Решение № 1489 от 22.10.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 148922.10.2020 г.Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София11-ти търговски

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Бистра Николова

Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев

Секретар:Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20201001002334 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 1.07.2020 г., подадена по пощата на 30.06.2020 г., на ищеца „Кроношпан България“ ЕООД срещу решението от 10.06.2020 г. по т. д. № 1981/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-3 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Интербуилд 13“ ООД иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 138 425 лв., представляваща неустойка по т.

7, буква „б“ от споразумение от 29.05.2018 г. за неизпълнение на задължение по т. 4.2, буква „б“ от същото, и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 380 лв. – законната лихва за забава за периода 1.08.2018 г. – 30.09.2019 г.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел за недължима претендираната неустойка поради нищожността на неустоечната клауза, като противоречаща на добрите нрави.

Твърди се, че съдът погрешно и едностранчиво е тълкувал клаузите на споразумението в нарушение на чл. 20 ЗЗД. Сочи се, че именно принципите на справедливостта и добрите нрави били застъпени в процесното споразумение, тъй като основната цел на ищеца-инвеститор е окончателно уреждане на отношенията с ответника-изпълнител относно плащания по изтекла гаранционна отговорност за извършени СМР и едновременно с това избягване и ограничаване на два важи за него риска – репутационен и финансов. Сочи се, че в качеството си на част от водеща европейска индустриална група, коректен и уважаван дългогодишен инвеститор в Република България, ищецът оценява като потенциален съществен репутационен риск ситуации, в които изпълнители на възложени от него СМР не плащат задълженията си към техни местни доставчици на строителни материали, които обикновено са малки и/или средни местни фирми, опериращи в градовете, където са производствените площадки на ищеца. Финансовият риск за ищеца при евентуално неплащане на дължим ДДС на значителна стойност по издадени от ответника фактури също бил очевиден. Процесната неустойка била уговорена именно с цел избягване на подобен род 1 сериозни рискове за ищеца и с цел насърчаване на ответника да действа добросъвестно и с грижата на добрия търговец, като се разплати с доставчиците си и внесе дължимият ДДС в бюджета.

Поддържа се, че неустоечната клауза не само не противоречала на добрите нрави и търговски практики, но имала и ясно изразен санкционен и обезщетителен характер.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.

Въззиваемият „Интербуилд 13“ ЕООД – ответник по исковете – редовно призован, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Кроношпан България“ ЕООД с искова молба от 30.09.2019 г., уточнена с молба от 15.11.2019 г., с която срещу „Интербуилд 13“ ЕООД са били предявени обективно съединени: 1) иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 138 425 лв., представляваща неустойка по т. 7, буква „б“ от споразумение от 29.05.2018 г. за неизпълнение на задължение по т. 4.2, буква „б“ от същото, и 2) иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 16 380 лв. – законната лихва за забава за периода 1.08.2018 г. – 30.09.2019 г.

В исковата молба се твърди, че страните са били в договорни отношения, по които ищецът е възлагал, а ответникът е изпълнявал редица СМР на работната площадка на завода на ищеца в гр.

Велико Търново. В хода на контрола върху изпълнението ищецът констатирал редица недостатъци и технически нарушения, в резултат на което и след неколкократни срещи и дискусии страните сключили споразумение от 29.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите за уреждане на отношенията им. Твърди се, че ответникът непълно и неточно изпълнил задълженията си по т. 4.2, буква „б“, а именно – да представи справка от НАП, от която да е видно, че начисленият ДДС по всички издадени от ответника спрямо ищеца фактури е надлежно платен, както и справка-декларация за уредени отношения с доставчици на ответника. От представеното удостоверение от 5.06.2018 г. по чл. 87, ал. 6 ДОПК било видно, че дружеството има неуредени задължения по ДДС.

Твърди се, че въпреки представената декларация от управителя на ответника относно липсата на неуредени взаимоотношения с доставчици на обекта, както и копия от споразумения с „Пери България“ ЕООД и „Планекс Инфраструктура“ ООД, били налице ясни доказателства за противното. Дружеството „Дани Екобулпласт“ ЕООД имало вземане към ответника във връзка с дейности за същия обект, което вземане не било удовлетворено и към днешна дата, с оглед на което било отправено едностранно писмено уведомление за виновно неизпълнение от ответника.

Твърди се, че за така констатираното неизпълнение ответникът дължал на ищеца уговорената в т.

7, буква „б“ от споразумението неустойка в размер на 138 425 лв., за която изпаднал в забава от 1.08.2018 г.

По делото е представено споразумение от 29.05.2018 г. с нотариална заверка на подписите, сключено между „Интербуилд 13“ ЕООД и „Кроношпан България“ ЕООД, имащо характера на извънсъдебна спогодба и регламентиращо заплащането на изискуеми вземания на ответника към ищеца, представляващи 10 % от всяка платена от ищеца фактура за извършени СМР на 2 площадката на ищеца в гр. Велико Търново, задържани като гаранция за добро изпълнение, респективно прихващането на дължими от ответника неустойки по рекламации за некачествено изпълнени СМР – т. 1. Според т. 2 страните приемат за установено, че вземанията на ответника към ищеца са на обща стойност 171 425,12 лв., а общият размер на неустойките по приетите рекламации е 33 000,12 лв., като между двете насрещни задължения е извършено прихващане, вследствие на което окончателният размер на задължението на ищеца към ответника се определя на 138 425 лв. /т. 3/, платима по посочена в т. 4.1 банкова сметка на свързано с ответника дружество. Според т. 4.2 ищецът се задължава да извърши плащането на окончателната сума по т.

3 на две вноски при следните срокове и условия: а) в срок до 3 работни дни от подписване на споразумението да преведе сума в размер на 70 000 лв., и б) в срок до 15 работни дни от подписване на настоящото споразумение и само след представяне на справка от НАП, от която е видно, че начисленият ДДС по всички издадени от ответника към ищеца фактури е надлежно платен, както и справка-декларация за уредени взаимоотношения с доставчици на ответника, да преведе сумата 68 425 лв. Според т. 7 в случай, че ответникът не представи изискуемите по т. 4, буква „б“ документи и/или наруши която и да е разпоредба от настоящото споразумение ищецът има право по своя преценка: а) да не извърши плащането на оставаща вноска, и б) да прекрати едностранно с писмено заявление действието на споразумението и да потърси от ответника насрещни компенсации за причинени вреди в размер на 138 425 лв.

Представено е писмо с изх. № 458/18.06.2018 г. на ищеца, адресирано до ответника, без данни за получаването от последния. В писмото е посочено, че ищецът е прегледал представени от ответника документи – удостоверение от 5.06.2018 г. по чл. 87, ал. 6 ДОПК, копие от споразумение между ответника и „Пери България“ ООД, декларация от управителя на ответника относно липсата на неуредени взаимоотношения с доставчици за обект „Кроношпан България“ – гр. Велико Търново. Посочено е, че видно от удостоверението на НАП ответното дружество имало неуредени задължения за ДДС, като поради липсата на допълнителна информация, се иска да бъде посочено откъде произтичат задълженията, като в при непредоставяне ще се приеме, че същите са породени от издадени фактури към ищеца. Посочено е, че поради липса на представени доказателства ищецът има основание да смята, че задълженията към доставчиците на ответника за обекта още не са уредени. Поради това към момента не били налице кумулативно изискуемите две предпоставки за извършване на плащане на втората вноска по т. 4.2, буква „б“ от споразумението от 29.05.2018 г., като било налице неточно и непълно изпълнение на тези задължения. Поискано е в 3-дневен срок да бъдат представени пояснения по въпросите относно ДДС и допълнителна информация за уредени отношения с доставчиците, в противен случай ищецът ще се възползва от правата си по т. 7 от споразумението.

Представено е писмо с изх. № 465/20.06.2018 г. на ищеца, адресирано до ответника, без данни за получаването от последния. В писмото е посочено, че след преглеждане на допълнително представени от ответника документи се установило следното: 1) в справката за ДДС липсва информация за начислено ДДС през м. 12, а към ищеца има издадена фактура от ответника през същия месец; ето защо остава неизяснено дали начисленият ДДС по всички издадени фактури от ответника към ищеца е надлежно платен; това не можело да се установи и предвид лимитираността на представената справка до 19.06.2018 г.; настоява се за справка по ДДС за целия период до момента; 2) не следвало да бъде кредитирана декларацията, че са уредени взаимоотношенията с всички доставчици, тъй като доколкото било известно на ищеца, били 3 останали незаплатени суми към доставчика „Дани Екобулпласт“ ЕООД. Посочено е, че от приложените от ответника споразумение с неговите доставчици „Пери България“ ЕООД и „Планекс Инфраструктура“ ООД се установявало, че ответникът е предпочел да не се разплати с тях с преведената от ищеца на 31.05.2018 г. сума от 70 000 лв., надхвърляща значително задълженията му към кредиторите, а е предпочел да подпише с тях споразумения, с които за пореден път им обещава да се разплати, което на практика не изпълва значението на израза „уреждане на отношения с кредитори“. Посочено е, че поради това отново не са налице кумулативно изискуемите две предпоставки за извършване на плащане на втората вноска по т. 4.2, буква „б“ от споразумението от 29.05.2018 г. и е налице неточно и непълно изпълнение, като е напомнено, че ответникът не може да черпи права от неправомерното си поведение като неизправна страна по споразумението.

Представено е уведомително писмо с изх. № 470/26.06.2018 г. на ищеца, адресирано до ответника, без данни за получаването от последния. В същото е заявено прекратяване на споразумението от 29.05.2018 г. на осн. т. 7, буква „б“. Прекратяването е мотивирано с непълно и неточно изпълнение на задълженията на ответника по изложени по предходните писма съображения. Отправена е покана за плащане на сумата 138 425 лв. по т. 7, буква „б“ от споразумението от 29.05.2018 г. в 7-дневен срок от получаване на поканата.

Представени са и протокол от 29.05.2018 г. за компенсиране на вземания и задължения; поръчка № 343989/18.07.2017 г.; поръчка № 339107/20.02.2017 г.; писмо от 13.01.2017 г. от ищеца; рекламация № 001334/23.04.2018 г.; рекламация № 001336/27.04.2018 г.; заявление за прихващане от „Дани Екобулпласт“ ЕООД; уведомление от „Планекс Инфраструктура“ ООД; справка от 30.04.2018 г. за неуредени задължения на ответника към „Пери България“ ЕООД.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1. По иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД

Предмет на разглеждане във въззивното производство е отхвърления от СГС иск за заплащане на сумата 138 425 лв., представляваща неустойка по 7, буква „б“ от процесното споразумение от 29.05.2018 г.

Между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата, че: 1) между тях е било сключено процесното споразумение от 29.05.2018 г. с описаното по-горе съдържание, представляващо спогодба, с което страните са уговорили начин за плащане на задълженията на ищеца към ответника за изпълнени от последния СМР, представляващи 10 % задържана гаранция за добро изпълнение; 2) между дължимите от ищеца суми в размер на 171 425,12 лв. и дължими от ответника неустойки по приети рекламации в размер на 33 000,12 лв. е извършено прихващане, като задълженията на ищеца са установени на 138 425 лв., платими на две вноски: 70 000 лв. – в 4 срок до 3 работни дни от сключване на споразумението, и 68 425 лв. – в срок до 15 работни дни от подписване на споразумението, но само след представяне на справка от НАП, от която е видно, че начисленият ДДС по всички издадени от ответника към ищеца фактури е надлежно платен, както и справка-декларация за уредени взаимоотношения с доставчици на ответника; 3) уговорено е в т. 7, че в случай, че ответникът не представи изискуемите по т. 4, буква „б“ документи и/или наруши която и да е разпоредба от настоящото споразумение ищецът има право по своя преценка: а) да не извърши плащането на оставаща вноска, и б) да прекрати едностранно с писмено заявление действието на споразумението и да потърси от ответника насрещни компенсации за причинени вреди в размер на 138 425 лв.; и 4) с уведомително писмо с изх. № 470/26.06.2018 г. на ищеца, адресирано до ответника, без данни за получаването от последния, ищецът е заявил прекратяване на споразумението от 29.05.2018 г. на осн. т. 7, буква „б“ и е отправена покана за плащане на сумата 138 425 лв. по т. 7, буква „б“ в 7-дневен срок от получаване на поканата.