Решение № 129 от 11.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

ДИАНА РАДЕВА

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100501099 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. Н. П., чрез адв. Н. И. от ВТАК против Решение № 670/11.10.2024 г., постановено по гр. дело № 440/2024 г. по описа на ГОРС в частта, с която жалбоподателят е осъден да извърши за своя сметка незабавни ремонтни действия за отстраняване на причинените от него увреждания – 11 броя отвори по стоманобетонна греда, елемент от външната стена на многофамилната жилищна сграда с адрес: гр. Г.

О., ул. „П. Е.“ № ..., намираща се на кота “под“ на апартамента на първи жилищен етаж, собственост на ищеца Х. И. И..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че по делото е останало недоказано твърдението относно пробитите от жалбоподателя дупки в корниза над гаража му. Твърди, че събраните в тази насока доказателства са противоречиви. В тази връзка излага доводи, че решението на районния съд в обжалваната част е неясно и неконретизирано, за 1 да може да формира сила на присъдено нещо и изпълнителна сила спрямо жалбоподателя. В тази насока са изложени аргументи. Отправя се искане до въззивния съд решението в обжалваната част да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като неправилно.

Препис от подадената жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.1, изр.1 ГПК е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна. Оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и за недопустимост поради липсата на право на иск, респ. неучастие на задължително необходими другари, като излага подробни съображения. Моли въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане в частта против решението в неговата отхвърлителна част, като се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционното съдебно решение.

Претендира разноски.

Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК при извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт въззивният съд приема, че той е валиден - постановен от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая въззивната инстанция споделя изцяло установената фактическа 2 обстановка от първоинстанционния съд. Той, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, е определил правната квалификация на предявения иск като такава по чл. 109 ЗС.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 65, том I, рег. 991, дело № 51 от 2020 г. ищецът Х. И. И. е придобил по дарение самостоятелен обект в процесната жилищна сграда с адрес гр. Г. О., ул. „П. Е.” № ...

Не е спорно между страните, че ответникът М. П. също е собственик на имот в същата многофамилна жилищна сграда.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че по стоманобетоновата греда, която е елемент от външната стена на многофамилната жилищна сграда, има общо 13 броя отвори, от които 9 броя са кухи, 2 броя са запълнени отгоре частично с циментов разтвор и другите 2 броя са запълнени с хартия и образуват един отвор с приблизителни размери 10 см./22 см. Според вещото лице в тези отвори са били прекарани метални опъвачи на метална конструкция, носеща асмите в подблоковото пространство.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че свид.

Иван И. /баща на ищеца/ твърди, че е пряк очевидец как М. П. пробива западната стена на жилищната сграда от външната страна под жилището на Х.. В резултат на тези действия от страна на ответника е започнало да се появява влага вътре в жилището на ищеца, тъй като част от отворите били големи и причинените на сграда щети били много. Уточнява, че М. не е искал разрешение от останалите съсобственици. Дупките били пробити вертикално и хоризонтално на гредата, като тяхната цел била да си сложи телфер и да укрепи асмалък.

Според свидетелските показания на Н. Г. която като пряк очевидец сочи, че М. П. лично през 2024 г. е пробивал дупки по железобетонната греда по западната страна на жилищната сграда, за да изгради метална конструкция, по която да върви асмалък. Твърди, че част от дупките ги е запълнил, но тези, които не е отстранил са били много дълбоки. Твърди, че в резултат на действията си е увредил външната стена на жилищната сграда, както и че в жилището на Х. се е появил мухъл по стената на местата, където е имало дупки по железобетонната греда.

Видно от писмо на Община Г. О. се установява, че в междублоковото 3 пространство пред гаража на Х. И. са изградени различни видове съоръжения, които представляват метална конструкция „асмалък“ от безразборно заварени железа от различни профили. Установено е, че от източната страна металната конструкция е подпряна на стоманобетоновата греда на кота „под“ на дневната на ищеца. На металната конструкция е монтиран корозирал неизползван телфер, окачен на стоманено въже за стряхата на кооперацията, което въже е опънато през целия имот – от телфера до западния край на междублоковото пространство на височината на човешки ръст. Указано е на ответника, с оглед създалата се опасност за преминаващи граждани, да предприеме действия по премахване на металните съоръжения или да бъдат приведени в съответствие със законовата уредба.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

С негаторния иск по чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на собствеността или да се преустановят тези действия. Иначе казано, с този иск е предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост в пълен обем. За да бъде уважен искът следва да са налице кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта, за която твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право.

В т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е възприето разрешението, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.

109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Според него съдът, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия 4 или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.

В случая, предявеният иск е на етажен собственик срещу друг етажен собственик, който пречи да се ползват общи части по предназначение.

Първоинстанционният съд е разгледал именно предявен негаторен иск на твърдяното основание - посоченото конкретно действие, с което се пречи и смущава ограничаването на правото на собственост на ищеца върху имота – пробиването на отвори по стоманобетонната греда, елемент от външната стена на многофамилната жилищна сграда /обща част/, намираща се на кота „под” на апартамента на първи жилищен етаж, собственост на ищеца. В резултат на тези действия от страна на ответника е компрометирано състоянието на външната мазилка на носещите стени на жилищната сграда, което пък води до появата на течове и избиване на мухъл в жилището на ищеца. Такъв негаторен иск от етажен собственик е допустим и съгласно съдебната практика /решение № 351/14.10.2010 г. по гр. д. № 1179/2010 г. на ВКС, I Г. О., решение № 345/25.06.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС, II Г. О./ Поради това възраженията във въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство, че искът е недопустим са неоснователни.

По делото е безспорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че същите имат собственост в многофамилна жилищна сграда. В сгради под режим на етажна собственост, правото на собственост върху конкретен обособен обект е неразривно свързано със съпритежанието на общи части на сградата, осигуряващи самостоятелното съществуване на отделните обекти в единната постройка. Общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици.

Следователно, ако етажен собственик ползва обща част не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той нарушава правото им да ползват тази обща част по предназначението й и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение /така решение № 345/25.06.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. по описа на ВКС, II Г. О/.

5

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

В чл. 185, ал. 2 ЗУТ са изброени хипотези, при които е допустимо преустройство на обекти, помещения или части от тях на сграда, етажна собственост, за които е необходимо съгласие на собствениците, взето на общо събрание, проведено по установения ред, а при завземане на общи части е предвидено наличие на съгласие на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. По делото няма доказателства, че етажните собственици са постигнали такава уговорка за пробиването на 13 броя отвори по стоманобетоновата греда, която е елемент от външната стена на жилищната сграда. Поради това с действията си, в резултат на които ответникът е причинил увреждания по външната стена на сградата, е осъществил неоснователно действие по отношение на обект на право на собственост, представляващ обща част. По този начин ответникът с неправомерното си поведение пречи на пълноценното ползване от ищеца на притежаваното от него жилище на първия етаж и на общите части на сградата, като в резултат на пробитите отвори в апартамента на Х. И. са се появили течове и мухъл.