Акт от 16.08.2019, Административен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Велико Търново, 16.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ изслуша докладвано от съдия

Банев Адм. д. № 377 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 56, ал.

4 от АПК, вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Същото е образувано по жалба /именована „обжалване“/ на П.Д.Д. с ЕГН **********, с посочен адрес ***, постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, срещу Решение № 185/ 26.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав. С обжалваното решение на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Правилата за производство пред КЗД, е прекратено производството по преписка № 96/2016 г. по жалба вх. № 44-00-639/ 18.02.2016 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-956/ 15.03.2016 г., подадени от П.Д.Д. срещу Национална агенция за приходите с оплакване за неравно третиране на студентите по признак „възраст“ при определяне кръга от задължително здравноосигурени лица, съгласно разпоредбата на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване. В жалбата се сочи, че оспорваното решение на КЗД (обозначено от подателя като Решение с изх. № 44-00-1001/ 28.03.2019 г.) е противоконституционно, тъй като потвърждава акта на дискриминация спрямо П.Д..

Посочено е, че решението потвърждава Закона за здравното осигуряване, в частта му задължаваща самостоятелно заплащане на здравните осигуровки от студенти редовна форма, държавна поръчка, след навършване на определена възраст, при равни други признаци с останалите студенти. Оспорващият счита, че по този начин законът се явява явен акт на дискриминация по възрастов признак, а той е в правото си държавата да поеме здравните му осигуровки за периода му на обучение, редовна форма. С жалбата се иска произнасяне по същество по нея.

Освен това се иска възстановяване на пътните разходи, които оспорващият е направил през месеците ноември и декември 2018 г., за да се яви на заседанието, резултатът от което обжалва, а също командировъчни и пропуснати ползи, понеже му се е наложило да ползва отпуск за времето, когато е бил в България и през което реално не е почивал. С обжалване с вх. № 3240/ 09.07.2019 г. в деловодството на АСВТ, във връзка с изискано от съда уточнение на претенциите си оспорващият заявява, че исканията му са за възстановяване на пътните разходи от Германия до гр. София и командировъчни за периода на отсъствието му от Германия. Не претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, в писмено становище, чрез пълномощника си *** Г. заявява че оспорва жалбата. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспореното решение, и съответствие на същото с целта на закона. Развива подробни доводи за постановяването му в резултат на законосъобразно развила се процедура, при изясняване в пълнота на релевантните факти, сочещи за идентичност на оплакванията – предмет на разглеждане по преписка № 34/2010 г. и преписка № 265/2010 г. на КЗД, и тези по преписка 96/ 2016 г., образувана по жалбата на П.Д.Д.. По същество счита, че при безспорно установено предходно произнасяне на комисията с влязло в сила решение, по оплаквания на лица в идентично положение, за дискриминация по идентичен признак, чрез ограничение, въведено със същата норма от Закона за здравното осигуряване, правилно в съответствие с чл. 8, ал. 1. т.

3 от Правилата за производство пред КЗД, образуваното по оплакванията на Д. производство е било прекратено. С тези аргументи ответникът моли съда да отхвърли подадената пред него жалба, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските в полза на оспорващия над предвидения от закона минимум, ако такива се претендират.

Заинтересованите страни, взели участие в административното производство -

Национална агенция за приходите - гр. София, Народно събрание на Република България, Национален осигурителен институт - гр. София и Министерство на здравеопазването, редовно уведомени за жалбата, не ангажират становище.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със жалба вх. №44-00-639/ 18.2.2016 г. и допълнение вх. № 44-00-956/ 15.3.2016 г., П.Д.Д. е сезирал КЗД за извършено дискриминационно поведение от страна на Национална агенция по приходите /НАП/, по повод информационно писмо от служител на агенцията относно здравноосигурителния статус на Д.. Конкретно наведените оплаквания са били за дискриминиране на база възрастов признак при неизплащане лицето на здравните му осигуровки за време, през което е било студент редовна форма на обучение, поради това, че е навършило 26 годишна възраст. За разглеждането на жалбата е образувана административна преписка № 96/ 2016 г. на КЗД, по която е проведено производство по реда на чл. 54 – чл. 63 от ЗЗДискр. След определянето на тричленен състав /Пети постоянен заседателен състав на КЗД/, определяне на председател и докладчик, а на основание чл. 16, ал. 2 от Правилата за производство пред КЗД /ППКЗД/, и подпомагащ служител, е проведено проучване, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства от П.Д. и от НАП. За резултатите от проучването е изготвен доклад, след което спорът е разгледан в открито заседание, проведено на 20.09.2016 година.

Производството е приключило с издаване на Решение № 462/ 23.11.2016 г. на КЗД, Пети специализиран постоянен състав, в състав Кемал Еюп, Атанас Мусорлиев и Златина Дукова. С решението на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр, е установено, че от Национална агенция по приходите не е извършена дискриминация по отношение на П.Д. и е оставен без уважение подадения от последния сигнал. Решението е било обжалвано по съдебен ред и потвърдено с Решение № 88/ 04.04.2017 г. по адм. дело № 75/ 2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението на АСВТ е обжалвано и отменено с Решение № 16205/ 21.12.2018 г. по адм. дело № 6192/ 2017 г. на ВАС на РБ. С посоченото решение касационната инстанция е отменила и Решение № 462/ 23.11.2016г. на КЗД и е изпратила делото като преписка на специализирания административен орган, за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания, с определяне на срок. Съобразно мотивите на ВАС, комисията не е съобразила, че независимо от конкретното писмо на НАП, оплакванията на П.Д. всъщност са насочени срещу установената правна уредба относно здравното осигуряване на студентите редовна форма на обучение, която се възприема от жалбоподателя като дискриминационна спрямо него. Доколкото това положение не е породено от НАП, а от правни норми, КЗД е провела производството при неправилно конституиране на страните, като освен това неправилно е възприела, че е сигнализирана със сигнал, докато това е извършено с жалба. С тези съображения ВАС е указал на административния орган необходимостта спорът да бъде изяснен от фактическа страна, оплакването да бъде квалифицирано като жалба, да се определят правилно страните по спора и да бъде извършена проверка по същество доколко породеното от приемането на нормативни актове положение, описано от Д., не представлява проява на неравно третиране по признак „възраст“ на лица в сходно положение.

След връщането за ново произнасяне, с

Разпореждане № 155/ 07.02.2019 г. на председателя на КЗД, административното производство по преписка № 96/ 2016 г. е възобновено и е разпределено на Пети постоянен заседателен състав., в състав П. Кичашки, Златина Касърова-Дукова и Владимира Стоименова-Делийска. Определени са председател и докладчик от състава, както и подпомагащ служител. На основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, във връзка с проведената процедура по проучване, от докладчика са изискани писмени становища от Народно събрание на Република България, Национален осигурителен институт и Министерство на здравеопазването. В определения от докладчика срок становища са постъпили от Народното събрание на Република България и от НОИ, а след изтичането му - и от Министерство на здравеопазването. С Решение № 185/ 26.03.2019 г. на КЗД, Пети специализиран постоянен заседателен състав, на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ППКЗД, производството по преписка № 96/2016 г. по жалба вх. № 44-00-639/ 18.02.2016 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-956/ 15.03.2016 г., подадени от П.Д.Д. е прекратено. Решението е доведено до знанието на Д. на дата 02.04.2019 г. /л.

86, гръб от адм. д. № 4898 от 2019 г. на АССГ/ и е оспорено от него с жалба, подадена чрез КЗД на 10.04.2019 г. и адресирана до Върховен административен съд. От Комисията за защита от дискриминация, с писмо вх. № 13688/ 07.05.2019 г. на Административен съд София град /АССГ/, жалбата е изпратена в този съд, като към нея са приложени документи от административната преписка. С определение № 4488/ 14.06.2019 г. по адм. д. № 4898/ 2019 г. на АССГ, производството по посоченото дело е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико Търново.

В съдебната фаза на производството от ответника е представена административната преписка. От страните не са ангажирани други доказателства по съществото на спора.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, страна в административното производство, пред компетентния да я разгледа съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена на дата 10.04.2019 г., т.е. при спазване на срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, еднакъв с този по чл. 197, вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

След извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЗДискр, комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, а чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр посочва, че производството приключва с акт, именован „решение“. Съгласно посоченото в обжалвания акт правно основание за издаването му - чл. 8, ал. 1, т. 3 от Правилата за производство пред КЗД /приети на основание чл. 7, т. 6 от Правилника за устройство и дейността на КЗД/, не се образува производство, а образуваното се прекратява, когато се установи, че по същия спор има влязло в сила решение на комисията. Поначало основанията за прекратяване на производството пред КЗД са изчерпателно изброени в чл. 52 от ЗЗДискр, но настоящият състав намира, че това изброяване не е изчерпателно, като субсидиарно приложими са разпоредбите на АПК /чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр/. В чл. 8, ал. 1, т. 3 от ППКЗД е посочена предпоставка за допустимост на производството, аналогична на тази по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, по която проверката се извършва от административния орган. В последно цитираната норма това не е изрично отбелязано, но правната последица от недопустимостта на конкретно искане до административния орган, е оставянето му без разглеждане и прекратяване на образуваното във връзка с него производство. По аргумент от чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от АПК, прекратяване на производството поради недопустимост на искането е в правомощията на органа, компетентен да разгледа по същество това искане. В производствата по чл. 50 и сл. от ЗЗДискр крайният акт по същество се издава от заседателен състав на комисията, който съответно на казаното по-горе, е компетентен да прекрати и процедурата по подадена жалба, т.е. оспорения акт е издаден от надлежно оправомощен за това орган, в пределите на неговата материална компетентност.

Решението на КЗД е издадено в писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на правните основания, и фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.

Настоящият състав намира, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както се посочи, образуваната по жалбата на П.Д. преписка № 96/ 2016 г., първоначално е била разгледана в състав Кемал Еюп, Атанас Мусорлиев и Златина Дукова, който е постановил Решение № 462/ 23.11.2016 г. на КЗД. Решението е отменено след съдебен контрол и преписката е върната от ВАС за ново произнасяне. При повторното разглеждане на преписка № 96/ 2016 г. е постановено Решение № 185/ 26.03.2019 г. в състав П. Кичашки, Златина Дукова и Владимира Стоименова. Или в случая Златина Дукова е взела участие при постановяване както на първоначалното решение по преписката, така и на повторното такова. С това е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК, въвеждаща гаранция за безпристрастност в административното производство, приложима и в производствата пред КЗД, по силата на чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/137a13f1-67f0-4712-b6ca-5aafadc4dc63