Определение № 4957 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2131/2025
- Вид
- Определение № 4957
- Подписан
- 30.10.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 124, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 267, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4957 гр. Варна, 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502131 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно.
Срещу решение № 165 от 18.07.2024 г., поправено с решение № 41 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, с което е прието за установено в отношенията между страните по искова молба с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, предявена от М. И. З., М. З. Н. и Ж. З. Ж. против Т. Д. Д., Р. М. К.а и А. А. А., че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня, одобрени със заповед РД- 18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота имоти с идентификатори №№ ************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637,
************.501.1669 и останалата на север реална част от ************.501.1853, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853: имоти с идентификатори №№ ************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637, ************.501.1668, ************.501.1669, като отхвърля иска за разликата в площта на реалната част над 449 кв.м до 498 кв.м 1 и спрямо лицата М. З. Н., Ж. З. Ж., които М. З. Н. и Ж. З. Ж. са сезирали съда да бъде прието за установено, че същите са съсобственици с М. И. З. въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 14.05.1962 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 498 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня, одобрени със заповед РД- 18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота имоти с идентификатори №№ ************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637, ************.501.1669 и останалата на север реална част от ************.501.1853, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853: имоти с идентификатори №№ ************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637, ************.501.1668, ************.501.1669, и Р.
М. К.а са постъпили следните въззивни жалби:
1 / от М. З. Н. и Ж. З. Ж. чрез адвокат Л. П., в която се излага, че с решение № 41 от 20.03.2025 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г., но въпреки това същата не отстранява формираното несъответствие явно и категорично, тъй като липсата на отхвърлителен диспозитив спрямо двете ищци възпрепятства подаването на въззивна жалба срещу решението. Иска се делото да бъде прекратено и да се върне на Районен съд – Девня за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка. Също така се навеждат и доводи, че решението не незаконосъобразно, тъй като трите ищци са съсобственици на имота като наследници на Иван Монев И., а той от своя страна на Моню Данев, а придобивната давност е изтекла в негова полза.;
2/ от Т. Д. Д. против решението в частта, с която е признато за установено по отношение на него, че М. И. З. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност в периода от 1963 г. до 23.05.2023 г. на реална част с площ от 449 кв.м от поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853, целият с площ от 770 кв.м по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Девня, одобрени със заповед РД- 18-85 от 17.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи за реалната част от имота имоти с идентификатори №№ ************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637, ************.501.1669 и 2 останалата на север реална част от ************.501.1853, която реална част е отразена графично със син цвят на комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице, при граници за целия поземлен имот с идентификатор № ************.501.1853: имоти с идентификатори
№№
************.501.1680, ************.501.1667, ************.501.1637,
************.501.1668, ************.501.1669. твърди се, че решението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Д. владее спорната реална част, а ищците не са се противопоставяли на това владение, нито са възразили срещу изменението на кадастралната граница между имотите. Още повече, че Златко Златев /съпруг на първата ищца/ по уговорка с Д. е имал намерение да премести оградата по новите кадастрални граници, но се разболял, а след това – починал, което е попречило това да стане. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът намира, че въззивната жалба на М. З. Н. и Ж. З. Ж. в частта, с която се излага, че с решение № 41 от 20.03.2025 г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г., но въпреки това същата не отстранява формираното несъответствие явно и категорично, тъй като липсата на отхвърлителен диспозитив спрямо двете ищци възпрепятства подаването на въззивна жалба срещу решението, представлява въззивна жалба против решение № 41 от 20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г.
Следователно въззивният съд следва да насрочи открито съдебно заседание по въззивната жалба в тази й част, а производството по въззивната жалба на Т. Д. следва да бъде спряно на основание член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по въззивната жалба на М. З. Н. и Ж. З. Ж. против решение № 41 от 20.03.2025 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2025 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
СПИРА производството по въззивната жалба на Т. Д. Д. против решение № 165 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав, до произнасяне с влязъл в сила акт по производството по въззивната жалба на М. З. Н. и Ж. З. Ж. против решение № 41 от 20.03.2025 г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение № 165 от 18.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 406 по описа за 2023 г. на Районен съд – Девня, втори състав.
Определението за спиране може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4