания), които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата – третото лице, което е договаряло с мнимия представител (чл. 13, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 44 ЗЗД). Поради това, ако мнимо представляваният веднъж е потвърдил договора съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след това не може да има позоваване на недействителността, както и ако той веднъж изрично е отказал да 4 потвърди договора, след това не може да го потвърди. Потвърждаването съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт.