Решение № 595 от 26.01.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 26.01.2018 г.

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 13 състав, в публично заседание на втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров при секретаря Стефка

Александрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 654 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ищецът К.А.Д. излага в исковата си молба, че е служила в органите на М.НА В.Р.от 1987 год. Поддържа, че със Заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121К-130/22.01.2015 г. е прекратено служебното й правоотношение с МВР и на основание чл.234,ал.1 от Закона за МВР ответникът й дължи обезщетение в размер на сумата от 29 232 лв.

След образуване на делото, на 18.12.2015 г. на ищцата е било изплатено горното обезщетение,поради което се отказала от тази претенция и поддържа само тази с основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати лихва за забава върху размера на обезщетението за времето от 01.05.2015 г. до 20.11.2015 г.

Претендира заплащане на горната сума,както и на законната лихва върху нея от исковата молба до погасяване на главното задължение, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът М. на в. р. оспорва исковата претенция като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Твърди,че в Закона към датата на прекратяване на правоотношението няма указан задължителен срок за изплащане на обезщетенията.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не спори по делото, че със заповед Заповед на

Министъра на вътрешните работи № 8121К-130/22.01.2015 г. на основание чл.226,ал.1 т.13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с

К.А.Д. на длъжност началник на група към отдел «Охранителна полиция» по допълнителен щат при СДВР.

По делото е приложено заявление от ищцата с дата 19.05.2015 год. , с което е поканила МВР да й изплати законна лихва за неизпълнение на паричното задължение на МВР за обезщетение по чл.234 ЗМВР,от деня на забавата. Представено е и известие за доставяне на писмо с подател К.А.Д.,получател МВР и дата на получаване-03.06.2015 год. без посочване на съдържанието на писмото.

Няма спор между страните, а и от представеното по делото платежно нареждане от 18.12.2015 г. се установява, че

МВР е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 29 232 лв.

При тази фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

Няма спор,че с горната заповед от 22.01.2015 г. е прекратено служебното правоотношение със К.А.Д.,а също,че след образуване на делото,на 18.12.2015 год. ответникът е изплатил на ищцата сумата от 29 232 лв. представляваща сбора от 20 брутни трудови възнаграждения и последния се е отказал от главния иск.

Към датата на прекратяване на служебното правоотношение в чл.234 ЗМВР няма разпоредба сочеща срока за заплащане на обезщетението и към тази дата падежа на задължението на МВР е след получаване на покана-по общите правила на ЗЗД. Правото на паричното обезщетение настъпва с факта на прекратяване на служебното правоотношение и доколкото няма определен ден за изпълнение възниква като задължение съобразно разпоредбата на чл.84,ал.1 ЗЗД от деня на поканата.

Няма доказателства по делото ищцата да е канила ответника да й заплати горното обезщетение- първо няма доказателства,че заявлението на л.19 от делото е било предмет на писмото,за което има обратна разписка и второ-дори да е така,в текста на заявлението съдът не открива ясна покана за плащане на обезщетението,което да доведе до изпадане на ответника в забава,а по-скоро такава за заплащане на лихва,но без конкретика.

Ето защо при липса на покана ответникът не е изпаднал в забава и претенцията на ищеца за обезщетение за забавеното плащане за посочения период е неоснователно и следва да се отхвърли.

Претенцията за присъждане на законовата лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба 23.11.2015 год. до датата на плащането на главницата 18.12.2015 год. обаче е основателна. По изчисление на съда - размерът на законната лихва върху сумата на главницата, за посочения по- горе период възлиза на 211.54 лева. Изчислението е осъществено с оглед извършеното плащане на задължението в хода на съдебния процес, което дава яснота за началото и края на лихвения период.

При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля предявения от К.А.Д.,

ЕГН **********, с адрес: *** срещу М. на в. р. с адрес: гр.

София, ул. „*********иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на сумата от 1659.30 лв. - мораторна лихва върху 29 232 лв. /размер на обезщетението по чл. 234 от ЗМВР/ за пероида от 01.05.2015 г. до 20.11.2015 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. на в. р. да заплати на К.А.Д.,

ЕГН ********** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 211.54 лв. - законова лихва върху сумата от 29 232 лв. за периода от 23.11.2015 год. до 18.12.2015 год.

ОСЪЖДА К.А.Д.,

ЕГН ********** да заплати на М.. на в. да заплати на С.Г.А.- Д. на основание чл.78,ал.3 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: