Решение № 1907 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1907 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508751 по описа за 2024 година

С решение № 3510/27.02.2024 г., постановено по гр. д. № 43015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 85 състав, са: уважени частично предявените от Ю. О. Г. срещу Столична община искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума от 336.67 лв. - обезщетение за имуществени вреди, и 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от спъване на 06.10.2022 г. в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоар в гр. София, ж.к.

„********, и падане на земята, ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени искът за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 336,67 лв. до пълния предявен размер от 396,67 лв. и искът за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община с доводи за неправилност, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че за ангажиране на отговорността на общината следва да се установи, че ищцата е пострадала на участък, чиято поддръжка е задължение на Столична община. Поддържа се, че в случая липсват доказателства както за състоянието на участъка, на който въззиваемата твърди, че е настъпил процесният инцидент, така и за обстоятелството, че травмата е причинена тъкмо от спъване в стърчащ на тротоара корен от дърво. Поддържа се, че няма постъпвали сигнали за нередности в процесния участък, поради което Столична община не е застрашила живота и здравето на въззиваемата. Евентуално се поддържа, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно, както и че е налице съпричиняване. Поддържа се, че липсват документи за закупени лекарства, както и че въззиваемата не е потърсила незабавно медицинска помощ.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са 1 уважени исковете спрямо него и да ги отхвърли изцяло, а при условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Ю. О. Г., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на Столична община. Поддържа се, че общината е законово задължена да поддържа състоянието на тротоарите, както и да означи наличието на препятствие, което в случая не било сторено. Излага се становище за неоснователност на възражението за съпричиняване.

Въззиваемият моли съда да потвърди решението в обжалваната от насрещната страна част.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Ю. О. Г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът й за присъждане на неимуществени вреди. Твърди се, че СРС не е определил справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от жалбоподателката. Поддържа се, че причинените от инцидента увреждания са причинили болки и страдания, които продължават и към днешна дата при по-продължително ходене. Твърди се, че вследствие от инцидента жалбоподателката е била неработоспособна, в невъзможност да извършва ежедневни дейности, както и че е била възпрепятствана да се грижи за малкото си дете. Поддържа се, че от СРС са събрани доказателства, от които се установяват причинените вреди.

Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалвана част и уважаване на иска й за осъждане на ответника до пълния размер на претендираните вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по ответника Столична община, в който се излагат съображения за неоснователност на насрещната въззивна жалба на Ю. О. Г.. По същество се преповтарят оплакванията от въззивната жалба, депозирана от Столична община.

Отправя се искане да бъде оставена без уважение насрещната въззивна жалба на Ю.

О. Г. и да бъде потвърдено решението в обжалваната му от нея част.

Решение № 3510/27.02.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът от Ю. О. Г. срещу Столична община за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 336,67 лв. до пълния предявен размер от 396,67 лв.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбите са подадени в срок от легитимирани да обжалва първоинстанционния съдебен акт страни. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответника е неоснователна, а насрещната въззивна жалба на ищеца е основателна по следните съображения:

Предявени са от Ю. О. Г. срещу Столична община искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума от 396,67 лв. обезщетение за имуществени вреди, и 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от спъване на 06.10.2022 г. в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоар в гр. София, ж.к. „********, и падане на земята, ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното плащане.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Чие е противоправното поведение, от което са възникнали вреди; 2. При 2 какъв механизъм са възникнали вредите; 3. Какъв е справедливият размер на неимуществените вреди.

По иска за неимуществени вреди:

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди включва следните елементи:

1. Деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие);

2.Противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца);

3. Причиняване на неимуществени вреди;

4. Причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат;

5. Вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, поради което отговорността на ответника за обезвреда е ангажирана основателно.

На първо място правилно е прието, че са настъпили вреди. От една страна са неимуществените вреди, изразяващи се в търпени физически болки и страдания, психически дискомфорт и негативни преживявания, които по естеството си съпътстват конкретното телесно увреждане. От показанията на свидетелката И.М.П. въззивният съд приема за установено по категоричен начин обстоятелството, че Ю. О. Г. е претърпяла инцидент на 06.10.2022 г. при придвижване по тротоара на ул. ******** в посока към ул. „Твърдишки проход“, по път към училището на детето й. Свидетелката е очевидец на случилото се, тъй като се е движела непосредствено зад пострадалата и е възприела пряко механизма на инцидента. От нейния свободен разказ се установява, че при връщане от пътното платно обратно върху тротоара ищцата се е спънала в издаден корен на дърво и разклатени тротоарни плочки, вследствие на което е паднала на място и е изпитала силна болка в крака.

Свидетелката е оказала непосредствена помощ на пострадалата, като с помощта на намиращ се наблизо мъж са я изправили, след което тя се е прибрала до дома си, намиращ се в непосредствена близост. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като достоверни, доколкото представляват преки и непосредствени впечатления на очевидец, изложени са детайлно, хронологично последователно и вътрешно непротиворечиво, без пропуски и неясноти, като съдържат и конкретни топографски ориентири относно мястото на инцидента. Свидетелката дава логични и обосновани отговори относно механизма на падането, състоянието на тротоара и последиците за пострадалата след инцидента, включително последвалото установяване на счупване на глезена. Освен това по делото не се установява тя да е заинтересована от изхода на спора, тъй като няма родство или други отношения със страните, поради което съдът приема показанията й за обективни и достоверни доказателствени средства, установяващи начина и мястото на настъпване на процесния инцидент.

На следващо място е установено наличие на деяние – волеви акт на ответника, осъществен чрез бездействие, изразяващо се в неподдържането на повърхностната настилка на тротоара, така че над повърхността й да няма издатини и препятствия, които да представляват естествена опасност за пешеходците, а също така и при нарушена повърхност да обозначи препятствието. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбщС вр. § 7, т. 4 ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и общината е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин (чл. 140 Конституцията на РБ и чл. 11, ал. 1 ЗОбщС), вкл. с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците. Предвид легалните дефиниции на „път“ по § 1, т. 1 от ДР на 3

Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата- приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар“ по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение“ и „граници на платното за движение“ по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя. Задължението на Столична община е изведено и от чл. 48, т. 2, б.

„а“ и б. „б“ ППЗП и чл. 31 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, според който поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя.

Осъществяване на мерките за защита на съоръженията на пътя и принадлежностите му и организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение именно на ответника. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, при планирането на пешеходната инфраструктура, издадена от МРРБ, при упражняване на тези дейности се спазват следните принципи: 1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4. удобство; 5. привлекателност (чл. 33, ал. 1), а според ал. 3 тези принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. От анализа на конкретните факти по делото и цитираната нормативна уредба, съдът е направил извод, че Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В конкретния случай именно бездействието на последните, изразяващо се в необезопасяване на пътната дупка се явява причина за увреждането на процесното МПС. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите действия по поддържане на тротоара съгласно законовото задължение. Съдът е приел, че общината не е доказала обстоятелства, изключващи отговорността й – изпълнение на вменените по закон задължения за поддръжка и обезопасяване на тротоарите или вменяването на това задължение на друго лице. Ето защо въззивният съд намира, че се установява деянието и неговата противоправност.