Решение № 286 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Мотиви към решение, постановено по НЧД № 2015 по описа на

Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2022 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е във връзка с депозирани в Софийския градски съд (СГС) документи от Република Словакия, вх. № 286620/18.05.2022 г. по описа на СГС, ведно с Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни актове по наказателни дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи „Лишаване от свобода“, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, в частност – за признаване и изпълнение на присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Република Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г., с която българският гражданин Л. А. С. – роден на **** г. в гр.

София, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането: собственик на фирма за архитектоничен дизайн и осветителни тела, жител и живущ в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. **** – е признат за виновен в извършването на три престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия; по чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и по чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р.

Словакия, за които престъпления Л. А. С. е осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години, изпълнението на което първоначално е било отложено за изпитателен срок за срок от 4 (четири) години, а впоследствие, въз основа на Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.

Въз основа на така постъпилите документи от Република Словакия е образувано НЧД № 2015/2022 г. по описа на СГС, НО, 4-ти състав.

В съдебно заседание, представителят на СГП пледира да бъде призната и приета за изпълнение влязлата в сила присъдата на Окръжния съд – Ружомберок, Р. Словакия, с която по отношение на българския гражданин Л. А. С. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

Намира, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Специалния закон, СГС е компетентен да разгледа делото, тъй като осъденото лице е български гражданин, като местонахождението му е установено. Излага, че за деянията, за които е осъден С., двойна наказуемост не се изисква, тъй като същите попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Специалния закон.

Акцентира, че в приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. изрично е посочено, че осъденият С. е участвал лично в съдебното заседание, по време на което е постановен осъдителният съдебен акт.

Представителят на държавното обвинение ангажира съображения, че извършените от осъдения С. престъпления, за които е осъден с влязлата в сила присъда на Окръжния съд – Ружомберок, Р Словакия, съответстват на престъпленията по чл. 129, ал. 2 от българския НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до шест години; по чл.

144, ал. 3 от българския НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок до шест години и по чл. 325, ал. 1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ за срок до две години, с оглед което не е необходимо редуциране на наложеното на осъдения общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години. Намира и, че не са налице основания за отлагане изпълнението на наказанието.

Излага, че самоличността на осъденото лице и това, че същото е български гражданин, са установени по несъмнен и категоричен начин. Счита, че по делото не се съдържат данни за това лицето да е осъдено за същите престъпления на територията на Р България. Сочи, че осъденото лице е пълнолетно и наказателно отговорно, и няма данни да се ползва с имунитет в Р. България. Излага, че към момента на получаване на 1

Удостоверението, са оставали за изпълнение повече от шест месеца „Лишаване от свобода“.

Счита, че с допускането на трансфер на присъдата биха се постигнали в пълен обем целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече социалната превенция и ресоциализацията на осъденото лице.

Намира, че са налице предпоставки за приемане за изпълнение на чуждестранния съдебен акт, като при изпълнение на наложеното на осъдения български гражданин наказание, следва да се приспадне целият срок на предварително задържане на лицето, считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г.

Упълномощеният защитник на осъдения Л. А. С. – адв. Г. М. – от САК, пледира Съдът да постанови решение, с което да приеме за изпълнение чуждестранния съдебен акт, тъй като са налице визираните в закона предпоставки за това. Отправя искане наказанието по присъдата на чуждия Съд, която подлежи на приемане, да бъде присъединено изцяло към търпяното от осъдения наказание към актуалния момент, на основание чл. 27 от НК.

Отправя искане на осъдения да бъде определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на наказанието по приетата за изпълнение присъда, тъй като същият не е с висока степен на обществена опасност и е с много добро поведение. Сочи, че целите по чл.

36 от НК биха били постигнати при изпълнение на наложеното му наказание при първоначален „Общ“ режим. Желае при изпълнение на присъдата да бъде приспаднато времето на предварително задържане на лицето, включително и времето, през което същото е търпяло мярка за неотклонение „Домашен арест“.

Осъденият Л. А. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа становището на защитата си. Посочва, че е търпял мярка за неотклонение „Домашен арест“, без да може да напуска дома си, освен с разрешение на пробационен служител, както и „Пробация“ в периода 2017 – 2019 г., в който е посещавал курсове. Излага, че бащата на лицето, с което се е сбил в дискотеката, „натискал“ Съдът.

В последната си дума, осъденият български гражданин Л. А. С. отправя искане към Съда да приспадне времето на предварителното му задържане и изтърпените „Домашен арест“ и „Пробация“.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 13 и 14 от НПК, НАМИРА за установено от фактическа и правна страна следното:

Осъденият Л. А. С. е роден на **** г. в гр. София, ЕГН – **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането: собственик на фирма за архитектоничен дизайн и осветителни тела, жител и живущ в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул. ****.

С присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязла в законна сила на 03.05.2017 г., Л. А. С. е признат за виновен в извършването на три престъпления – по чл. 155, ал. 1, вр. чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия; по чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и по чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р. Словакия, за които престъпления е осъден на едно общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години, изпълнението на което първоначално е било отложено за изпитателен срок за срок от 4 (четири) години, а впоследствие въз основа на Решение № 1Т/28/2017-476 от 02.12.2020 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в законна сила и изпълнимо на 02.12.2020 г., е наредено неговото ефективно изтърпяване.

С присъдата, Окръжният съд – Ружомберок, Р. Словакия е одобрил Споразумение за вина и наказание, сключено на 30.03.2017 г. в Окръжна прокуратура – Ружомберок между обвиняемия Л. А. С. и прокурор при Окръжна прокуратура – Ружомберок, по силата на което обвиняемият е признат за виновен в това, че на 21.08.2016 г. в Ружомберок, в дискобар 2

„Caracas“, на ул. „А. ****“ № 1445, приблизително около 02.30 часа, след предварително словесно нападение, най-напред физически е нападнал лицето М.М., роден на **** г., като блъснал М.М. и го ударил с юмрук по лявата буза, а после го заплашил с думите „Ще те заколя тук, ще ти прережа цялото гърло!“, като направил наподобяващо движение с ръка, а след това го заплашвал, че ще го убие, че трябва да излезе навън, че ще го заколи там и че познава семейството му, след което отново го ударил с юмрук по лявата буза, с което предизвикал у него обосновано притеснение, а когато за М.М. се застъпил Т.М., роден на **** г., след прекратяване на нападението спрямо М.М., извършителят извадил нож и с думите „Ще те заколя!“ тръгнал да тича след Т.М., който избягал към входната врата, която не успял да отвори, а извършителят намушкал Т.М. с нож в лявата част на гърдите, който проникнал в плевралната кухина, и, когато вратата се отворила, пострадалият Т.М. излязъл навън, като с това свое поведение причинил на пострадалия Т.М., роден на **** г., с адрес ****, прободна рана, изискваща оперативна медицинска намеса, с минимална нетрудоспособност 14 – 21 дни, максимална – 4 седмици, с ограничаване на обичайния начин на живот най-малко за 14 дни, а на пострадалия М.М., роден на **** г., с адрес „Баничне“ 880/18, Ружомберок, причинил нараняване – контузия на лицето, счупване на носната кост, кървене в областта на носната преграда, контузия на очната ябълка и на очните тъкани вляво, изискващи максимална нетрудоспособност от 10 дни, с продължителност на лечението до 20 дни.

Съдът е приел, че С. е извършил действие, което е било насочено непосредствено към завършване на престъплението и което обвиняемият е извършил с умисъл да причини на друг тежка телесна повреда, като престъплението не е било завършено; заплашил е друго лице със смърт, което е можело да предизвика обосновано притеснение, и физически, публично и на място, достъпно за обществеността, е причини безредици, като е нападнал друг човек.

Приел е, че с това Л. С. е извършил престъпление „тежка телесна повреда“, съгласно чл. 155, ал. 1 от НК на Р. Словакия, останало на стадия на опита, съгласно чл. 14, ал. 1 от НК на Р. Словакия; провинение „опасна заплаха“, съгласно чл. 360, ал. 1 от НК на Р. Словакия и провинение „хулиганство“, съгласно чл. 364, ал. 1, б. „а“ от НК на Р. Словакия, за което, на основание чл. 41, ал. 1, чл. 38, ал. 2, чл. 36, б. „l“, чл. 37, б. „h“ и чл. 39, ал. 2, б. „d“ от НК на Р. Словакия, му е наложил общо наказание от 3 (три) години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение, на основание чл. 51, ал. 1, чл. 49, ал. 1, б. „а“ и чл. 51, ал. 2 от НК на Р.

Словакия, е отложил с изпитателен срок на пробационен надзор над поведението му с продължителност от 4 (четири) години. Постановил е по отношение на С. през изпитателния срок забрана за участие в обществени забавления и дискотеки; забрана за контакт с пострадалия Т.М.; забрана за контакт с пострадалия М.М.. Осъдил е С. да заплати обезщетение на пострадалите лица.

Присъдата на Окръжния съд – Ружомберок, Р Словакия, е постановена в присъствието на осъдения български гражданин Л. А. С..

Във връзка с повдигнатото му обвинение, по отношение на С. е постановено предварително задържане – с Решение № 0Тр/20/2016 от 23.08.2016 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 23.08.2016 г., считано от 21.08.2016 г., като същият е освободен с Решение № 0Тр/20/2016 от 31.08.2016 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила и изпълнимо от 31.08.2016 г., считано от същата дата. Предварителното задържане на осъденото лице територията на Р. Словакия е било за времето от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г., или общо в размер на 11 дни. С Решение № 1Т/28/2017 – 496 от 01.01.2021 г. на Окръжен съд – Ружомберок, Р. Словакия, влязло в сила и изпълнимо на същата дата, е постановено срокът за изпълнение на мярката „Задържане под стража“ на С., считано от 21.08.2016 г. до 31.08.2016 г., да бъде приспаднат от срока на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено с присъда № 1Т/28/2017 от 03.05.2017 г. на същия Съд.

В периода от 31.08.2016 г. до 03.05.2017 г., по отношение на обвиняемия Л. А. С. е бил извършван пробационен надзор относно замяната на „Задържането под стража“ с 3 пробационен надзор в досъдебното производство, като изпълнението на пробационния надзор е преминало без затруднения. На 03.05.2017 г., във връзка с влязлата в сила присъда на Окръжния съд – Ружомберок, пробационният надзор и контролът посредством техническо средство по отношение на С., е бил преустановен. Съгласно законодателството на Р. Словакия, времето, през което по отношение на С. е упражняван пробационен надзор, не е възможно да бъде приспаднато от срока на наказанието „Лишаване от свобода“.