Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3297 от 24.06.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3482/2024
Вид
Определение № 3297
Подписан
24.06.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Пламен Стоев, Здравка Първанова, Розинела Янчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3297 гр. София, 24.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Частно касационно гражданско дело № 20248003103482 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 6711/2024 г. на „КОМБГ“ ЕООД, гр. Пазарджик, чрез адвокат Ц. М., срещу определение № 295/29.05.2024г. по в. гр. д. № 725/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, касаеща определените в полза на дружеството разноски след уважаване на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано от насрещната страна.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна.

Ответниците по частната жалба М. П. Т. и Г. П. К., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. П. са подали писмен отговор, в който се твърди, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, и е процесуално допустима.

ВКС, състав на II г. о., констатира следното:

С обжалваното определение е изменено решение № 69/06.03.2024г. по гр.д.

№725/2023г. на ОС-Пазарджик в частта за разноските като е постановено намаляване на присъдените в полза на община Пазарджик и „КОМБГ“ ЕООД разноски. За дружеството /сега жалбоподател/ разноските, които са осъдени М. П. Т. и Г. П. К., за адвокатско възнаграждение са намалени от 3200 лева на 2000 лева, като е оставено без уважение и искането на „КОМБГ“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на общо 4100 лева.

Съдът е приел, че с определение № 295/29.05.2024г. по гр.д.№ 725/2023г. е потвърдено 1 решение № 1106/20.10.2023 г. по гр. д. № 3860/2022 г. на Районен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени исковете на М. П. Т. и Г. П. К. срещу община Пазарджик за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 1283 кв.м., адрес: [населено място], общ. П., ул.„*-ма“ №24, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 313, квартал 34, парцел *, съседи: *** ***, ***, *** и ** и срещу „КОМБГ“ ЕООД за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на процесния поземлен имот и за осъждане на ответното дружество за предаване на владението върху него. В полза на ответника „КОМБГ“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева. По подадените от ищците и ответното дружество молби по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, с оглед своевременно релевираното от първите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, а от дружеството - за присъждане на разноските в пълен размер, съдът е постановил обжалваното определение. За основателно е преценено възражението за прекомерност на присъденото в полза на дружеството адвокатско възнаграждение от 3200 лева.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съобразно решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от размера посочен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Поради това, при преценка на фактическата и правна сложност на делото, в случая съдът е счел, че присъдените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като прекомерни следва да бъдат редуцирани. Изводите в обжалваното определение, свързани с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съответстват на практиката на ВКС. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широкия кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. В случая при присъждане на адвокатските възнаграждения, с оглед възражението за тяхната прекомерност, са отчетени фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита. След съобразяване на материалния интерес по иска с правно основание чл.108 ЗС, очертания пред въззивния съд спор, данните за извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, въззивният съд и с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, е определил размер на адвокатско възнаграждение за защитата по делото, по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя, че не е отчетено релевираното от него право на задържане. То е заявено при условията на евентуалност и касае заплащане не на подобрения и разноски, а на продажната цена, заплатена при търга на продавача – община Пазарджик, което е ирелевантно към защитата по иска с правно основание чл.108 ЗС, предавен от ищците с твърдение, че те са собственици на имота.

По направеното искане за присъждане на разноски от ответниците по частната жалба следва 2 да се посочи, че такива не следва да се присъждат за настоящото производство, тъй като според константната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 295/29.05.2024г. по в. гр. д. № 725/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик в обжалваната част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3