Решение № 2197 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2197 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20261100501456 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5754/05.12.2025 г. (по описа на ЧСИ Г.Н.), подадена от длъжника в изпълнителното производство – „Топлофикация София“ ЕАД срещу Постановление от 21.11.2025г. на ЧСИ Н. по изп.д. № 427/2025г., с която се оставя без уважение искане на жалбоподателя да се намалят приети разноски за адвокатския хонорар от 500лв.

Твърди се, че на 24.11.2025г. било получено съобщение, с което е изпратено атакуваното постановление, с което е отказано да се намали адв. възнаграждение по размер съответстващ на чл.10, т.1 НВАР /200лв. за образуване на изп.дело/, като ЧСИ неправилно не е уважил възражението, с което адвокатското възнаграждение оставало прекомерно и не съответно на законоустановения размер, поради което се иска отмяна на постановлението и намаляване на размера до сумата от 200лв., вкл. се сочи, че делото е с ниската фактическа и правна сложност, доколкото в срока за доброволно изпълнение е платена сумата по изпълнителния лист (на 20.11.2025г.), въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Взискателят е подал становище по чл. 436, ал. 3 ГПК, в което намира жалбата за неоснователна. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение в конкретния случай не е прекомерно, защото депозирал молба и поискал извършване на изпълнителни действия, вкл. „Топлофикация София“ ЕАД станало причина за образуване на делото, доколкото не е заплатил дължимите суми преди предприемане на поисканите от взискателя изпълнителни действия, така и възнаграждението не било само за образуване на изпълнителното дело, но и за процесуално представителство по същото, като адвокатът комуникирал със съдебния изпълнител, депозирал молби и становища, поради което и възражението, че изпълнителното производство се изчерпвало с образуване на изп. дело били неоснователни.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ Н., с което е изложил мотиви за неоснователност на подадената жалба, защото възнаграждението не било прекомерно, доколкото надвишавало със 100лв. възнаграждението по чл.10, т.1 и т.2 НВАР, 1 така и сочи, че след изтичане срока за доброволно изпълнение длъжникът не извършил плащане. В изпълнение на разпореждане № 6546/05.03.2026г. ЧСИ Н. уведомява, че по изпълнителното дело има постъпила сума от 564.47€ на 20.11.2025г.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело изпълнително дело № 20259230400427 по описа на ЧСИ Н., № 923 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба вх.№ 5332/11.11.2025г. от П.С. Н., чрез адв. Т., с която се иска образуване на изп.д. въз основа на приложен изпълнителен лист по гр.д. № 23748/2025г. по описа на СРС, по силата на който „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати разноски в размер на 400лв. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело, изпраща на покана за доброволно изпълнение на основание чл.428 ГПК и след изтичане на срока да се пристъпи към принудително събиране на сумите като наложи запор върху банковите сметки. Представен е договор за правна защита и съдействие от 11.11.2025г., с който е договорено адв. възнаграждение в размер на 500лв.

След образуване на изп.д. е изпратена покана за доброволно изпълнение, постъпила при длъжника на 18.11.2025г., в която е посочено, че задължението възлиза на 1104лв., от които 400лв. присъдени разноски, 500лв. разноски по изпълнителното дело, 204лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 19.11.2025г. е подадено възражение от длъжника, с която се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение. С постановление от 21.11.2025г. е отказано да се намали поради прекомерност разноските на взискателя за адвокатска защита по делото.

Със съобщение вх.№ 37819/19.03.2026г. ЧСИ Н. уведомява, че по изпълнителното дело има постъпила сума от 564.47€ на 20.11.2025г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е от легитимирано лице в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а разгледана по същество съдът намира следното:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В т. 6 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че взискателят прави разноски, както по образуването на изпълнителното дело, така и по осъществяването на изпълнителния способ. Молбата за образуване на процесното изпълнително дело, в която е бил посочен изпълнителен способ, е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена и платена. Съобразно чл. 10, т. 1 НМРАВ минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото е несъмнено, че вземането по ИЛ не са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, то взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. - каквито и длъжникът не оспорва, че дължи. Не е спорно, че за разноските за адв. възнаграждение (200лв. по договора) с оглед отбелязването за плащане на сумите в брой е доказано плащането им по см. на т.2 ТР 6/2012 на ОСГТК.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна 2 сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като НМРАВ регламентира, че възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата и по-конкретно, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 НМРАВ, а именно в размер на 200 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство, освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.

Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил начина на изпълнението, но следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай, който не е бил предприет с оглед изплащане на задължението (20.11.2025г.) в срока за доброволно изпълнение. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени (ТР № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС.

ОСГТК; Решение № 251/05.09.2012 г. по гр. д. № 517/2011 г. на ВКС). Ето защо, дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение на взискателя трябва да бъде в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ). При това положение възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно, поради което обжалваният отказ следва да се отмени, а определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на 500 лева - да се намали до 200 лева.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесния отказ е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед предмета на делото – законосъобразността на действия на съдебен изпълнител по определяне размера на разноските по изпълнението, т.е. не се решава спор относно претендирано или отричано субективно материално право, а относно отговорност за разноски, за което е налице и трайна практика, че в такива производства страните не си дължат разноски и не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски (вр. чл.248 ГПК - определение № 393/17.09.2018 г., по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС; Определение № 205/19.12.2018 г., по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС и др.)

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Постановление от 21.11.2025г. на ЧСИ Н. по изп.д. № 427/2025г., по изпълнително дело № 427/2025г., вместо което постанови:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата от 500 лева, представляваща 3 адвокатско възнаграждение на взискателя П.С. Н., ЕГН: **** по изпълнително дело № 20259230400427 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 на КЧСИ, на 200 лева (102,26€).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4