Решение № 260336 от 02.08.2021, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 375/2021
- Вид
- Решение № 260336
- Подписан
- 02.08.2021
- В сила
- 09.09.2021
- Състав
- ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, 142, 143 и 144 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8, т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
260336/2.8.2021г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Шумен, IХ - ти състав, в открито заседание, проведено на дванадесети юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря
Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 375/2021 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба, от С.И.С., действащ като баща на малолетното дете И.
С. И., против П.Г.П., с която са предявени в условията на първоначално, обективно, кумулативно съединяване искове, за промяна на определени с Решение по ГД № 131/2016 г., по описа на РС Шумен, мерки по отношение на детето, както следва: 1/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, ал. 2 СК, за предоставяне упражняването на родителските права на ищеца; 2/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на детето при бащата; 3/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на лични отношения на майката с детето; 4/иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката на малолетното дете, чрез бащата в размер на 180 лв., ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2021 г., както и насрещен иск от ответната страна с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на определената с Решение по ГД № 131/2016 г., по описа на РС Шумен, издръжка от 130 лв. на 200 лв., с падеж 10-то число на текущия месец, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че от съвместното съжителство с ответницата имат едно дете - И. С. И.. С влязло в сила Решение по ГД № 131/2016 г., по описа на ШPC, родителските права по отношение детето били предоставени на майката, както и е определено местоживеенето му при нея. На бащата бил определени режим на лични контакти и да плаща издръжка. Твърди, че към настоящият момент обстоятелствата са пременени и от три години детето живее при него, заедно с родителите му, като непосредствени грижи за него полагал той.
Ответницата се виждала с детето само през почивните дни - когато пожелае. Средствата, които плащал за издръжка на детето се ползвали от ответницата за нейни лични нужди. Моли съдът да постанови решение, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на него, както и местоживеенето му да бъде при него. На майката да бъде определен режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа, трета и последна събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Ответницата да бъде осъдена да плаща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв. чрез бащата, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на причини за изменяне или отмяна на издръжката. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба. Намира исковете за допустим, но неоснователни. Твърди, че през по-голямата част от годината ищецът живее и работи в Германия, поради което не може да изпълнява определения от съда режим на лични контакти с детето. Поради нуждата от повече финансови средства, със съгласието на ищеца и след обещанието на неговата майка, че ще помага при отглеждането на детето, започнала работа на три смени, като в дните, когато е втора смяна и вечерите, когато е нощна смяна, детето било при баба си, защото се прибирала към полунощ. По желание на бабата детето през деня било при нея за училищното онлайн обучение. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна. Предявява насрещен иск за увеличаване на постановената с решение по ГД 131/2016 г., по описа на РС Шумен, издръжка от 130 лв. на 200 лв., платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на причини водещи до изменението й или прекратяването й. Не претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност. Оспорва твърденията в насрещната искова молба.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба, отговора, насрещния иск и отговора на насрещния иск.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са родителите на малолетното дете, че с влязло в сила решение № 332/20.04.2016 г., постановено по ГД № 131/2016 г., по описа на ШPC; родителските права са предоставени на майката, като е определено детето да живее на адреса на майката; на бащата е предоставен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина на всяка училищна ваканция, Коледните празници и един ден от Великденските празници, както и е осъден да плаща издръжка от 130 лв.
Предвид задължителните указания дадени с ППВС № 1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът допусна изслушване на родителите по въпросите относно предоставяне упражняването на родителските права и по определяне личните отношения между детето и родителят, който няма да ги упражнява. Ищецът намира, че най-доброто за детето е да се отглежда при него и неговата майка. Твърди, че е напуснал работа в чужбина. Ответницата, намира че най-доброто за детето е да остане при нея защото е свикнало. Твърди, че винаги когато бащата се е връщал от чужбина не се е противопоставяла на срещите им.
От показанията на свидетелката Ж. Д. А., без родство със страните, съседка на бабата по бащина линия, се установява, че до раздялата си родителите живеели в апартамент на третия етаж в жилищния блок, в който и тя живее, при бабата и дядото на детето по бащина линия. Детето учело в ЕСПУ „Васил Левски“, което се намирало отсреща на техния жилищен блок, през шосето.
Грижи за детето основно полагала бабата по бащина линия, която му помагала при подготовка за училище като се справяла добре, тъй като била бивша учителка.
Когато свидетелката ходила на гости в жилището на бабата, детето било доволно и щастливо. Детето прекарвало с бащата, когато бил в България.
От показанията на свидетеля И. Д. Д., приятел на майката и от около две години нейн съжител, се установява, че детето живеело, както при тях, така и при бабите си, като по-често оставало в дома на бабата по бащина линия, за да му помага за училище. Детето имало дрехи, както в домът на баба си, така и при майка си.
През учебно време, от понеделник до петък, детето спяло вечер в дома на баба си, а когато нямал уроци или английски, както и в събота и неделя прекарвало свободното си време с майка си и с него - както в апартамента на майката, така и в неговия апартамент в кв. Боян Българанов или на негова вила.
В показанията си свидетелката М. Г.П. – сестра на ответницата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, твърди, че майката доброволно се съгласила детето да отиде при баба си по бащина линия, защото започнала работа на смени, а и тя като бивша учителка можела да му помага при подготовка за училище. Детето посещавало майка си и баба си по майчина линия събота и неделя. Бащата си идвал два пъти годишно в България, като през цялото време на престоя му прекарвал с детето. Твърди, че майката през годините не е създавала проблеми в режима на контакти на бащата с детето.
В показанията си свидетелката Г. Х. Д. – майка на ищеца и баба на детето, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуална заинтересованост от изхода на делото, твърди че от три години детето живее при нея. В този период с нейна помощ, детето е повишило успеха си. През тези три години, майката не е създавала проблеми, до месец април 2021 г., от когато детето живее при майка си, но бабата поддържала връзка с детето по телефон. Детето споделяло, че когато майката е нощна смяна стояло само в къщи. Бащата през тези три години живеел и в България и в Германия, където работел. По нейни данни бащата се връща в България два, три пъти за по 20 дни. Изслушана като лице от близкия кръг на детето, намира че най-добре детето ще се чувства при нея, защото училището е там, приятелите му са там и квартала му е познат. Твърди, че бащата ще се прибере трайно от чужбина.
Изслушано при условията на чл. 15, ал. 1 Закона за закрила на детето, в присъствието на социален работник К. от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона закрила“ Шумен, детето И. С. И.. Твърди, че знае за спора между родителите си, но не иска да взема отношение и да говори за това. Потвърждава установеното с гласните доказателства, че от три години, до завеждане на исковата молба, непосредствени грижи за него полагала баба му по бащина линия. В домът на баба си, който е и жилище на баща му, детето се чувствало много добре, защото баба му му обръщала внимание и го гледала, както и му обяснявала уроците, при което си поправил оценките. Учебниците и дрехите му били в домът на баба му, до момента когато майка му разбрала за делото - прибрала го при себе си заедно с учебниците и дрехите. Твърди, че в момента е при баща си, като най-добре се чувства при него и баба си по бащина линия. Иска да остане при баща си, който му обещал, че трайно ще се върне да живее и работи в България. Не желае да променя средата, мястото и начина си на живот, установени през последните три години.
Установеното се потвърждава частично от приетият по делото Социален доклад. В доклада се твърди, че от момента на раздялата между страните основни грижи за детето полага майката, което не се потвърждава, както от другите събрани по делото доказателства, така и от отразеното в доклада, че детето споделило, че когато майката била на работа, то било при баба си по бащина линия, а през уикендите било при майка си, и че по твърдения на майката при отглеждането на детето била подпомагана от бабата на детето по бащина линия, а от месец май 2020 година започнала работа на смени и по тази причина бабата по бащина линия й помагала активно в отглеждането на детето, при което то често оставало да нощува в нейния дом. Според социалните работници майката притежава необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето, както и разполага с добри жилищни и битови условия в собствено жилище в гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „***”,. Заключението в социалния доклад е, че както майката така и бащата осъзнават своите задължения и отговорности като родители за задоволяване на базисните и емоционални потребности на детето си. Двамата са привързани към детето си и желаят да полагат грижи за него. В интерес на детето е да поддържа контакти и с двамата си родители, с оглед изграждането на психически и емоционално стабилна личност.
По делото е изготвена Оценка на дете, участник в правни процедури, в заключението на която е посочено, че детето е наясно какво се случва между родителите му, а именно, че не е възможно да живеят отново заедно.
Споделил, че баща му живее в Германия и си комуникират чрез социалните мрежи през ден, а когато баща му е в България си прекарвали времето заедно. Ситуацията на раздяла между родителите му не буди напрежение в детето - напрежението е породено от образуваното дело и назряващото напрежение между родителите му. Детето се чувства добре и при двамата си родители, чувства се обичан от тях. Не избягва контакт с единия или другия родител - когато е при единия се чува с другия и обратното. С положителна емоция говори за всеки от тях. Не споделя да е възпрепятстван от някой от родителите му да се вижда с другия.
От приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 266340/23.06.2021 г.
/л. 57/, се установява, че в периода от една година назад ищцата е осигурявана върху доход от 830 лв.. За ответника няма данни да реализира доход.
Разпечатката съдържа 30 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1380f42f-49a3-4e43-a33c-19abaea42153