Решение № 214 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100901172 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С.Ф.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, 1839, бул. „*******, чрез юрк. П. И. П. - пълномощник, срещу „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, 1618, бул. „*******, представлявано от изпълнителния директор А.Н.Ц., с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1/ главен иск за установяване в отношенията между страните, че изпълнителят (ищец) не дължи плащане на възложителя (ответник) на сума в размер на 34 757.18 лева, представляваща начислената от възложителя неустойка за забава с протокол № 95/23.07.2021г. на основание чл.13.1 от договор № 0011-ЦУ/10.02.2021г., 2/ главен иск за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 34 757.18 лева, като получена без правно основание и 3/ при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 34 757.18 лева, представляваща неплатена част от цената по Договор № 0011ЦУ/10.02.2021г. и фактура № 0040067496/22.06.2021г. за доставените 18бр. автомобили марка „Пежо“. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е вносител на марката „Пежо“ за България и участва с оферта в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Доставка на леки и лекотоварни автомобили“, по обособена позиция №1 „Доставка на леки автомобили с нормална проходимост - комби (М1)“ на възложителя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД). С Решение № 1119/08.10.2020г. на Възложителя „С.Ф.А.“ АД е било определено 1 за Изпълнител на обществената поръчка и съответно сключил с Възложителя „ЕСО“ ЕАД Договор №0011-ЦУ/10.02.2021г. (Договора) с предмет доставка и гаранционно (сервизно) обслужване на 18 броя автомобила Пежо 308 SW (комби), детайлно описани в техническото и ценово предложение на Изпълнителя, Приложение № 2 към Договора. Съгласно чл. 4.2. от договора, срокът за доставка на автомобилите бил 90 календарни дни, считано от датата на подписването му, съответно изтичал на 11.05.2021г.

Съгласно чл. 2.2.1 от договора, цената за доставка на автомобилите и регистрацията им в КАТ възлиза в размер на 469 692 лева без ДДС, съответно 563 630.40 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 13.1 от договора, при забавено изпълнение на задължения от страна на изпълнителя в нарушение на уговорените срокове, същият заплаща на възложителя неустойка в размер на 0.2 % от сумата по чл. 2.2.1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената на съответната дейност по чл. 2.2.1. от договора.

Ищецът посочва, че в изпълнение на поетия ангажимент, на 01.03.2021г. е направил поръчка на производителя на „Пежо“ – Stellantis, със седалище във Франция, през системата за поръчки, като поръчката била приета в същия ден. Сочи, че при приемане на поръчките производителят отбелязвал в системата за поръчки дата на производство на съответния автомобил, която в случая била 07.04.2021г. (ЕСОМ), съответно дата, на която автомобилите е следвало да бъдат издадени от завода и изпратени към логистичния център, която била 14.04.2021г. (Entree park cession/Importateur).

Тази поръчка била анулирана от производителя на 19.04.2021г.

Причината за това било нарушен график на производството на автомобили поради затруднения с доставките на електронни компоненти и суровини, за което ищецът бил уведомен от производителя на 16.04.2021г.

Твърди, че след проведени разговори с производителя, на 23.04.2021г. е направил нова поръчка, която била приета в същия ден. Като датата на готовност за излизане на автомобилите от завода и последваща логистика до България била посочена 19.05.2021г. (Date creation и Entree park cession/Importateur), която дата е след крайния срок за доставка на изпълнителя по Договора (11.05.2021г.). Счита, че настъпилата забава в производството не е по негова вина, не е могла да бъде предвидена от нито една от страните по договора, и е събитие, попадащо в хипотезата на чл.19 от договора, изключваща отговорността за забава – непреодолима сила.

На 26.04.2021г. с писмо изпълнителят бил уведомил своевременно възложителя за възникването на форсмажорното обстоятелство, представляващо забава в производството на автомобили поради недостиг на компоненти в световен мащаб. Поради, което счита, че на основание чл.19.3 от договора, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задължението е било спряно.

Ищецът твърди, че ответникът неправомерно е удържал начислената от него неустойка за забава в размер на 34 757.18лева от цената по чл.2.2.1 от договора. Автомобилите, предмет на договора, били доставени на възложителя на 17.06.2021г., за което имало изготвен приемо-предавателен 2 протокол. За доставката била издадена и фактура № 0040067496/22.06.2021г. за цената по договора на стойност 563 629.97 лева. Уточнява, че стойността на издадената фактура е с 43 стотинки по-ниска от стойността на цената по чл. 2.2.1. Договора. Възложителят бил прихванал от дължимата сума по фактурата начислената от него неустойка в размер на 34 757.18 лева и заплатил остатъка в размер на 528 872.79 лева.

Депозиран е в законов срок отговор на искова молба. Оспорват се предявените искове като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор. Също така не оспорва и твърденията, свързани с условията на договора, касаещи подписването му, влизането му в сила, дата на изпълнение, цена. Сочи, че съгласно чл.13.1. от договора, при забавено изпълнение на задълженията от страна на „С.Ф.А.“ АД (изпълнител) в нарушение на уговорените в договора срокове, същият заплаща на възложителя неустойка в размер на 0,2 % от сумата по чл. 2.2.1. за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената на съответната дейност по чл. 2.2.1. Срокът за доставка бил 11.05.2021г., а автомобилите били доставени на 17.06.2021 г., или с 37 дни забава, поради което ответникът бил начислил неустойка за забава в размер на 34 757,18 лв. Сочи, че ищецът бил уведомен за начислената неустойка с писмо, изх. № ЦУ-ЕСО-5983/27.07.2021 г., към което бил приложен протокол за неустойка. Ответникът прихванал сумата от 34 757,18 лв., представляваща неустойка за забава, със сумата по фактура № 0040067496/22.06.2021 г. и на 11.08.2021 г. превел на ищеца остатъка в размер на 528 872,79 лв.

Оспорва твърденията на ищеца, че са налице предпоставките за непреодолима сила. Твърди, че ищецът не е направил своевременно поръчката, а с 20 дни закъснение, като излага следната хронология на събитията: на 10.02.2021г. бил сключен договор №0011-ЦУ/10.02.2021г.

Поръчките към производителя за 18 бр. автомобили са направени на 01.03.2021г., като очакваната дата за производство е била 07.04.2021г., а датата за доставка до България е била 14.04.2021г.

Оспорва твърдението, че ищецът го е уведомил своевременно за причините, от които ще последва забава на доставката. Посочва, че бил информиран за тези обстоятелства на 26.04.2021г. с писмо с изх. № 344, т.е.

10 дни след като самият ищец бил разбрал за нарушаване на графика. Сочи, че ищецът не бил положил дължимата грижа за своевременно узнаване за проблема, предвид, че разбрал за забавата в графика два дни след датата, на която е следвало автомобилите да бъдат издадени от завода (14.04.2021г.).

Оспорва твърденията на ищеца, че невъзможността за изпълнение в срок е вследствие на Covid-кризата. Към момента на сключването на договора – 10.02.2021г., пандемичната обстановка не било ново обстоятелство, поради което не било изпълнено условието за непредвидимост.

Сочи, че ищецът неправилно се позовава на чл.13, ал.3 от ЗМДВИП с твърдение, че е имал право да поиска удължаване срока на договора с два месеца. Извънредното положение в страната е обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г., считано от 13 март 2020г. до 13 април 3

2020г. С последващо Решение на Народното събрание от 03.04.2020г., срокът е удължен до 13 май 2020г. В сила от 14.05.2020г. с Решение № 325 от 14 май 2020 година на Министерски съвет е обявена извънредна епидемична обстановка, удължавана многократно с решения на Министерски съвет. За процесния период е действало Решение № 426/26.05.2021г. на Министерски съвет, с което извънредната епидемична обстановка е била удължена до 31.06.2021г. Т.е. договорът е бил сключен на 10.02.2021г., по време на действие на поредната заповед за удължаване на извънредната епидемична обстановка, а не на извънредното положение (като счита, че двете понятия не са еднозначни) Твърди, че разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗМДВИП е приложима по отношение на периода на извънредното положение, което е било отменено на 13.05.2020г. Освен това, същата не вменявала задължение на възложителя, а възможност за постигане на взаимни отстъпки между страните в условията на извънредната обстановка.

При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за прихващане на своето вземане в размер на 34 757,18 лв., представляващо неустойка за забава, с вземането на ищеца по фактура № № 0040067496/22.06.2021 г., в размер на 528 872,79 лв., до размера на помалкото.

Претендира разноски.

В законов срок е постъпила допълнителна искова молба.

Оспорва се твърдението на ответника, че ищецът не е направил своевременно поръчката на 18бр. автомобили. В тази връзка посочва, че е поискал от производителя обеми за производство на 18-те автомобила още преди сключването на договора, а именно на 03.02.2021г. На 18.02.2021г. производителят бил потвърдил поискания обем на производство. В тази връзка, разяснява начинът, по който се извършват поръчки чрез специализирана система за тази цел. Заявявал се определен обем за производство, който се потвърждавал от производителя чрез приложените документи (PDAC). В първите 3-ти и 4-ти работен ден на следващия месец потвърденият обем автомобили се въвеждал в специалната програма за поръчки на производителя, която генерирала дата на поръчката за всеки един автомобил и очакван месец на производство — по отношение на първите анулирани от производителя поръчки това са Date creation: 01.03.2021г. (дата на създаване на поръчката) и Mois d’imputation — 04/2021г. (даден месец на производство на автомобила). Спецификата на програмата била такава, че поръчки в програмата могат да се въвеждат само в първите 3-ти и 4-ти работни дни на месеца, следващ процедурата по заявяване и потвърждаване на обеми за производство, след което програмата „се затваря“. По изключение, поради преговорите между ищеца и производителя поръчките били приети на 1-во число на месец март 2021г. Твърди, че бил предприел всички необходими действия още преди сключването на договора за обществена поръчка - заявен обем на 03.02.2021г. С оглед това, оспорва твърдението на ответника, че е забавил поръчките с 20 календарни дни. След като поръчката била анулирана от производителя на 19.04.2021г., след усърдни преговори с него, и въпреки установения ред, ищецът бил направил 4 втора поръчка - на 23.04.2021г. (петък). За създалото се забавяне ищецът бил уведомил ответника чрез писмо от 26.04.2021 г. (понеделник – първия следващ работен ден). Като бил поискал удължаване на срока за доставка.

Не оспорва факта, че до момента на първата поръчка - 01.03.2021 г., от ищеца няма нито едно депозирано писмо за забава в доставката, като уточнява, че това се дължи на обстоятелството, че самият той не е бил уведомяван от производителя за забавата. Посочва още, че към момента на уведомяването на ответника, ищецът не е бил в забава на изпълнението по договора.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

Не се спори, че ищецът е официален вносител на марка „Пежо“ за България. От представения по делото Договор №0011-ЦУ/10.02.2021 се установява, че същият е сключен на основание чл.112 ал.1 от ЗОП и решение №1119/08.10.2020г. на ЕСО ЕАД за определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет Доставка на леки и лекотоварни автомобили, обособена позиция №1 Доставка на леки автомобили с нормална проходимост – комби М1. Предметът на договора е доставка и гаранционно обслужване на 18бр. автомобила Пежо 308 SW /комби/, описани в техническото и ценово предложение на Изпълнителя С.Ф.А. АД – Приложение №2 към договора. Бил е определен срок за доставка от 90 календарни дни, считано от датата на подписването. Договорената цена е в размер на 469 692 лв.без ДДС или 563 630,40лв. с ДДС. В договора била предвидена и неустойка в размер на 0,2% от цената за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от цената на договора.

Разпечатката съдържа 31 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/137d35a1-88ef-4faf-859f-7da085230c3f