Решение № 1796 от 18.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1796 гр. Пловдив, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20255330103604 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. Витоша № 146, Бизнес център България, сграда А против С. Г. П., ЕГН **********, с адрес:

*****************************, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит № ********** от 29.12.2023 г., по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 1392,33 лв., с краен срок за погасяване на предоставената сума - 31.05.2024 г.

Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора, като предоставило заемната сума на ответницата. Последната обаче не изпълнила задълженията си по договора, поради което дружеството многократно я търсило. На 31.05.2024 г. е падежирала и последната вноска, съгласно договорения между страните погасителен план.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Ето защо ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 19981/2024 г. по описа на ПдРС, като била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 9865 от 22.11.2024 г. Длъжникът депозирал възражение, поради което и били предявени настоящите искове.

1

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 690,68 лева (шестстотин и деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки), дължима по Договор за кредит № **********/29.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника С.

Г. П.; 13,95 лева (тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 01.04.2024 г. - 31.05.2024 г., 32,72 лв. (тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки) - обезщетение за забава за периода 01.05.2024 г. 05.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 21.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага, съображения за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК. Съгласно договора, заемателят следва да обезпечи договора за кредит със сключването на договор за поръчителство/гаранция с „Ай тръст“, като за обезпечението дължи възнаграждение, която сума следва да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, платима на „Кредисимо“. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които се събират за осигуряване на фирми - гаранти, небанковите финансови институции си осигуряват допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените установителни искове.

Претендира разноски.

При условията на евентуалност, прави възражение за прихващане между претендираната главница по кредита от 737,35 лв. със сумата от 2020,19 лв., получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 820,19 лв. и възнаграждение за поръчителство, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 1200 лв.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 19981/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ граждански състав, в полза на ищеца, е издадена Заповед № 9865 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.11.2024 г. за сумата от 690,68 лева (шестстотин и деветдесет лева и шестдесет и осем стотинки), дължима по Договор за кредит № **********/29.12.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и 2 длъжника С. Г. П.; 13,95 лева (тринадесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода 01.04.2024 г. – 31.05.2024 г., 32,72 лв.

(тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода 01.05.2024 г. – 05.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, както следва: 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса и 50,00 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП.

В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта, като в предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо и, установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет същите вземания.

По делото са приети като писмени доказателства: извадка от електронна кореспонденция между страните, по повод сключения между тях договор; Общи условия за предоставяне на кредити; Договор за потребителски кредит № ********** от 29.12.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, в което са посочени условията на кредита – общ размер на предоставения кредит 1392,33 лева; срок на кредита – 5 месеца; брой погасителни вноски – 5 вноски; фиксиран годишен лихвен процент – 19,01%, ГПР 20.76%, общ размер на всички плащания – 1459,94 лева; СЕФ.

Прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че по процесния договор на ответницата е отпусната сумата от 1392,33 лв., при фиксиран лихвен процент – 19,01% и ГПР – 20,76%. Общата сума за плащане по кредита, включваща главница и възнаградителна лихва е 1459,94 лв., като размерът на възнаградителната лихва е 67,61 лв. Крайният падеж на договора бил на 31.05.2024 г. Размерът на ГПР при включване само на разход за лихва е 20,76%, както е посочен в договора. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на ГПР по договора, е включен само разход за възнаградителна лихва. По договора е платена сума на обща стойност 1300 лева. С посочената сума, е погасена главница в размер на 701,65 лв., лихва – 53,66 лв., лихва за забава – 19,45 лв., суми за извънсъдебно събиране на просрочените вземания – 135 лв., вноска по поръчителство – 390,24 лв. Размерът на платените от ответника възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство са както следва: 53,66 лв. – възнаградителна лихва и 390,24 лв. – възнаграждение за поръчителство. Размерът на усвоената главница по договора за кредит от 29.12.2023 г. е 1392,33 лв. Всички постъпили в дружеството плащания са на обща стойност 1300 лв., в това число вноски/възнаграждение за поръчителство. Вещото лице е посочило, че в случай че от всички постъпили плащания се приспадне размера на усвоената 3 главница, непогасеният остатък от главницата е 92,33 лева. В случай, че от всички постъпили по договора плащания се приспадне размера на усвоената главница, непогасеният остатък от главницата е 482,57 лв.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно извършено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

На основание чл. 153. вр. с чл. 146. ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен процесният договор за кредит, както и правата и задълженията на страните по договора /вж. протоколно определение на съда от проведено на 19.03.2026 г. открито съдебно заседание/. Съдът приема тези обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приобщените по делото доказателства.

По делото няма спор, а и с оглед горното, съдът приема, че между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който същата е усвоила заетата сума. Кредитодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните по договора имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Ответницата релевира възражение за нищожност на договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави, като твърди да са налице нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит е 4 недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Приложение № 1 към договора, е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 19,01%. Независимо, че в случая лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява /или начинът, по който е формирана/ възнаградителната лихва. Няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 19,01%, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. В този смисъл, съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид уговореното възнаграждение за поръчителство. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От една страна, ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 20,76%, а пък лихвата е 19,01%, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева, вече в евро/ е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.