Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 10.03.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1271/2025
Вид
Решение № 96
Подписан
10.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174 ал.3 пр.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Русе, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201271 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от О. Б. О. против Наказателно постановление № 25-1085002459/18.07.2025г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРгр.Русе, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв.

/1022.58 евро/ и ЛПУМПС за срок от 24 месеца.

Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, като в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В”, „М“ и „Ткт“.

На 26.06.2025 г., около 06.20 часа, управлявайки л.а. „БМВ“ с рег. № ....., жалбоподателят при извършване на маневра ляв завой от ул.“Дондуков Корсаков“ по ул.“Скобелев“ самокатастрофирал, като се блъснал в бетонната разделителна ивица на двете платна на последната улица. По повод на инцидента, на място бил изпратен полицейски патрул от Сектор ПП ОДМВР-Русе, в чиито състав бил св.К. К., мл.автоконтрольор.

1

Полицейските служители заварили жалбоподателя до автомобила, във видимо нетрезво състояние, като същият дал обяснения, че превозното средство било управлявано от приятелката му - св.М.Р., която към момента не се намирала на мястото на инцидента.

Поканен бил да бъде изпробван с техническо средство - „Дръг тест 5000“ с фабр.№ ARRD0012 за установяване на наркотични вещества или техни аналози, но той отказал. След това на лицето бил издаден талон за изследване с № 269423, като водачът не е дал и кръв за изследване в посоченото болнично заведение в определения срок от 45 мин. На посочените дата и място по отношение на жалбоподателя било извършено разследване и по повод на други нарушения по ЗДвП. Установено било, че действията му като водач били наблюдавани от служител от близка бензиностанция, а също така заснети от охранителна камери на системата за видеонаблюдение на Община Русе. За отказа му да се изследва за употреба на наркотични вещества и техни аналози св.Копанков съставил АУАН против него, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. /1022.58 евро/ и ЛПУМПС по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят отказал да подпише както АУАН, така и издадения талон за медицинско изследване.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон досежно и двете нарушения.

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на жалбоподателя, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми.

Нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и доказано по несъмнен начин. От АУАН и показанията на св.К. К. в съдебно заседание се установява, че жалбоподателят действително е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите събрани по делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон за изследване № 269423, л. 11 от делото, се установява, че на 2 жалбоподателя е бил издаден такъв в 07,30 ч. на 26.06.2025г., като му е бил даден срок от 45 мин. да се яви в болнично заведение УМБАЛ „Медика“- гр.Русе, но той не сторил това.

В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна по начин, който в максимална степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение е наказан. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози както с техническо средство, така също впоследствие и чрез даване на кръв за изследване в медицинско заведение, защото отговорността при отказ за изследване с техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в посоченото болнично заведение в определения в талона за медицинско изследване краен срок. Няма спор по делото, че именно той е бил водачът на автомобила, който претърпява ПТП по ул.“Скобелев“, което се установява от изгледания в съдебно заседание видеозапис от системата за видеонаблюдение на Община Русе. Същественото по делото, че не е основателно възражението, че именно св.М.Р. (с която живее на семейни начала и имат общо дете) е карала автомобила към момента на настъпване на ПТП, което категорично се отхвърля както от посочения видеозапис, така също и от показанията на разпитания служител на бензиностанцията, пред която е станало това - св.М. С.. Този свидетел е категоричен, че непосредствено след удара от колата са излезли двама мъже, но не и жена.

Актосъставителят или свидетелят по АУАН нямат никакво задължение да уведомяват или разясняват на нарушителя какви са наказанията за извършеното нарушение, най-малко защото те нямат и качеството на АНО от една страна, а от друга това изрично е посочено в закона. Същественото в случая е, че няма допуснати абсолютни никакви, дори несъществени нарушения както на процедурата по съставяне на АУАН, така също и по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е извършено чрез бездействие при правно дължимо поведение за действие.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал, че с деянието си нарушава реда на държавното управление, но е искал настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на умисъла му е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за наркотици ще понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно го е мотивирало да откаже проверката.

Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на индивидуализиране.

С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

3

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН от ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 25-1085-002459/18.07.2025г. на Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Русе, с което на О. Б. О. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “ глоба ” в размер на в размер на 2000 лв. /1022.58 евро/ и ЛПУМПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4