Решение № 2522 от 10.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2522 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №

20223110106488 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова претенция с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявена от ищеца „***** , ЕИК *****, адрес гр. София ***** срещу ответника К. К. К. ЕГН **********, с адрес гр. Варна, *****, искова претенция, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 1200,00лв., представляваща дължима главница по Договор за потребителси кредит ***** г., сключен между "*****" АД, ЕИК ***** и К. К. К., като Кредитополучател, вземането по който е прехвърлено от "*****" АД на "*****" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г., ведно с законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 355,80лв., представляваща дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата, дължима за периода от 31.01.2016 г. до 31.03.2017 г., сума в размер на 696,76лв., представляваща дължима законна лихва за забава за периода от 31.01.2016г. до 23.02.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 33- ти състав.

Моли се ответникът К. К. К. да заплати съдебно-деловодните разноски по заповедното и исковото производство в общ размер на 235,13лева - 45,05лева държавна такса по заповедното производство и 190,08лева общо за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, се свеждат 1 до следното: С Договор за потребителски кредит с № ***** на 21.12.2015г., по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, сключен между „*****" ЕАД, в качеството си на кредитодател и К. К. К. с ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател, „*****" ЕАД е отпуснало паричен кредит за сумата от 1200.00лв.(хиляда и двеста лева). Кредитополучателят се задължил да върне 15 вноски от по 103,72 лева в срок до 31.03.2017г. Към договора е бил приложен погасителен план.

Уговорен е бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. В исковата молба се излага, че при сключването на процесния договор са спазени всички законови изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. На ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Твърди се, че процесният Договор за кредит е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, като страните се били съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска К. К. К., с ЕГН **********, ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „*****"АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл.

5 от ОУ, страните са били постигнали съгласие К. К. К., с ЕГН **********, да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ, е било уговорено правомощие на „*****"АД, да уведомява К. К. К., с ЕГН ********** за забавата му чрез водене, включително чрез трети лица, на всякаква кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни съобщения, писма и стикери. С Договор за цесия от 02.03.2021г., се сочи, че „*****"АД е прехвърлило вземането си към К. К. К., с ЕГН ********** по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „*****" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап.3. Ответникът К. К. К., с ЕГН **********, е бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021г. Договор за паричен заем № *****/21.12.2015г., е бил прехвърлен на „*****" ЕООД, за сумата от 2252,56лв.(две хиляди двеста петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки). Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, е имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът е изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението, се сочи, че няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор 2

/цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Ищецът моли, в случай, че съдът не приеме уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди се, че К. К. К., с ЕГН **********, не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено, като няма извършено нито едно плащане от страна на К. К. К., с ЕГН ********** от сключването на процесния договор до настоящия момент. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника на осн. чл.2, раздел X. „Забава.

Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска К. К. К., с ЕГН ********** ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г., се сочи, че не е била начислявана законна лихва за забава по Договора за кредит.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, се моли съдът да приеме за установено, че ответникът К. К. К., с ЕГН **********, дължи на „*****" ЕООД, с ЕИК ***** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № ***/2022 г., а именно сумата в общ размер от 2252,56 лв.(две хиляди двеста петдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), формирана както следва: 1) главница в размер на 1200,00лв.(хиляда и двеста лева); 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 355,80лева(триста петдесет и пет лева и осемдесет стотинки) за период от 31.1.2016г. до31.3.2017г., 3 ) законна лихва за забава върху главницата в размер на 696,76лв.(шестотин деветдесет и шест лева и седмдесет и шест стотинки) за период от 31.1.2016г. до 23.02.2021 г., 4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се и сторени разноски както в настоящото производство, така и в заповедното.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от от адв.М. П., назначен особен представител на ответника К. К. К., в който се твърди следното: Сочи се, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се исковата претенция, както по основание, така и по размер. Оспорва се, че между „*****"АД и ответникът са били налице валидни договорни отношения. Твърди се, че не е била налице воля от страна на К. К. за сключване на процесния договор за кредит. Не са били представени доказателства как е осъществена процедурата по сключване на договор от разстояние. Съгласно раздел III от Общите условия, се сочи, че кредитополучателя кандидатства за кредит като подава Заявление по образец, което става на сайта или по телефон. В конкретния случай, се настоява, че не е било установено как е подадено заявлението и как е било постигнато съгласие за сключване на процесния договор. Същевременно е представен Договор за кредит и Общи условия, на 3 които са положени два подписа, но не е отразено, от кого са положени те. В случай, че се твърди, че е положен подпис от лицето К. К., то същият се оспорва относно неговата автентичност, от особения представител. Излага се, че от представените документи не може да се направи положителен извод за получено съгласие от потребителя за сключване на договор за заем от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1, т.З, ал.2 и ал.З ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В случай на електронно изявление то следва да е подписано с електронен подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му. Това според отговора, следва по аргумент от чл.13, ал.1 ЗЕДЕП ( в редакцията към датата на сключване на договора). Според същата авторството на електронно изявление се установява с електронен подпис, като се придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който случай се изключва възможността за изменения и поправки в изявлението. Неастоява се с отговора, че не са посочени от ищеца какви фактически действия са извършени въз основа, на които е сключен договорът за кредит. Не е установено по какъв начин ответникът е дал съгласието си за сключване на договора. Не е доказано авторството на документа, респ. съгласие на ответника за сключване на договора, поради което не е налице валидно договорно отношение. Отделно от изложеното се твърди, че не са налице доказателства кога и по какъв начин е предоставена сумата по договора /в брой или по банков път, респ. по каква сметка/, съответно усвоена ли е тя от ответника. Нямало твърдения откога е настъпила забавата за кредитополучателя и обявена ли е предсрочната изискуемост на кредита. Счита се, че съгласно чл.9 от Договора във вр. с Раздел X т.3.3.1, след не плащане на 6 погасителни вноски, кредитополучателят изпада в забава и кредита става автоматично предсрочно изискуем, т. е. от този момент започва да тече правото на иск на кредитора, в конкретния случай от 01.07.2016г. Във връзка с това е направено възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност.

Особения представител на ответника навежда твърдения за недействителност на процесния договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Счита, че не е било спазено изискването на чл. 11 ал.2 от ЗПК, а именно липсват ОУ, които са неразделна част от договора, и които следва да са подписани на всяка страница от кредитополучателя. Поради и което изискването на чл. 11 ал. 2 от ЗПК не е налице или същото е заобиколено, поради и което на основание чл. 22 ЗПК, съответно чл. 21 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Направено е и възражение, че процесният договор за потребителски кредит, не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент, което от своя страна е в нарушение на изискванията по чл. 11 а. 1 т. 9а от ЗПК. Договора за потребителски кредит не отговаря и на изискванията, визирани в чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, а именно не съдържа годишен процент на разходите по кредита и обща сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Всичко това от своя страна се настоява, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Неясно е по каква методика са 4 изчислени посочените в кредита процент на разходите - 50.00%, и лихвен процент - 41.24%, както и същите като надвишаващи трикратния размер на законната лихва, се явяват нищожни на основание чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Прави се и възражение относно размера на шрифта, относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. Счита се, че не е спазено изискването за размер на шрифта. Твърди се, че извършената цесия не е произвела действие по отношения на ответника, доколкото същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно правоотношение, то не е налице и вземане на „*****" АД, което да се цедира.