Определение № 123 от 03.06.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. гр. София, 02.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20221010600107 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

С протоколно определение от 17.03.2022 г. по НОХД № 2910/2021 г., Специализираният наказателен съд, 23-състав, произнасяйки се по въпросите по чл.248 от НПК, е приел, че в досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимите, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

Против определението в тази му част е постъпил частен протест от прокурор при Специализираната прокуратура с оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените действия. В протеста се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съдия за това, че обвинителният акт не отговарял на изискванията визирани в чл.246 НПК. Излага, че констатираните пропуски от СНС са единствено по отношение на подсъдимия М. Н. Л., спрямо когото наказателното производство е било прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК с протоколно определение на СНС от 27.01.2022 г. по НОХД № 2910/2021 г., с оглед на което същите са неотстраними. Представителят на държавното обвинение твърди, че по отношение на останалите трима подсъдими изготвеният обвинителен акт е законосъобразен, обоснован и мотивиран, като е съобразен с изискванията на чл. 246, ал.2 НПК. Обръща внимание на това, че коментираните в определението на СНС технически пропуски по своята същност представляват очевидни фактически грешки, които обаче са несъществени, доколкото касаят факти, нямащи отношение 1 към обвиненията на подсъдимите В. Л. С., В. Г. А. и М. И. К.. Счита, че същите биха могли да бъдат поправени и без да е необходимо да бъде реализирана процедурата по чл.248а НПК, като в тази връзка се позовава на съдебната практика (Определение № 85 от 29.05.2018 г. по ВНЧД №215/2018 г. на АСНС).

След като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и като прецени материалите по делото, намира за устсановено следното:

Частният протест е допустим, като подаден в предвидения по чл.342, ал.1 НПК срок от антивно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледан по същество протестът е основателен.

С обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство, са повдигнати обвинения на общо четири лица, а именно:

На подсъдимия М. Н. Л. за извършени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК

На подсъдимата В. Л.. СТ.. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК

На подсъдимия В. Г. А. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК

На подсъдимия М. И. К. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК.

С протоколно определение на СНС, 23-ти състав от 27.01.2022 г. по НОХД № 2910/2021 г. СНС е приел, че са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание с оглед представения акт за смърт по отношение на едно от подсъдимите лица, поради което на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.4 НПК е прекратил наказателното производство спрямо подсъдимия М. Н. Л. и е отложил и насрочил разпоредителното заседание за 17.03.2022 г.

В разпоредителното заседание, проведено на горепосочената дата, СНС е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите, поради което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на представителя на държавното обвинение за изготвяне на обвинителен акт, съобразен с изисикванията на чл.246 НПК. СНС е констатирал несъответстие между обстоятелствената част (стр.7) на обвинителния акт и диспозитива му, по отношение на посочените времеви параметри за извършване на данъчни измами от дружествата „М. С.“ ЕООД и „В.“ ЕООД. На следващо място първоинстанционният съд е съзрял процесуално нарушение спрямо подсъдимия М. Л., спрямо когото наказателното производство е било прекратено, изразяващо се в противоречие между постановлението му за привличане и диспозитива на 2 внесения спрямо същия обвинителен акт досежно сумата на избегнатите данъчни задължения. Приел е още, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт при изложение на обвинението по чл.255 НК на подсъдимия

М. Л., доколкото в обстоятелствената част (стр.11) относно периода февруари-2011 г. е отбелязано, че пълният размер на ДДС е на стойност 7 443 лева, а в диспозитива е отразена сумата в размер на 443, 31 лева.

Първоинстанционният съд е констатирал същия недостатък и по отношение на периода за месец април 2011 г., като в обстоятелствената част (стр.13) е било посочено, че пълният размер на ДДС е на стойност 4 130 лева, а в дипозитива е отбелязана сумата в размер на 130, 92 лева. СНС е приел като съществено процесуално нарушение това, че по отношение на дружеството „В.“ ЕООД било цифрово посочено, че капиталът му е 5 000 лева, а словесно била отбелязана сумата от два лева, както и че същата фирма била учредена на 20.01.2011 г., а на следващата страница било посочено, че регистрацията по ЗДДС датирала от 05.11.2008 г. На последно място СНС е констатирал и техническа грешка - на стр. 14-17 от обвинителния акт липсвала последната цифра на ЕИК на дружеството „М. Г. “ ЕООД.

При извършената въззивна проверка на атакуваното определение и в цялост на материалите по делото, АСНС констатира, че не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.

Действително обвинителният акт има съществено значение за бъдещото съдебно производство, защото предопределя рамките на предмета на доказване, който ще се изяснява в хода на съдебното дирене. В този смисъл за прокурора съществува законово задължение да формулира обвинението по ясен, точен и изчерпателен начин, да очертае в максимално степен фактическите и юридическите му предели, в които съдът ще разгледа делото.

Всяка непълнота респ. неяснота, касаеща фактическите и правни признаци на престъплението, съставлява съществено процесуално нарушение, ако е довела до поставяне на обвиняемото лице в невъзможност да разбере обвинението и да осъществи адекватно правото си на защита. В конкретния случай обаче в изложението на обстоятелствената част на внесения прокурорски акт са отразени в достатъчен обем всички факти и обстоятелства, изясняващи обвинителната теза за съпричастността на подсъдимите към вменената им престъпна дейност.

Действително са допуснати процесуални нарушения, но те се отнасят за престъплението по чл. 255 НПК, вменено само на подсъдимия, спрямо когото наказателното производство е било прекратено.

Въззивната инстанция при извършената цялостна проверка на относимите към въпроса за отстранимите процесуални нарушения, които са съществени и водят до ограничаване правата на страните по делото намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд. Не е обоснован изводът, че 3 разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК е нарушена, неправилно е прието в атакувания с протеста съдебен акт, че обвинителният акт не отговаря на ТР № 2/2002 г., в което са възведени минималните изисквания към акта на прокурора при изписване на обвинителния акт.

АСНС констатира ,че липсват такива процесуални нарушения какнвито първата инстанция твърди ,че са налични и които налагат прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.Както беше отбелязано по-горе в мотивите на настоящото определение, проследявайки развитието на наказателния процес в съдебната му фаза, ръководителят на групата М. Н. Л. е починал и това е наложило прекратяване на наказателното производство с определението от 27.01.2022 г., когато е било насрочено за първи път разпоредителното заседание/РЗ е било отложено след частичното прекратяване на наказателното производство,за да влезе в сила определението/. Прекратяването на наказателното производство по отношение на ръководителя на групата и обвинен във вторични престъпления такива по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр. ал.2 от НК и по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК е на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смърт на дееца и това определение е влязло в сила .В случая няма място за коментар за съществени процесуални нарушения в обвинителния акт за престъпления, за които наказателното производство е прекратено, липсва деец, липсват обвинения. Това не е съобразено от СНС и на практика той е коментирал съществени процесуални нарушения при фактическа липса на обвинителен акт за тези деяния, та дори и липса на деец. Към дата 17.03.2022 г., когато е прекратено съдебното производство и делото върнато на СП за отстраняване на „констатираните съществени процесуални нарушения“ коментираните в съдебния акт такива са правно „нищо“, защото няма как с прекратяване на наказателното производство и липса на обвинителен акт за престъпления по чл.321 ал.3 пр.2 т.2 във вр. ал.2 НК и чл.255 ал.3,вр. ал.1 т.2 пр.1 т.6 и т.7 вр. чл.26 ал.1от НК да се коментира нормата на чл.246, ал.2 от НПК, както и тази на чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Тези обвинения касаят само и единствено починалия подсъдим М. Н. Л.. Що се отнася до обвиненията за наличие на съществени процесуални нарушения за деянията по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК за подсъдимите В.С., В.А., М.К. то първоинстанционния съд не е констатирал такива пропуски в обвинителния акт или на досъдебното производство, които да обосновават извод, че първоинстанционния съд може да упражни правомощията си в разпоредително заседание по чл.248, ал.5, т.1 от НПК, поради това, че е констатирал наличие на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по смисъла на чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

За прецизност въззивния съд отбелязва, че първоинстанционното определение – предмет на частния протест е неясно, освен че е необосновано и незаконосъобразно .На практика липсват мотиви. В съдебния акт няма ясно 4 изразено становище на първоинстанционния съд касателно обвиненията на подсъдимите С., А. и К. и обвинителния акт касаещ тяхната престъпна дейност. Става ясно обаче, видно от протокола от съдебното заседание на 17.03.2022 г., че СНС се е занимавал преимуществено и само с обвиненията, касаещи подсъдимия Л. по чл.255 от НК, за който изцяло е прекратено наказателното производство поради неговата смърт, т.е. няма как това определение на първоинстанционния съд да ангажира останалите трима обвиняемия по обвинителния акт, за които има обвинения само за участие в организирана престъпна група. Наказателната отговорност е лична и недопустимо е в разпоредителното заседание съдът да коментира процесуални нарушения за обвинения на починал подсъдим, които да рефлектират върху онази част от наказателния процес, която продължава и която касае останалите трима подсъдими, които са привлечени да отговарят само за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 от НК.АСНС при извършената служебна проверка не установи пропуски на ДП за тримата подсъдими,които да бъдат приравнени на такива процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото им на защита и въобще до ограничаване на процесуалните им права.Същото се отнася до нормата на чл.246 ал.2 НПК.В обвинителния акт прокурорът е изписал в необходимата степен и обем факти и обстоятелства ,които очертават от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК.По отношение на тримата подсъдими С., А. и К. обвинителния акт в пълен обем отговаря на изискванията въведени с ТР 2/2002г. ВКС. Изводите за това, че били ограничени правата на подсъдимите лица, които не разбрали в какво са обвинени, поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения са декларативни, неверни и необосновани.