Решение № 207 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело № 20253000500448 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.№

2812/14.07.2025 на Д. Х. Г. ЕГН ********** от гр.Елена ул.„Костовска“ № **, обл.В.Търново, чрез адв. К. Г. Т. от АК–В.Търново, който е и син на жалбоподателката, против Решението на ОС-Търговище № 77/11.07.2025г. по гр. д. № 237/2025, с което е отхвърлен предявеният от нея против АдмС– В.Търново и АдмС–Шумен иск по чл.2б от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 26000лв за допуснато нарушение правото й на разглеждане и решаване в разумен срок на адм.д.№ 584/2023г по описа на АдмС–В.Търново, преобразувано в производството по адм.д.№ 411/2024г на АдмС–Шумен, съгл.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС като неоснователен.

Счита решението за невалидно, недопустимо и неправилно поради съществена нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон поради оскъдното изложение в мотивите правните и фактически изводи. Не 1 били обсъдени всички доводи на ищцата пред ОС, както и относимите доказателства, което съдът имал задължението да направи. В тази връзка се позовава на практика на ВКС.

Твърди, че направеният анализ бил повърхностен и не били обсъдени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с което било допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът е формирал вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, което прави решението необосновано и съставлява нарушение на съществените процесуални правила, като се позовава на ТР № 1/17.07.2001 на ВКС.

Отправя искане за прогласяване за нищожно или за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав или за отмяната му и предявената претенция да бъде уважена изцяло.

В срока по чл.263 ал.1

ГПК въззиваемата страна

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, чрез процесуалния му представител Н.Г. – съдебен помощник в АдмС–В.Търново, упълномощена да представлява съда по делото от Председателя на съда с пълномощно /л.23/ изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърдените пороци нищожност, недопустимост и неправилност на решението не са налице и счита същото за правилно.

По повод доводите на въззивницата за нищожност поради липса на мотиви се позовава на ТР № 1/10.02.2012г по тълк.д.№ 1/2011г на ОСГТК на ВКС, според което нищожно е решението, постановено от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, или е абсолютно неразбираемо решение, или не е било подписано. Нито един от посочените пороци в случая не е налице. Освен това, от изложеното в жалбата не става ясно какви са конкретните основания, на които се позовава жалбоподателката във връзка с твърдяната нищожност Поради изложеното моли за потвърждаването на решението на ОСТърговище Претендира юриск. възнаграждение в размер на 360лв на осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.10 ЗОДОВ вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

2

Останалите участници в производството въззиваемата

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ШУМЕН и контролиращата

ПРОКУРАТУРАТА на РБ не са депозирали писмени отговори. страна страна

В о.с.з. контролиращата страна Прокуратурата на РБ чрез прокурор Св.

К. от АпП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на решението на ОС-Търговище като правилно.

В исковата молба на Д. Г. против АдмС–Шумен и АдмС–В.Търново се излага, че подала ИМ до АдмС–В.Търново, по която на 9.10.2023г било образувано производство по адм.д.№ 584/2023г, което не било приключило към момента на предявяване на настоящата й искова молба на 27.11.2024г.

Поради нарушаване на задължението за разглеждане на делото й в разумен срок претърпяла и продължавала да търпи душевни болки и страдания, както и житейски дискомфорт; била загубила доверие в правосъдието. Позовава се на практика на ЕСПЧ.

Счита, че общ критерий за размера на дължимото обезщетение по чл.2б ЗОДОВ не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено наказателно, административно или гражданско производство бил различен.

В случая засягането на неимуществената й сфера било значително – в резултат на продължително генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ била с нарушен сън, изпитвала продължително време тревожност, изпадала в депресивно състояние, раздразнителност, потиснато настроение, имала хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията, което се проявявало и към момента на подаването на ИМ.

Поради това претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв, което двамата ответници АдмС– Шумен и АдмС–В.Търново да й заплатят солидарно.

В писмен отговор вх.№ 215/13.01.2025 АдмС–Шумен са изложени доводи за неоснователност на иска: предмет на адм.д.№ 411/2024 по описа на АдмС–Шумен е ИМ на Д. Хр. Г. против Комисията за защита на личните данни, с правно осн.чл.1 ал.1 ЗОДОВ, обективираща претенция за обезщетение в размер на 3 000лв за претърпени неимуществени вреди в резултат нарушение правото й на разглеждане и решаване на спора в разумен 3 срок, съгл.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, по адм. преписка № ПП-01-714/17.10.2022г, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска.

Подробно е описано движението по адм.д № 411/2024, което към момента на подаването на настоящата искова молба не било приключило.

Счита иска за неоснователен, тъй като не ставало ясно защо е нарушено изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Не бил посочен периодът, чието изтичане обуславя извода за неразглеждането на съдебното производство пред АдмС-Шумен в разумния срок; не е посочен характерът на претърпените вреди; не е посочено и обосновано наличието на връзка между претендираната от ищцата бавност на съдебното производство и сочените за настъпили вреди.

Възразява, че разглеждането на адм.д.№ 411/2024 се извършвало в разумен срок.

Освен това, АдмС–Шумен не може да носи отговорност за действията на друг съд, в случая АдмС–В.Търново. Въпреки това счита, че такова забавяне не било допуснато и от страна на втория ответник - АдмСВ.Търново.

От материалите по подробно описаните в писмения отговор дела се установява, че по всички тях са били извършвани множество процесуални действия в кратки срокове. С оглед естеството на поставения за разглеждане от Д. Г. правен спор и предвид извършените от различните съдилища правни действия, регламентираните срокове в приложимите процесуални закони, съдебното производство по иска на Д. Г. срещу КЗЛД по чл.1 ал.1 ЗОДОВ е било осъществено и се осъществява в рамките на разумния срок съобразно критериите на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ.

Ето защо счита, че няма допуснато нарушение правото на ищцата за разглеждане и решаване на адм.дело под № 584/2023 г по описа на АдмС– В.Търново, преобразувано в адм.д.№ 411/2024 по описа на АдмС–Шумен в разумен срок по см.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС.

Също така, не се установява Д. Г. да е претърпяла неимуществени вреди.

Ето защо не е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ, което прави предявената срещу АдмС– Шумен претенция неоснователна и недоказана.

4

В писмения си отговор вх.№ 351/17.01.2025г АдмС-В.Търново, чрез съдебен помощник С.Т. се излага становище за неоснователност на иска.

Твърди, че след извършена справка в деловодната система на АдмС– В.Търново се установява, че по подадената в съда на 9.10.2023г искова молба от Д. Г. с правно осн.чл.1 ал.1 ЗОДОВ срещу Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, е било образувано адм.д.№ 584/2023г на същата дата.

След отвод на всички съдии от разглеждането на делото, с Разпореждане № 620/26.10.2023 производството по него е било прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен адм. съд.

С Определение на ВАС № 3178/15.03.2024 по адм.д.№ 10499/2023 делото е изпратено за разглеждане от АдмС-Габрово.

Така производството пред АдмС–В.Търново е продължило от 9.10.2023 до 26.10.2023, т.е. 17 дни, от които 13 работни.

Поради това не е било допуснато забавяне при администриране и разглеждане на делото в АдмС–В.Търново, респ. да е допуснато нарушение на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. Спазен е бил и предвиденият в чл.11 от АПК основен принцип за бързина и процесуална икономия.

Ето защо липсва първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на АдмС-В.Търново по чл.2б от ЗОДОВ.

Недоказани са останали и твърденията на ищцата за понесени неимуществени вреди и затова искът й се явява недоказан по основание, което предпоставя и неоснователност на акцесорния иск за лихви.

В условията на евентуалност се твърди прекомерност на претендирания размер на обезщетението.

Така предявеният от Д. Хр. Г. иск срещу АдмС–Шумен и АдмС–В.

Търново намира правното си основание в нормата на чл.2б ал.1 ЗОДОВ, съгласно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгл.чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС. В случая това е разглеждането на делото, образувано пред АдмС-В. Търново, по подадената от Д. Г. искова молба вх.№ 4616/9.10.2023 против Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, на осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе, приема за установено от 5 фактическа и правна страна:

По оплакването на въззивницата, че първоинстанционният съдия следвало да се отведе от разглеждането на делото, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Д. Г. не е уточнила на какво основание счита, че е бил необходим отвод, не става ясно защо е налице хипотезата на чл. 22 от ГПК. В допълнение следва да се посочи и това, че служебно известно е на съда за образуваните множество дела по инициатива на Д. Г., което само по себе си не е основание за отвод на съдията от разглеждането на някое от тях.

По оплакването за липсата на участие на Прокуратурата като контролираща страна в първоинстанционното производство, както и за допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи доклада на делото и разпределянето на доказателствената тежест, съдът вече е взел отношение с направения подробен доклад на жалбата с Определение № 610/5.09.2025 и затова не дължи произнасяне по същите с настоящия съдебен акт.

По оплакванията за нищожност и недопустимост на постановеното решение.

Съобразно дадените задължителни указания с ТР № 1/10.02.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2011 на ОСГТК, нищожно е решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; когато се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване - по нередовна ИМ, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. /така в Определение № 4673/20.10.2025г на ВКС по гр.д. № 1738/2025 на III ГО, ГК/.

Нито един от посочените по-горе пороци не се констатират при проверката на обжалваното решение на ОС–Търговище. Ето защо 6 оплакванията за нищожност и недопустимост са несъстоятелни. Затова съдът дължи произнасяне по съществото на материално-правния спор.

За основателността на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е необходимо да е налице нарушение на чл.6 §1 Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, ищецът да е претърпял вреди и да е налице причинна връзка между нарушението и претърпените вреди.

Разпечатката съдържа 58 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/137a4897-c3da-421a-a436-4211101af01c