Решение № 259 от 22.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Шумен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20263630201204 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 891162-F883504/ 22.05.2026г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“, с което на жалбоподателя „МИП Чони“ ООД Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 512 евро, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта и в наказателното постановление, като счита също, че са допуснати и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като моли и за приложение на чл.28 от ЗАНН поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител в лицето на адв.К. от ШАК, който по същество поддържа депозираната жалба.

Представител на въззиваемата страна –юриск.М. намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира 1 и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за месо, намиращ се на ул.”Родопи“ №24 в Шумен. На 09.04.2026г. от М. Б.- инспектор по приходите при Централно управление, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта. Била извършена контролна покупка на 2бр.“пил.бутче“ на цена от 2.29 евро, като при приемането на плащането е издадена ФКБ 00053614 от наличното в обекта ФУ модел DATECS DP МХ с рег.№4777119/13.01.2025г. в НАП, ИН на ФУ DT986516 и ИН на ФП:02986516, като в издадената касова бележка на вид артикул било посочено „месни продукти“, без да се отразява какъв конкретно е закупения артикул.

Въз основа тези констатации на 29.04.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите , издаваната фискална касова бележка трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност на по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, като е посочено, че е нарушил чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.

Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го е подписал без възражения, като такива са депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, в които жалбоподателя изтъкнал, че касовия апарат разполагал с ограничен брой артикули, но веднага след това се обърнал за съдействие и сменил един от артикулите според изискванията за подробно отчитане на продадените стоки.

Очевидно възраженията не са били споделени от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на съставения акт на 22.05.2026г. било издадено и 2 атакуваното наказателно постановление, с което на „МИП Чони“ ООД Шумен , била наложена имуществена санкция на осн. чл.185, ал.2, вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС. в размер на 512 евро за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на

Министерството на финансите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от показанията на свид.

М. Б. , както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н18/06г. на МФ, издаваната фискална касова бележка трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност на по видове закупени стоки или услуги, като наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени. Безспорно е установено по делото, че в търговсккия обект, стопанисван от жалбоподателя е извършена покупка на 2бр. пилешки бутчета, за което е издадена фискална касова бележка съдържаща като артикул единствено наименованието „месни продукти“, което означава, че жалбоподателя е действал в дисонанс с горецитираната разпоредба. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. , поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.

Съдът, съобрази обаче обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя представлява съвсем инцидентен случай и въобще не е довело до неотразяване на приходи, а и освен това жалбоподателя веднага е предприел необходимите действия с които в пълна степен издаваните фискални касови бележки да отговарят на изискванията на чл. 26 ал.1 т.7 от 3

Наредба №Н-18/13.12.2006г. Констатираното нарушение е за първи път, поради което и съдът приема, че по същество деянието представлява “маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗДДС, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчните и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява абсолютен императив и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че няма данни за други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, нарушението е извършено за първи път, което показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на санкционираното дружеството.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно -наказващия орган по 4 отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване.

Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, което предвид изхода на делото, се явява основателно, като видно от представените доказателства жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС . В този смисъл, съдът следва да осъди административно наказващият орган- ТД на НАП гр.Варна , да заплати на жалбоподателя 250 евро с ДДС за разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление 891162-F883504/ 22.05.2026г. на началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“,

ПРЕДУПРЕЖДАВА „МИП Чони“ ООД Шумен с ЕИК ***, представлявано от М.П.П. с ЕГН********** и П. С. П. с ЕГН********** , че 5 при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ТД на НАП - гр. Варна да заплати на МИП Чони“ ООД Шумен с ЕИК *** , сумата от 250 евро, представляваща направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 6