Решение № 429 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500689 по описа за 2025 година

Производство по чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх. №386/6.1.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 19.09.2024 г., от длъжника К. Г. Б. с ЕГН ********** от с.***** чре адв.Д.Б. против Разпореждане №8538 от 16.01.2025 г. по ИД №9/2013 г. на ЧСИ ***** с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС-Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Жалбоподателят поддържа, че по делото взискателят не е искал извършването на принудителни изпълнителни действия и ЧСИ не са извършвал изпълнителни действия повече от две години в периода след 30.03.2022 г. до 22.11.2024 г., поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК същото е прекратено по силата на закона. Излага доводи, че спирането на принудителното изпълнение не е забрана да се извършват действия по ИД – цит.р.№273/14.12.2015 г. по гр.д.

№3303/2014 г. на ВКС, 4 ГО. Счита, че е неоснователен довода на ЧСИ, че спирането на ИД на осн.чл.432,ал.1,т.1 ГПК пораждало действието на чл.61,ал.1 ГПК – спиране да текат всички неизтекли срокове.

Иска се да се отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и да бъде прекратено ИД.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК *****– взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като в срока на твърдяната перемпция 2022г- 2024 г. не следва да се прилага чл.433,ал.1,8 ГПК, тъй като е налице спряно изпълнително производство на основание обезпечителна заповед №73/30.03.2022 г.по гр.д.№4472/2022 г. на ПРС, 22 гр.с.

1

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от ЧСИ *****, който счита жалбата за допустима, но неоснователна. Излага доводи, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,независимо дали изпълнителното действие реално е извършено. Със спирането на ИД въз основа на съдебен акт – с обезпечителна заповед №73/30.03.2022 г.по гр.д.№4472/2022 г. на ПРС, 22 гр.с. не се допуска извършване на изпълнителни действия и не е налице бездействие на взискателя, тъй като не може да прави валидни искания за принудителни изпълнение, а ЧСИ следва да откаже извършването им при спряно от съда ИД.

Съдът намира, че жалбата срещу разпореждането от №8538 от 16.01.2025 г. по ИД №9/2013 г. на ЧСИ за отказ да се прекрати ИД е подадена в двуседмичния срок по чл.436/1/ ГПК, поради което е допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

От приложеното ИД №9/2013 г. на ЧСИ ***** се установява, че с договор за цесия от 29.02.2016 г.вземането на първоначалния взискател „ЕОС Файненс“ООД е цедирано на „ЕОС Матрикс“ЕООД, който с молба за конституирането по ИД от 19.11.2024 г. е направил искане до съдебния изпълнител за конституирането му като взискател по делото.

От приложеното по ИД определение №12293/07.10.2024 г. по гр.д.№4472/2022 г. на ПРС, 22 гр.с. е видно, че допуснатото с определение №3452/30.03.2022 г. обезпечение на иска на Б. чрез спиране на ИД№ 9/2013 г. е отменено от ПРС и е обезсилена издадената обезпечителна заповед №73/30.03.2022 г.

На 22.11.2024 г. от пълн. на длъжника –адв.Д.Б. е подадена молба за прекратяване на ИД поради перемпция. Няма данни към 22.11.2024 г. цит.по-горе опеделение №12293/07.10.2024 г. по гр.д.№4472/2022 г. на ПРС, 22 гр.с.да е влязло в сила.

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия 2 процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ.

ПОС намира, че не е налице бездействие на взискателя в заявения от жалбоподателя период -30.03.2022 г. до 22.11.2024 г. , тъй като през този период с акт на съда, съгласно чл.432,ал.1,т.1 ГПК– с обезпечителна заповед №73/30.03.2022 г. по гр.д.№4472/2022 г. на ПРС, 22 гр.с. ИД е спряно и съгласно чл.61,ал.1 ГПК – при спиране на произодството се спират и всички започнали да текат срокове, защото през този период не могат да се извършват изпълнителни действия по искане на взискателя и в т.см. не е налице бездействие на взискателя.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че възражението на длъжника за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,8 ГПК за прекратяване на ИД е неоснователно тъй като не е налице 2-годишно бездействие на взискателя в процесния период.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира за неоснователна жалбата срещу действия на ЧСИ на заявеното основание, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Решението на окръжения съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.

437 ал. 4 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №386/6.1.2025 г. на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 19.09.2024 г., от длъжника К. Г. Б. с ЕГН ********** от с.***** чре адв.Д.Б. против Разпореждане №8538 от 16.01.2025 г. по ИД №9/2013 г. на ЧСИ ***** с рег. № ***** по РКЧСИ, с район на действие - ОС-Пловдив, с което от ЧСИ е оставена без уважение молба за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3